Август
Панайот Димитров – Понката
„Легенда за куманката”
През месец август 2024 година Художествена галерия „Христо Цокев” отдава чест на Панайот Димитров-Понката по случай неговия 90-годишен юбилей. Той е скулптор емблема за българската традиция в това изкуство.
Роден е в Сливен през 1934 г., но бива най-често свързван с Велико Търново, където в публична среда са ситуирани част от най-известните му монументални пластики.
Габровската галерия разполага с една негова творба, която е озаглавена „Легенда за куманката”. Изящно изработената глава е в типичния обобщен и дори минималистичен стил на автора. В късния си период той мощно овладява всеки материал, като в случая говорим за дървото. С изключителна премереност и разбиране, Панайот Димитров изважда най-съкровената форма, която съдържа парчето гранит, мрамор или всеки вид дървесина.
Специфичният му подход към скулптурните проблеми му позволява да работи в темите за героичното, мистичното, митичното, исторически важните образи, портретния жанр и други. Още по-впечатляващ е фактът, че всичко, изваяно от известния майстор, е обработено изцяло на ръка чрез класическа техника и технология в скулптурата.
„Легенда за куманката” притежава елегантна обтекаема форма с инкрустирани акценти от камък и метал. Чрез опита и познанията си за скулптурна композиция, Панайот Димитров умело освобождава обема чрез акцент в негатив в задната част на творбата. Деликатната повърхностна обработка извежда визуалните качества на подбраната дървесина. Творбата безспорно стои скулптурно и мощно в пространството, с много умело решение за стъпване върху постамент.
Наблюдавайки пластичните решения на Панайот Димитров-Понката, ние можем да усетим онова спокойствие, с което той третира формата и изважда на преден план „духовното в изкуството”. Всяка изящна линия при неговите произведения кара зрителя вглъбено да обърне поглед към себе си.
Творбата „Легенда за куманката” на Панайот Димитров-Понката остава акцент на месеца до 13.09.2024 година. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички любители на скулптурното изкуство да се запознаят със силата на именития ваятел!
д-р Деян Боев
Май
Петър Дочев
(1934-2005)
„Незавършени форми”
В рубриката „Акцент на месеца” през май 2024 отдаваме заслужено внимание на художника Петър Дочев по повод 90 години от рождението му. Чрез неговата мощна концепция за изкуство биват създадени произведения, които определено представляват авангард за времето си. Още повече, те звучат изключително синтезирано и категорично и в съвременния контекст.
Творбата „Незавършени форми”, част от фонда на ХГ „Христо Цокев”, е типична за неговото монументално разбиране, чувство за синтез, новаторски изказ. Когато се говори за Петър Дочев във всяко негово амплоа (от индустриалния пейзаж до абсолютната абстракция на късните му произведения), трябва да се има предвид дарбата му да чувства дълбочините на творческия процес – не само на картинното, но и на онова що се отнася до релефа и въобще пластичното. Повърхността на произведенията му е изключително свързана с „изобразеното”- тя е динамична и със смели намеси. Впрочем, зрителят се изгубва в богатствата на неговия изказ без дори да има нужда да се доближава до конкретното (като битие). Зрялост, категоричност, новаторство при прилагането на техниките и технологиите в изкуството на живописта са малка част от качествата на неговите творби. Те изследват прозаичното до степен на приближаване до космическата съзидателност или разруха…
Петър Дочев умело владее и усеща как да борави с мащаба в произведенията си. Те са наситени със сурова материалност и уникалност на пластичното изследване. Моделирайки с нетрадиционни материали върху различни повърхности, авторът не разказва, а директно поднася информацията, закодирана в неговата идея. Тази комуникативност на творбите на Петър Дочев пленява зрителя. Поднесени са в едно качествата на неделима цялост – истинско произведение на изкуството.
Художествена галерия „Христо Цокев” любезно кани всички любители на изкуството да се запознаят с творбата на Петър Дочев „Незавършени форми” през месец май 2024 година.
д-р Деян Боев
Април
В своята традиционна рубрика „Акцент на месеца“, Художествена галерия „Христо Цокев“ представя творчеството на един от най-емблематичните съвременни творци – Иван Христов – Грога, с когото габровската общественост се раздели преди броени дни. Вечна да е паметта му!
Творчеството на Иван Христов – Грога е пример за тънкия психологизъм в представянето на природата. Художникът успява да улови нейните състояния и нюанси, сякаш граничещи с магия. Класическата живописна техника – маслени бои върху платно, заедно с характерната почти графична прецизност на образа в произведенията му, са веднага разпознаваеми и са се превърнали в почерк на майстора, подобно на запазена марка. От картините на Иван Христов – Грога се излъчва спокойствие, граничещо на моменти с меланхолия, съзвучни с вътрешната природа на самия художник. Някои от платната му имат сюрреалистично излъчване, представяйки природните състояния като тайнството, достъпно само за тези, които са способни не само да гледат, а и да видят отвъд видимото, да чувстват природата. В своите интервюта художникът подчертава, че никога не търси специално тези изброени ефекти, за да привлича зрителя, напротив, те са се получавали от само себе си и идват от вътрешните преживявания на автора. Художникът харесва особено много да рисува зимни пейзажи, дори и през лятото. В неговите зимни вечери и нощи ние се срещаме с особено състояние, внушаващо светъл размисъл за битието. Природното начало в тях преобладава, a за човешкото художникът отделя само намек, подчертавайки реда. По този начин Иван Христов-Грога изпраща негромкото си послание към зрителя за реда, който трябва да спазваме, за да се доближим до хармония със заобикалящия ни свят.
Станислав Гончаров
Март
Рада Якова
„Изгубени”
Месец март носи със себе си наситена женска енергия, усещане за пролет и растеж. Изхождайки от неговите качества, Художествена галерия „Христо Цокев” представя за свой акцент творбата на Рада Якова „Изгубени” от 2017 година. Галерията придобива произведението като дарение от авторката по повод нейното участие в „Пролетен салон 2020”. Освен в сферата на живописта, тя работи също като графичен дизайнер и илюстратор. Завършва магистратура по изобразителни изкуства и реклама във Виена. В работите си Рада Якова често интерпретира женската идентичност и се представя в редица престижни галерии в Прага, Амстердам, Хага, Ню Йорк, Виена и Лондон. През 2019 година участва с проекта „Personal Structures” в рамките на Венецианското биенале.
„Изгубени” носи минорно усещане чрез пестелива цветност и експресивен жест. Фигуралната композиция е на ръба да бъде прелята в чиста абстракция. Минималистичното третиране, което художничката е приложила, синтезира мощна емоция. Сложно е да се определи дали фигурата се разтваря в тъмния фон или е еманация на сив пушек, породен от пустата среда, в която се намира. Технологично, творбата е изпълнена чрез акрилни бои, положени върху платно. Това позволява бързото запечатване на всеки жест и емоция по метода „ала прима”. Произведението е решено във формат 70/80 см, което е напълно в духа на кавалетната живопис, но идеално изявява качествата му. Намерен е много добър баланс между линия и петно, предпоставка за още по-високи естетически качества. Усеща се стабилно рисунъчно начало без да се робува на академичното.
Екипът на Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички любители на изкуството да се срещнат отблизо с творбата на Рада Якова „Изгубени”, както и с произведенията от „Пролетен салон 2024” до края на месец март 2024.
д-р Деян Боев
Февруари
Валентин Стефанов
„Откритие III”
Художествена галерия „Христо Цокев” представя графичната творба на Валентин Стефанов „Откритие III” като акцент за месец февруари. Богатата графична колекция на музея предлага представителна извадка от най-активните и водещи имена в българското графично изкуство. Тенденцията на рубриката да представя произведения, които рядко участват в експозиционните концепции, дава възможност от една страна за по-задълбоченото проучване на галерийния фонд, а от друга за привеждане във вниманието на публиката малко познати автори.
Творбата „Откритие III”, изпълнена в авторова техника, е абстрактна, създадена през 1988 година и напълно носеща характера на съответното десетилетие. Развиването на качествено нови теми и подходи в българското изкуство в края на 80-те години важи с пълна сила и за графиката.
Модерният и смел подход при изграждането на „Откритие III”, динамичната линия в горната част, съпоставена със статиката в долната не носят еклектика, а оформят хармонична композиция. Творбата въздейства и чрез чудесно овладяна технология, прецизен отпечатък и фини акценти. Постигната е висока естетическа проба и съвременно звучене. Наситеното черно, контрастът с чисто бяло и множеството степени на сивото създават сложната и богата структура на произведението.
Всички любители на графиката могат да се срещнат с „Откритие III” на Валентин Стефанов до края на месец февруари 2024 в ХГ “Христо Цокев”.
д-р Деян Боев
Януари
Павел Францалийски
„Зимен пейзаж”
Фондът на художествена галерия „Христо Цокев” разполага само с една, но много характерна творба на един от най-изтъкнатите акварелисти от първата половина на 20 век в България – Павел Францалийски. Тази картина („Зимен пейзаж”) е избрана за акцент на месец януари 2024 година.
Роден в град Самоков, Павел Францалийски се превръща в певеца на Рила планина и като цяло на природата на родния си край. Дори и в градските сюжети, които са се появявали в творчеството му, природните мотиви играят изключително важна роля. В началото на 20 век (през 1907 година), Францалийски завършва Държавното рисувално училище – специалност „Живопис“, в класа на Иван Мърквичка. След дипломирането си той работи за кратко като учител в София и Стара Загора, а през 1910 година се завръща в Самоков и повече от 20 години преподава рисуване в Самоковската гимназия. До края на живота си (1956 година), художникът се занимава с любимото си дело – запечатва живота на родния си град, хората му и богатството на природата посредством живописта. Организира над 30 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Дупница, Стара Загора, Любляна и Загреб. Участва в пет от общите художествени изложби на Дружеството на независимите художници. Голямото творческо наследство на Павел Францалийски се оказва в значителната степен разпръснато в различни институции и частни колекции, което налага своя отпечатък на фрагментарното представяне за неговото творчество като цяло. И все пак, днес ние можем да отбележим няколко важни и характерни особености в изкуството на Павел Францалийски. Привързаността към техниката акварел му позволява да балансира между поетичния израз в композициите и реализма на сюжета. С няколко цветни щрихи художникът винаги е успявал да пресъздаде атмосферата и природните състояния. Така, например, е и в картината „Зимен пейзаж” от фонда на галерията. Страст към зимни пейзажи е другата характерна черта в творчеството на Павел Францалийски. Меките тонове, светлината, идваща сякаш от самата хартия, привличат вниманието на зрителя. Хоризонтът в картината се слива с обитаваните къщи, заобиколени от дърветата, които са изпълнени с кафяви, бежови и сиви тонове като граница между небето и земята. Хората се прибират вкъщи, прокарвайки си трудно път в снежното поле. Това изглежда и като метафора за жизнения път или пътят към дома за всеки отделно взет човек. В същото време, природата в творчеството на Павел Францалийски е изпълнена със спокойствие и по-скоро спомага за медитативното съзерцание на състоянията ѝ. Художникът не противопоставя човека на обкръжаващата среда, а го вписва в тази природната цикличност.
Творческото наследство на Павел Францалийски представлява интерес както от художествената, така и от научната страна. То ни дава възможност да погледнем към регионалната художествена сцена в България през първата половина на 20 век, към творческите търсения там. От другата страна, акварелите на Францалийски са неотделима част от общото наследство на художниците-акварелисти от този период.
Художествена галерия „Христо Цокев” кани зрители на среща с творчеството на Павел Францалийски през месец януари 2024.
Станислав Гончаров
Декември
Енчо Пиронков
„Зимна разходка”
През месец декември 2023 екипът на ХГ „Христо Цокев” избира за акцент живописната творба на Енчо Пиронков „Зимна разходка”. Съвсем логичен подбор, с оглед наближаващите Коледно-новогодишни празници. Освен тази тематична обвързаност, произведението предлага и висока проба минималистична естетика. С няколко жеста Маестро Пиронков овладява картинното пространство в неговата цялост и детайл.
Енчо Пиронков е роден в село Розовец (Пловдивско) през 1932 година. Той е сред най-изявените представители на така наречената Пловдивска група заедно с Димитър Киров – ДиКиро, Йоан Левиев, Георги Божилов – Слона и Христо Стефанов. Бохеми по душа и поведение, те задават нови посоки в българското изкуство въобще. Свободата и аристократизмът им вдъхновяват поколения българи. Живописта е мисъл и емоция в едно. Първата самостоятелна изложба на художника е през 1965 г. в Съюза на българските художници (СБХ) в София. Тя е последвана от редица самостоятелни и колективни участия в страната и чужбина. Извън пределите на България Енчо Пиронков урежда самостоятелни изложби в Париж, Мадрид, Виена, Рим, Варшава, Будапеща, Берлин, Дрезден, Кьолн, Болоня и други. Той притежава усет както за монументалния, така и за кавалетния жанр. Реализира редица стенописи, мозайки и керамични пана.
Сюжетът на „Зимна разходка” представя интимен семеен момент, свързан със зимните забавления и игри. Тя е изпълнена в класическа живописна техника и технология: маслени бои върху платно. Стойностите между бялото и черното, както и червените акценти градят палитрата на тази творба. На зрителя се внушават баланс и спокойствие, завръщат се идилични спомени и усещания.
Погледът върху изкуството на Енчо Пиронков дава ясна представа за процесите в българското изкуство от цяла една епоха. Художествена галерия „Христо Цокев” кани зрителите на среща с неговото творчество през месец декември 2023.
д-р Деян Боев
Август
През август 2023 г. в рубриката „Акцент на месеца” ХГ „Христо Цокев” представя живописната творба „Натюрморт с глинени съдове“ на Карлис Добрайс.
Латвийският художник, график и скулптор Карлис Добрайс (роден през 1943 г.) е уникална личност в съвременното латвийско изкуство, той е един от най-видните художници и педагози. Между 1954 и 1961 година Карлис Добрайс учи в Рижското художествено училище, а след дипломирането си продължава обучението си в Педагогическия факултет на Латвийската академия по изкуствата. След като завършва академията през 1970 г., той прекарва следващите седем години от творческия си живот в град Даугавпилс, където работи като ръководител на художествения отдел, реставратор в Даугавпилския исторически и художествен музей. От 1972 г. е член на Съюза на художниците на Латвия. В периода от 1975 до 1977 година Карлис Добрайс ръководи Даугавпилския клон на Съюза на художниците. Според изследователите, под неговото ръководство в града се сформира силна група от млади художници и се организират творчески ателиета. По-късно професионалната му дейност е свързана с академично образование. Добрайс работи като преподавател в катедрата по изкуствата на Латвийската академия по изкуствата и във Факултета по педагогика на Латвийския университет, където е ръководител на катедрата (1987–1992 г.). В средата на 90-те години открива собствено ателие за рисуване и живопис в град Рига.
Карлис Добрайс участва активно в изложби след завършване на Рижското художествено училище. Организирани са групови и самостоятелни изложби в много градове на Латвия и в чужбина. Също така, той е носител на няколко награди. Самостоятелните му изложби се провеждат в Латвия през 2003, 2010 и 2011 г. В момента художникът живее и работи в Рига, а творбите му са представени в музейни колекции и в частни такива в Латвия, Русия, САЩ, Япония, Дания, Франция, България, Украйна, Швеция, Гърция, Германия.
Името на Карлис Добрайс се свързва предимно с фигурална живопис, портрети и натюрморти. В ранното си творчество той успява да създаде няколко широкоформатни произведения (включително и монументални стенописи), по-късно обаче се насочва към работа с по-камерни формати, а също така започва да се занимава в областта на ръчната графика и илюстрацията. Няколко пъти художникът бива награждаван за своите постижения в тази сфера. Художественият му стил се характеризира с акцент върху академичното качество на рисунката, ясна и разбираема форма и фино използване на цвят. В живописните сюжети често се появяват алегорични, митологични и религиозни мотиви. Някои произведения използват гротескни изображения с числа, фрагменти от текст и преувеличени знаци, които имат символично значение.
През 1979 г. Карлис Добрайс взема участие в Международен пленер по живопис „Боженци”. Картината „Натюрморт с глинени съдове“ от една страна отразява интереса на художника към образците на традиционната българска култура, а от друга – характерния за него стремеж да създаде обобщен стилизиран образ и да предаде чрез художествените средства (рисунка, композиция и цвят) психологизъм – усещане за топлина и комфорт. Закръглените форми на масата и предметите върху нея образуват композиционното единство и едновременност, като с това са символ на цялостността и непрекъснатостта на човешкото битие.
В навечерието на провеждането на Международен пленер по живопис в Боженци, галерията кани жители и гости на града да се запознаят с творчеството на известният латвийски художник Карлис Добрайс.
Станислав Гончаров
Юли
Пламен Аврамов
„Седнала фигура”
Художествена галерия „Христо Цокев” представя на вниманието на публиката Пламен Аврамов. Роден в Силистра, авторът завършва художествената гимназия в Казанлък през 1976, а през 1984 – Националната художествена академия, София – специалност „Скулптура“. Проблемите за изграждането на съвременна скулптурна форма го вълнуват и днес. Работи и живее в град Варна. Изгражда произведенията си чрез материалите камък, дърво, метал, ползва различни керамични похвати. Талантът на Пламен Аврамов се разгръща чрез експерименталното начало, уверения скулптурен жест и подход към многоликите възможности на изкуството.
Творбата от Пламен Аврамов, която ХГ „Христо Цокев” избира за акцент на месец юли, е „Седнала фигура”. Тя е ювелирно керамично постижение на малката пластика. Изключително „събраната” и компактна форма, с изчистен силует, носи в себе си заряда на древните неолитни форми, но прочетени по много съвременен и поетичен начин. Скулпторът подхожда с голямо разбиране към фигуралното, използвайки минималистичен изказ, деликатно рисуващ върху повърхността на формата. Тук препратките към древното, изначално женското и мистичното са очевидни. Съчетанието между лаконичност, внимателно и деликатно намерени пропорции и фин детайл са този „инструмент”, който моделира въздействието на „Седнала фигура”. С усета на естет, Пламен Аврамов не прекалява. Важен белег за зрялост на авторството е вътрешното знание и чувствителност към завършеността на произведението. Коментирайки творчеството на Пламен Аврамов, ние можем да намерим тази характерна черта на творбите му. Те са цялостни, чисти като изпълнение, с акцент „където трябва”, въздействащи подсъзнателно, носещи кодове за изкуство още от древността.
Важен елемент от творчеството на Пламен Аврамов са и неговите рисунки. Те са изследване, което е свързано пряко със скулптурните му форми, изпълнени в материал. В тях личи онова мислене и авторово разбиране за скулптура, така че зрителят трудно би ги отделил от пластиките му. Именно концепцията му за цялостност впечатлява и привлича ценителите на скулптурното изкуство. Желаещите да прочетат фините и поетични послания на Пламен Аврамов са добре дошли през месец юли в Художествена галерия „Христо Цокев”.
д-р Деян Боев
Награди и спечелени конкурси:
2009 г. – Спечелен републикански конкурс – Скулптура за специализация в „Cite Internationale des Arts“ – Париж;
2012 г. – Регионална награда за скулптура в конкурса „Награди – Алианц България“ за Североизточна България, проведен в гр.Варна.
2015г. – Обща изложба на СБХ – Награда на фондация „Поддържане на изкуството България“
2016г – Голяма награда на Община Плевен – Осмо биенале на малките форми – гр. Плевен
Негови творби притежават Националната художествена галерия – София, галерии в Плевен, Добрич, Шумен, Търговище, Силистра, както и частни колекции в България, Италия, Франция, Австрия, Финландия, САЩ, Германия, Белгия, Швейцария, Великобритания, Република Корея.
Юни
Емил Стойчев
„Ясен ден”
Художествена галерия „Христо Цокев” представя един от най-успешните български художници, работещ в сферата на живописта – Емил Стойчев. Неговата специфична гледна точка към изкуството на цвета и формата е призната в световен мащаб. Музеят има честта да притежава редица негови произведения, между които освен изпълнените в класическата за него техника, присъстват и малкоформатни акварели.
Самобитността на автора е ярко забележима и в творбата, избрана за акцент на месец юни. „Ясен ден”, организиран като условен пейзаж, е композиция, изведена в типичния стил от зрелия период на автора. Създаден през 1970 година, живописният пейзаж впечатлява с динамика на рисунъка, сложност на палитрата и непринуденост. Тази директност на изказа и „излятост” на произведенията, създаващи впечатление за „ала прима”, са артистичната „марка” на Емил Стойчев. Видима е липсата на колебание при изпълнението на творбата, отстранените тематики, които той избира и, разбира се, изключително сложната и дълбока живопис.
Авторът принадлежи към поколение, което не може да се „похвали” с подобен тип свобода. Във време, когато „работническата тематика”, общите художествени изложби и догмата на социалистическото изкуство властват повсеместно, той работи изключително енергично чрез самобитен и авангарден почерк. Емил Стойчев е водещ пример за талант, който се намира извън рамките на националното. Той води линия, чиято сериозност и тежест провокира, наедно с Генко Генков. Несравними живописци, пред които зрителят не може да остане безучастен. „Ясен ден” е творба, която рядко би могла да бъде видяна в представителни експозиции. „Ясен ден” изяснява проблеми в българския авангард, които не са засегнати дори през 90-те години на 20-ти век. Именно поради тези причини Емил Стойчев заслужава внимание, анализ и достойно място в историята на българското изкуство.
Всеки гост на Художествена галерия „Христо Цокев” е добре дошъл през месец юни, за да съпреживее визията и вдъхновенията на Емил Стойчев.
БИОГРАФИЯ:
ЕМИЛ СТОЙЧЕВ е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. В края на 90-те години открива голяма изложба в ХГ в Добрич. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен доктор на НХА. Участва във всички ОХИ, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978,1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978, 1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в „Есенен салон”, в Париж (1979,1987). Урежда самостоятелни изложби в: София (1965, 1966, 1971, 1975, 1976, 1985, 1995), Пловдив (1973, 1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в Берлин, Варшава, Мадрид, Прага, Париж, Лимасол, Люксембург, САЩ, Белгия, Австрия. Негови творби са притежание на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и националните галерии в: Букурещ, Прага и частни колекции в Европа, Америка и Япония. Награди: Награда на София (1967), Награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора” (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голяма награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на гр. Съвет в Родом, Полша (1987).
д-р Деян Боев
Май
За акцент на месец май Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово представя картината на художника Иван Георгиев – Дългия – „Пейзаж”, създадена по време на участието му в Международния пленер по живопис „Боженци” през 1975 година. Мекотата на пастелa, с който е направена творбата, пресъздава сюжета, подчертавайки многообразие от зелени преходи и плавни очертания на природните ландшафти, заобикалящи село Боженци. Използвайки природната цветова гама, художникът засилва усещането за спокойствие и хармония, изпълващи това прочуто историческо място.
Екипът на галерията покани доц. Цветан Колев да представи автора:
Като птичка божия
Иван Георгиев – Дългия
Творчеството е тайна на свободата. Тайната на свободата е неизменима. Тя е бездна.
Незнайно поради какви причини, обстоятелства или по божия прихóт от село могат да се родят люде с аристократично излъчване и поведение. Излъчват аристократизъм не по произход, а по одареност в каквато и да е област на човешките отношения. Такъв беше Иван Георгиев – Дългия. Природно белязан с предначертана съдба да бъде свободен творец в най-широкия смисъл на творческата и житейска свобода. Съдбата бе му отредила път, различен от отъпкания път на хората с неговия произход, да търси посоката, която ще го отведе към свободния творчески живот.
Този негов вътрешен стремеж към свободна житейска изява преминава през желание да постъпи в семинарията, вероятно като осъзнава интуитивно, че освен свобода за творчеството, трябва да се премине и през вярата. Незнайно защо напуска семинарията, може би заради безкрайния му стремеж към пълна свобода. Кандидатства в Художествената гимназия в София, където е приет веднага. Явно са оценили безрезервно таланта му.
Иван е осъзнат талант. Не се съмнява или колебае в качествата си на творец. Пътят му е предначертан към творчески живот. На него не му е бил нужен дългия, бавен, изсушаващ процес на обучение, който невинаги води до свободен полет на творческите идеи. Талантът му е достатъчно силен, за да го поведе по свой път. Вярваше в таланта си без да е самовлюбен. Напуска гимназията и заживява като птичка божия, като се води от емоцията на творческите и житейски предизвикателства.
Творчеството му се отличава със своята самобитност – търсещ нови форми без да е повлиян от странични примери, без да навлиза в каквито и да било „-изми”. Изгради си свой творчески и житейски свят, със свой прочит на заобикалящото го. Превъплъщаваше се в участник в този измислен свят. Твореше в него и за него. Странното при него беше, че въпреки паралелността на този фантазен свят, беше абсолютно земен, привлекателен и близък за зрителя. Това произхожда от безкрайно впечатлителната му натура към всичко заобикалящо го. Оттам е и съпричастността към всички жанрове в живописта – природа, портрет, композиция. В живота имаше склонност към превъплъщаване в образи на хора от родопския край. Боготвореше родопската музика, песен, планината и хората. Той, дунавското чедо, се прехласваше по Родопите. Купи си гайда и пееше любимите си родопски песни. Опита се да живее на село по подобен модел на планински човек.
Имаше една странна слабост да прави дувари. Тази слабост се съчетаваше с безкрайния му перфекционизъм в живописта по особен начин. Правеше ги не по необходимост или за препитание, а като поетично задоволяване на страстта си към съвършенство. С това си умение се гордееше, имаше нещо философско в реденето на камъка, граничещо с поезия. Никога не ги завършваше, не това беше целта на идеята. Беше си изградил собствена философия, много смислена, учудващо дълбока и то без да е ползвал първоизточници. Беше достигнал по свой път до много житейски въпроси. Не се смущаваше от несретния си начин на живот, не му тежеше грижата за насъщния. За това му помагаше аристократичното му чувство за живота и най-вече стремежът към необвързаност с житейските проблеми.
Творчеството на Иван Георгиев не е голямо по обем. Всяка картина беше извървян път, преживяване, емоция и дълбоко вживяване в замисъла. Стремеж към перфектно изпълнение. Безкраен, почти болезнен стремеж към съвършенство. Рисунките му бяха особена част от творчеството му, изпети с безкрайна нежност, стигаща до музикалност. Носеха голяма енергия и дълбочина, почти колкото живописните му платна. Като повечето художници, Иван се стремеше към почти невъзможното съвършенство на мисълта и формата в този свят. Това го доведе практически до отказ за твори по нататък. Въпреки всичко животът би бил безличен, постен, без аромата на творчеството на такива художници. Изключенията в живота на такива хора движат изкуството и всички сфери. Без такива хора животът остава скучен и прави човека самотен в претрупания и объркан свят.
доц. Цветан Колев, художник
Февруари
Акцент на месец февруари 2023
Драган Немцов „Ръката на художника”
Той има щастлива съдба на творец благодарение на Априловската гимназия.
През дългия му живот основополагаща роля изиграва срещата му от първо лице с бомбардировките в София през 1943 г.
Това, което го крепи, е габровското чувство за хумор и веруюто – каквото и да стане, винаги да търси другата страна на нещата – погледа малко отстрани с други очи.
Той мисли, че българският народ все още не е завършил своя полет към свободата и не е изразил с пълна сила творческия си потенциал.
Вярва, че може да се намери път към доброто и към единението, необходими, за да вървим напред.
Той е Драган Немцов – Драго, и е представен чрез творбата си „Ръката на художника“ в рубриката „Акцент на месеца” в Художествена галерия „Христо Цокев“.
Картината е най-новото попълнение във фонда на габровската галерия. Дарена е от автора след последната му самостоятелна изложба „София с две лица“ в Столична библиотека, състояла се през декември 2022 г. В експозицията Драган Немцов – Драго показва тези части от София, тези две лица, които са свързани с доброто и красотата. В представените творби художникът търси единението, хармонията между архитектурни обекти и природна среда. Изложбата впечатлява с нестихващия стремеж на художника да твори и да търси естетически измерения на своята лична душевност.
Още от студентските си години освен на живописта, Немцов отделя време и на един друг жанр – графиката.
Във фонда на галерия „Христо Цокев“, художникът е представен основно с ранни графики, допълнени от живописни творби, изграждащи времеви мост от 60-те години на 20-ти век до днес.
Вглеждайки се в представената днес творба – „Ръката на художника“, не може да не се сетим за думите на големия Никола Николов от далечната 1963 г., с които той сякаш предопределя творческия път на Драган Немцов: „Рисунъкът му е рисунък на творец, който винаги ще търси. А трябва да се вярва, че който търси ще остане млад и ще бъде истински творец на своето време.“
Картината може да бъде видяна в периода 14 февруари – 8 март в Художествена галерия „Христо Цокев“.
Нели Недева
Биографична справка за художника:
Драган Немцов – Драго е роден през 1935 г. в Габрово. Средното си образование завършва в Априловската гимназия, а висшето – в Художествената академия в София със специалност „Живопис“ при проф. Дечко Узунов. Член е на Съюза на българските художници от 1963 г., има участия в над 100 изложби в страната и чужбина. Драган Немцов е бил учител в Априловската гимназия, Школата по изкуствата в Габрово, дългогодишен секретар на Националния комитет на ИНСЕА – Международно нюрнбергско общество за възпитание чрез изкуство към ЮНЕСКО. Доцент в Софийския университет и преподавател в НХА, автор на учебници и методически пособия по изобразително изкуство. Носител е на орден „Кирил и Методий” I степен. На близо 80-годишна възраст Драго започва да рисува върху своя iPad и създава стотици дигитални творби.
Януари
Рой Плейстоу
„Без название ІІІ”
В началото на културния календар за 2023 г. Художествена галерия „Христо Цокев” предлага на публиката творбата „Без название ІІІ” на британския автор Рой Плейстоу. Той е роден в Лондон, Великобритания. Специализира в Академията за изящно изкуство „Илинг”. Учи при световноизвестните художници Дейвид Хокни и Роналд Китай. Изявява се в различни сфери на пластичните изкуства. Живее 20 години в Амстердам, Холандия, където прави две големи изложби. Работи в Лондон и Амстердам в сферата на сториборд за филмови и рекламни продукции.
Свободните му работи са основно в портретния жанр на живописното изкуство. Той изследва характерни типажи, като улавя особената им духовна същност. Интерпретира майсторски най-съкровеното и характерното у модела, борави смело и категорично с цвета. Работи основно в маслена и акварелна техника и технология.
Произведението „Без название ІІІ” е създадено в рамките на Международния пленер по живопис „Боженци”, 2022. Традиционният форум, организиран от СБХ, Община Габрово и ХГ „Христо Цокев”, често е възможност за участниците да експериментират. Чрез тази творба Рой Плейстоу излиза от познатото си амплоа на портретист и навлиза доста зряло и без страх в пейзажа. На ръба на монохромното, той деликатно задава фини гами на синьото и зеленото. Авторът е с лиричен и изследователски дух, наблюдаващ преходното от множество различни ракурси.
Основният мотив в „Акцент на месеца” е да излседва подобни тенденции в творчеството на автори от фонда на галерията. Всяка промяна в основното направление на артистите е интересна не само от изкуствоведска гледна точка, но също така е ориентир в музейното дело. Като притежават творби от различни моменти и периоди от развитието на даден автор, фондовете се обогатяват. Дава се „гласност” на изкуството и се увеличават възможностите за концептуални експозиции в музея.
Рой Плейстоу е силно попълнение към габровската група на художниците. Той „освежава” и обогатява локалната сцена. Вливането му в българската култура, участието му в традиционни форуми като Международния пленер по живопис „Боженци”, класически салонни изложби на габровските художници и други, е провокация и мотивация за местните автори. Творбата „Без название ІІІ” може да бъде видяна до 7 февруари 2023 г. в ХГ „Христо Цокев”.
д-р Деян Боев
Декември
Из “Тайната книга на богомилите” 4
Стоимен Стоилов
През месец декември 2022 ХГ „Христо Цокев” представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.
Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.
Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята. Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”. Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”.
Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”. Заповядайте!
д-р Деян Боев
Ноември
В синхрон с изложбата на проф. д-р Красимир Русев, която се открива днес в 17.30 ч., Художествена галерия „Христо Цокев” представя за акцент на месец ноември творбата „20-ти век – Клишета”, включена в експозицията. Тя е знаков и провокативен експеримент за художника. С цитати, които далеч не са извадени от контекста, авторът цели да онагледи променливите на това време. То е изключително размирно, бурно и води със себе си редица революции.
Красимир Русев символично разглежда образите на периода, като чрез серия панели оформя представа, която е разпознаваема за всеки зрител съвременник на процесите. От разпятието до скейтборда, които през века са преосмислени като политически и революционни послания, той фрапира чрез личния си поглед. Там нюансите от неотминалите влияния на Попарта, концептуалния „взрив” на Дадаизма и въобще концептуалното изкуство някак стискат ръце. Кои са най-важните сегменти ( в исторически план) на 20-ти век? Кои са най-четимите образи? А графични образи и послания?
Със сигурност всички ние все още нямаме отговор, но бидейки „замесени” в близкото минало и неговите отгласи в относителното „сега”, сме развълнувани от това, що се касае до съвременните посоки във визуалните изкуства. Там Красимир Русев определено е в свои води, винаги търсещ авангарда, личността си в гравитацията на съвременното изкуство и задаващ правилните въпроси.
От друга страна, медиите, които художникът използва, са изключително разпознаваеми. Близките връзки с живописта, която е преосмислена от графита, градските послания, неоните, улиците, но и не на последно място – универсалното в житейски смисъл. Творбите на Красимир Русев са консенсусна пресечна точка между поколенията на 60-те, 70-те, 80-те и дори 90-те години на 20-ти век. Той усърдно се старае с виталност и енергия да търси актуалното без да му служи сляпо. Работата му „20-ти век – Клишета” е по-скоро осмиваща общите послания и азбучни молитви, тя е вик за разбиране в общия океан от преповтаряне.
Красимир Русев гостува на Художествена галерия „Христо Цокев” от 8.11.2022 до края на календарната година с цикъл работи, които са своеобразна „точка” на изследванията му през последните 8 години. Той съвсем небоязливо провокира, задава правилните въпроси и търси ориентири в изкуството с вкуса на познавач. Ноември 2022 година е месецът на проф. д-р Красимир Русев в ХГ „Христо Цокев”. Заповядайте!
д-р Деян Боев
Септември
Стефан Алтъков
„Спомени II”
Проф. д-р Стефан Кирилов Алтъков е известен български художник, роден в София през 1955 г. Завършва Средното художествено училище за изящни изкуства в София и специалност „Живопис” в Националната художествена академия при проф. Найден Петков. Член на Съюза на българските художници. Той е професор по живопис и цветознание в СУ „ Св. Климент Охридски”. Към настоящия момент има над 100 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални, международни, групови изложби, симпозиуми, проекти, пленери, както и в научни конференции в България и чужбина. Неговите творби са собственост на Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Софийския университет, много галерии в страната и чужбина, както и на частни сбирки в Германия, Испания, Франция, Италия, Гърция, Япония, Нидерландия, България и други държави. Проф. д-р Стефан Алтъков има голям брой публикувани научни статии, доклади, монографии в страната и чужбина.
Живописният стил на Стефан Алтъков представлява интересно съчетание от различни живописни подходи: експресионистични, абстрактни и минималистични, а също така творбите му са изпълнени с голям символизъм. Доста често художникът вкарва текстове в платната си. Те са като послания от миналото, следи в паметта на човека. В композиционно отношение, текстовете играят важна роля като самостоятелен графичен елемент в платното и по този начин, заедно с цветните петна, наподобяват източната калиграфия.
Дарената на галерията картина „Спомени II” е създадена през 2020 г. и представлява абстрактна композиция в природната синьо-зелена гама, с жълти, кафяви и сиви елементи. Текстът е нанесен върху залепена тънка бяла хартия, до него е отпечатъкът на клонка, което също засилва усещането за „природното” в сюжета. Цветният плясък поражда динамика и усещане за спонтанност. Бялото платно е като акварелна хартия и рамкира цялата композиция, като я хармонизира. Като цяло, композицията се стреми към вертикала.
През месец септември ХГ “Христо Цокев” има удоволствието да покани жителите и гостите на града да се докоснат до един образец от творчеството на проф. д-р Стефан Алтъков.
Станислав Гончаров
Август
Симфония на цветовете в картините на литовския художник Римас Бичунас
През август 2022 г., в рубриката “Акцент на месеца” екипът на ХГ “Христо Цокев” има удоволствието да представи живописното платно “Цветя от село Боженци” на Римас Бичунас.
Художникът Римас Зигмас Бичунас, син на народната литовска художничка Моника Бичюниене, е роден на 13 август 1945 г. в село Панемунис в област Рокишкис (близо до границата с Латвия). От 1961 до 1966 година бъдещия художник учи в Националното училище по изкуства „M.K. Чюрльонис“ (г. Вилнюс). Между 1966 и 1972 година продължава да изучава живопис в Литовския държавен институт по изкуствата при професор Атанас Гудайтис. Започва да участва в изложби през 1973 г., а през 1975 г. става член на Асоциацията на литовските художници. Между 1971 г. и 2011 г. той ръководи художественото студио “Paletė” в културния център Taurakalnis във Вилнюс.
Има повече от десет самостоятелни изложби и е участвал в много групови изложби в Литва и 34 изложби в чужбина: Франция (1982, 1994, 2010); Италия (1982, 2001); Индия, Япония (1982); Швейцария (1983, 1998, 2000); Полша, Унгария (1987); Германия (1988, 1990–1991, 1993, 1999, 2002); Финландия (1989); Великобритания (1989, 1999–2000); Турция (1999) ); САЩ (1990, 1995); Холандия (1999), Китай (2002). Носител е на наградата на Министерството на културата за изобразителното си изкуство през 1984 г., наградата на Фондацията за изящни изкуства на Геновайте Казокиене (изкуствовед, Австралия) през 1997 г.; на наградата Миклош Каплар в Унгария през 1987 г.; и диплома от конкурса за изкуство Peinture Floralies във Франция през 1997 г. Произведения на Римас Бичунас са придобити от Литовския национален музей на изкуствата, Национален музей на изкуствата „M.K. Чюрльонис“, художествената галерия в Клайпеда, регионалният музей на Рокишкис, националните художествени галерии на Латвия, Грузия, България, Словакия, музеят на модерното изкуство „Лудвиг“ в Кьолн.
През 1985 година Римас Бичунас приема участие в Международен пленер по живопис “Боженци”. Той създава няколко картини за фонда на галерията. Едната от тях – “Цветя от село Боженци” е избрана в качеството акцент на месеца. Композицията и колоритът в картината са характерни за експресионистичния стил на художника, с деформация на формите, съчетания на ярки и контрастни цветове и оптимизъм. Изкуството на Римас Бичунас е празник на цвета. Цветът играе изключително важна роля в творчеството му, той допринася усещане за радост от живота и приказност. Според художника линиите и цветът могат да създадат мелодия. Точно както силата на музиката се крие в разнообразието от звуци, силата на картината е в спектъра от цветове. Стилизацията на образи е професионална и умела, придобива сходство с изкусността на литовското народно изкуство. Сюжетите на картините и рисунките на Римас Бичунас често са поднесени с характерния за твореца лиричен хумор.
В навечерието на провеждането на Международен пленер по живопис в Боженци, галерията кани жители и гости на града да се запознаят с творчеството на прочутия литовски художник а също така и с други художници, приели участие в пленера през различни години в специално подготвена изложба от фонд “Пленер по живопис “Боженци”.
Станислав Гончаров
Юли
Богомил Живков
„Падащ торс”
През юли 2022 г. в рубриката „Акцент на месеца” ХГ „Христо Цокев” представя скулптурата „Падащ торс” с автор Богомил Живков. Той е роден през 1946 г. в град Перник. Образованието си завършва в НХА София със специалност „Скулптура”. Авторът е лауреат на множество национални награди за скулптура. Представя се в редица изложби в Малта, Япония, Австрия, Чехия. Деликатният му усет за форма го присъединява и към участие в различни по мащаб скулптурни симпозиуми. Пленерната и/или симпозиумната форми на изразяване са едни от малкото, които предоставят възможност на българските скулптори да реализират творби във формат и траен материал. Художествена галерия „Христо Цокев”, на свой ред, притежава няколко кавалетни творби на Богомил Живков, които са високо постижение в естетиката на скулптурното изкуство.
Разглежданата брознова пластика „Падащ торс” е решена на едри обеми в динамична конфигурация. Ритъма между тях създава хармония, която образува наглед абстрактна композиция. Въпреки това, последвал поглед от страна на зрителя и запознаване със заглавието на творбата, изяснява категорично фигуралния й характер. Чисто скулптурните качества на произведението са представени под формата на малка пластика. Нейната интимност, съсредоточеност, деликатност и на моменти дори разказност са част от класическите похвати в жанра. Тези закономерности не са чужди на автора и той борави умело с избраните от него тематика, мащаб, материал и други. В произведенията му личат едновременно свобода и изтънченост. Далеч от митологията за грубостта на скулптора, Богомил Живков разгръща лиричен подход към създаването на форма, която да импонира на всеки чувствителен към изкуството. В неговите работи личи радост и любов към моделирането, както и жажда за творчески експеримент.
В разгара на летния сезон, екипът на ХГ „Христо Цокев” кани всички жители и гости на града да се докоснат и запознаят отблизо с произведението на Богомил Живков „Падащ торс”, както и с реализираните проекти от културен календар 2022: Представителна изложба от фонда на галерията, инсталация „НА ТЪМНО”, създадена от Сдружение „АЛОС” и съфинансирана от програма „Култура” на Община Габрово, изложба на Никола Танев „Щрихи от мини Перник” в партньорство с Национален политехнически музей, изложба „СЛЕДИ” от фонда на галерията, концептуална изложба на доц. д-р Галина Цветкова „Чувал ли си?”, която е пореден акт на сътрудничество между ХГ „Христо Цокев” и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Очакваме ви!
д-р Деян Боев
Юни
Константин Трингов
(1907-1981)
“Стара улица в Рим”
През месец юни 2022 г. ХГ „Христо Цокев“ има удоволствието да представи в рубриката „Акцент на месеца“ живописната творба на прочутия български художник – Константин Трингов „Стара улица в Рим“. Художникът е роден през 1907 година в град Казанлък. Той израства в еснафско семейство. Още в ранните си детски години се увлича по рисуването. Пръв забелязва неговите дарби учителят по рисуване Станю Стаматов. В прогимназията, Константин Трингов започва да работи с акварел и маслени бои в непосредствено наблюдение на натурата. Градския пейзаж, станал основна тема за бъдещите му картини, го привлича още от тогава. Културното наследство на самия Казанлък оказва значително въздействие на бъдещия художник. В читалище „Искра“ за пръв път в живота си Трингов има възможност да види картини от български художници и да ползва богатата библиотека. Другия важен фактор за израстването на мирогледа на Трингов е контактът му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир, новият му учител по рисуване, изтъкнат художник и писател. Той насърчава младия творец и подкрепя неговата идея да учи живопис в Художествената академия в София.
През 1927 година Константин Трингов постъпва в Художествената академия, като прекъсва за кратко поради семейни обстоятелства. През 1932 година подновява обучението си. Негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Константин Трингов навлиза в творческия живот на България в края на 30-те години на миналия век. Още като студент, художникът устройва две самостоятелни изложби в Казанлък – през 1934 и 1936 г. – в които преобладават пейзажи от родния му край. Първият контакт с произведенията на световното класическо и модерно изкуство той осъществява по време на негова едномесечна екскурзия до Италия и Гърция през 1939 г. Италия, със своята природна красота и културни съкровища, оставя незаличимо впечатление у художника. Тя открива за него нови светове, събужда поетични възприятия и дава тласък за развитие на таланта му.
През 1941 година Константин Трингов открива първата си самостоятелна изложба в София. След това, като художник със завидна творческа енергия, почти всяка втора година прави самостоятелна изложба. Участва в Общите изложби на СБХ и в някои изложби в чужбина. Така например той участва в няколко изложби в Италия: 1971 г. – поканен е да представи свои картини в Galleria d’Arte в Рим; 1974 г. – гостува с картини в галерия San Luka в Рим. Негови творби се намират в НХГ, галериите в страната, а освен това в сбирки в Полша, Италия, Индонезия, Колумбия, Канада, Германия и други.
В творческото наследство на художника е запазен духът на десетки градове, села, местности – от родния Казанлък, Стара Загора, София, Копривщица, Мелник, Търново, Родопите, пейзажи от Венеция. Импресионизмът като живописен метод в творчеството на Трингов носи едновременно спомен за мястото и времето, но и усещане за движение, за цветово трептене. Творецът винаги е търсил убедителна въздушна обемна среда.
Макар да е известен предимно като пейзажист, Константин Трингов има прояви и в други жанрове. Той създава богата поредица от цветя, обикновено полски букети, които разполага на тъмни контрастни фонове. Трингов създава и редица портрети: на Петко Стайнов през 1938 г., на Чудомир през 1963, на Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Ламар, автопортрет. Един от най-известните портрети е на неговата майка от 1943 г. Живописта на Константин Трингов е богата на нюанси и едри мазки и от нея струи усещане за светлина и въздух. Художникът оказва значим принос в българската живопис през втората половина на 20 век.
Станислав Гончаров