АКЦЕНТИ

Юни

Константин Трингов

(1907-1981)

“Стара улица в Рим”

През месец юни 2022 г. ХГ „Христо Цокев“ има удоволствието да представи в рубриката „Акцент на месеца“ живописната творба на прочутия български художник – Константин Трингов „Стара улица в Рим“. Художникът е роден през 1907 година в град Казанлък. Той израства в еснафско семейство. Още в ранните си детски години се увлича по рисуването. Пръв забелязва неговите дарби учителят по рисуване Станю Стаматов. В прогимназията, Константин Трингов започва да работи с акварел и маслени бои в непосредствено наблюдение на натурата. Градския пейзаж станал основна тема за бъдещите му картини, го привлича още от тогава. Културното наследство на самия Казанлък оказва значително въздействие на бъдещия художник. В читалище „Искра“ за пръв път в живота си Трингов има възможност да види картини от български художници и да ползва богатата библиотека. Другия важен фактор за израстването на мирогледа на Трингов е контактът му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир, новият му учител по рисуване, изтъкнат художник и писател. Той насърчава младия творец и подкрепя неговата идея да учи живопис в Художествената академия в София.

През 1927 година Константин Трингов постъпва в Художествената академия, която прекъсва за кратко поради семейни обстоятелства. През 1932 година подновява обучението си. Негови професори по живопис са Цено Тодоров и Никола Ганушев. Константин Трингов навлиза в творческия живот на България в края на 30-те години на миналия век. Още като студент художникът устройва две самостоятелни изложби в Казанлък – през 1934 и 1936 г. – в които преобладават пейзажи от родния му край. Първият контакт с произведенията на световното класическо и модерно изкуство той осъществява по време на негова едномесечна екскурзия до Италия и Гърция през 1939 г. Италия със своята природна красота и културни съкровища оставя незаличимо впечатление у художника. Тя открива за него нови светове, събужда поетични възприятия и дава тласък за развитие на таланта му.

През 1941 година Константин Трингов открива първата си самостоятелна изложба в София. След това, художник със завидна творческа енергия почти всяка втора година прави самостоятелна изложба. Участва в Общите изложби на СБХ и в някои изложби в чужбина. Така, паример, той участва в няколко изложби в Италия: 1971 г. – поканен е да представи свои картини в Galleria d Arte в Рим; 1974 г. – гостува с картини в галерия San Luka в Рим. Негови творби се намират в НХГ, галериите в страната, а освен това в сбирки в Полша, Италия, Индонезия, Колумбия, Канада, Германия и други.

В творческото наследство на художника е запазен духът на десетки градове, села, местности – от родния Казанлък, Стара Загора, София, Копривщица, Мелник, Търново, Родопите, пейзажи от Венеция. Импресионизъм като живописен метод в творчеството на Трингов носи едновременно спомен за мястото и времето, но и усещане за движение, за цветово трептене. Творецът винаги е търсил убедителна въздушна обемна среда.

Макар да е известен предимно като пейзажист, Константин Трингов има прояви и в други жанрове. Той създава богата поредица от цветя, обикновено полски букети, които разполага на тъмни контрастни фонове. Трингов създава и редица портрети: на Петко Стайнов през 1938 г., на Чудомир през 1963, на Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Ламар, автопортрет. Един от най-известните портрети е на неговата майка от 1943 г. Живописта на Константин Трингов е богата на нюанси и едри мазки, от която струи усещане за светлина и въздух. Художникът оказва значим принос в българската живопис през втората половина на 20 век.

Текст: Станислав Гончаров

Май

Стефан Петков

(1948г.)

„Дебют“

През месец май 2022 г. ХГ „Христо Цокев“ има удоволствието да представи за рубриката „акцент на месеца“ живописната творба на прочутия български художник от Велико-Търново – Стефан Петков „Дебют“. Художникът завършва Националната художествена академия “Николай Павлович” в град София със специалност “живопис” през 1974 година. Още от 1962 година (както посочват източниците) започва да взема участия в художествени изложби във Велико Търново, София, Разград. Член е на СБХ (от 1978 г.), а известно време е и асистент по живопис към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Бил е преподавател по живопис в НГПИ „Тревненска школа“. Носител е на награди за живопис и скулптура на СБХ, на Военното училище във Велико Търново, награда за скулптура на СБХ и от Международно Биенале на Дом на Хумора и Сатирата, Габрово (1999г.). Носител е на златен медал за живопис от СБХ, Велико Търново (1988г.). Има редица самостоятелни изложби. Негови произведения са собственост на Национални и частни галерии в България, Турция, Румъния, Полша, Германия, Франция, Испания и САЩ.

Стефан Петков се реализира в областта на живописта, скулптурата, графиката, фреската и приложните изкуства. Това го превръща в творец, в най-широкия смисъл на това понятие. Необичайни са формите  и материалите в творбите му, необичайно е дори внушението, което буди в зрителя. Неговите произведения са изпълнени с дълбока вътрешна емоционалност, която се проявява в колорита, рисунката и композицията.

Картината „Дебют“ (см. техника, 170х120) в значителна степен характеризира творческия подход на художника. Повърхността на произведението наподобява колаж, боите се напластяват на закрепената марля и платно, образувайки обемни цветни петна и преходи. Тази техника, заедно с мекия колорит съпътстват един – друг до формирането на емоционален отклик от страна на зрителя. Рисунката както и цялата композиция изглеждат като умишлено недовършени. По този начин художникът въвлича зрителя в диалога с картината, предлагайки му мислено да довърши образа. Пластичната изразителност и свобода заедно със вътрешната одухотвореност намират своята проява в картината.

В интервютата дадени преди време, Стефан Петков подчертава, че не иска да определя творбите си по никакъв начин. Разчита, че всеки човек ще намери за себе си нещо в тях и така ще надзърне в душата на автора.

Творбата на Стефан Петков може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев“ от 10 май до 14 юни 2022г.

Автор на текста: Станислав Гончаров

Април

През месец Април 2022 г. ХГ „Христо Цокев” представя за рубриката „Акцент на месеца” графиката на Стоян Цанев „Конфронтация”. Целевото фиксиране върху съдържателни и интерсни произведения от фонда на галерията, които обаче са слабо познати на публиката не носи единствено историческа информация. Акцентирането превежда през светове и представи на художници, които внушават чрез идеите си определени психологически или емоционални състояния.

                      Стоян Цанев е роден през 1946 г. в Бургас. Завършва специалност живопис във варшавската Академия за изящни изкуства. Работи в областта на живописта, графиката, керамиката и други артистични полета. Късните му творби носят специфична минималистична естетика, която той изгражда постепенно на базата на множество експерименти. Ранният му период, който представяме, е по-скоро фигурален, но с много самобитен характер. Философията на автора се базира на свободния бохемски дух и непрекъснатото влечение към търсенето на нови форми за изразяване.

                      Графичната творба „Конфронтация” въвежда зрителя в специфична ситуация на конфликт, която е с подсилено въздействие благодарение на деформацията, използвана често във фигуралните композиции на Стоян Цанев. Изпълнена е чрез смесена техника през 1973 година. Изключително изострената му чувствителност, талант и богата палитра от изразни средства го превръщат в знаков за българската сцена артист. Впечатление прави естетиката, която е изключително новаторска за периода на създаване. Чуждестранната подготовка на автора носи, както технически, така и концептуални прийоми в България по това време. Експресивният подход, залагането на динамични форми, въвеждат в специфична атмосфера на мистика и дори агресия в междучовешките отношения. Усещането за драматизъм се подчертава и с подбора на червения цвят в задния план на композицията.

                      Произведенията на Стоян Цанев носят класическия артистичен дух на бохемата в България. Късните му работи, които черпят енергия от минимализма, характерен за далечния Изток, създават впечатляващ микс между култури, търсения в изкуството и свобода на мисълта. Всеки, който се е докоснал до неговите творби не би могъл да остане безразличен към мощното им излъчване и трансформиращо въздействие.

д-р Деян Боев

Март

За акцент на месец март 2022 г. ХГ „Христо Цокев” представя творба на габровската художничка-скулптор Димитринка Грънчарова. Тя е дълбоко свързана с културния живот на Габрово от втората половина на XX и началото на XXI век.

Завършила специалност „Скулптура” към Великотърновския университет, авторката активно се намесва в градската среда на Габрово с релефите на Цанко Дюстабанов, Христо Смирненски и други, като постига високи резултати и при жанра на малката пластика. От 1972 г. се представя в регионални и национални изложби. Нейни творби са притежание, както на ХГ „Христо Цокев”, така и на частни колекционери в Холандия, Дания, Норвегия, Италия, Испания, Гърция и САЩ. Носителка е на медала „1300 години България” и на редица други отличия, които са признание за нейните високи постижения в областта на пластичните изкуства. Важна точка в проследяването на творчеството й е първата сборна самостоятелна изложба, която прави на 6-ти март 2003-та година в ДХС Габрово. Там тя представя подбор от най-добрите си творби, създадени през 30-годишната й кариера. Изложбата включва малка пластика и рисунка. Чрез тях, тя представя чувствителността си към формата, характера на персонажа и финото излъчване, които са белег за уникалния й талант.

Изборът на нейно произведение от фонда за акцент на месеца в галерията, а именно „Глава на Минчо Г. Минчев” е свързан и с изразяването на почит към поета, който ни напусна наскоро. Авторката на портретната скулптура традиционно навлиза в жанра, демонстрирайки опит и разбиране, не само на чисто визуалното, но и на дълбоко духовното у модела. Подходът към пластиката от нейна страна е изключително монилитен, с обобщени характеристики, „здрав” и с висока художествена стойност. Димитринка Грънчарова поддържа и гради ниво редом с други известни габровски скулптори като Георги Дойнов, Митьо Солаков и други. Това създава благоприятна среда, в която естетизирането на Габрово е висш приоритет.   

Освен чрез езика на скулптурата, художничката се развива и в областта на графиката и живописта. През 1997 г. й е присъдена награда за живописен портрет на Джон Ленън, който е част от спектакъла „Балада за Джон и убиец”.

 

Д-р Деян Боев

 

Февруари

Поет на пластическите метафори

Георги Трифонов

 (1947-2011)

Георги Василев Трифонов е изявен български живописец, художник-монументалист, график и поет. Роден е на 18 декември 1947г. на гара Карлуково, Ловешка Област, в железничарско семейство. През 1953г. се премества да живее в гр. Червен бряг. През 1966г. завършва Художествената гимназия в София, а след това Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (НХА) 1974г. при прочутия български художник-график доц. Петър Чуклев.

От 1973г. художникът започва да участва в общи художествени изложби (ОХИ) в София и страната; както и в международни и представителни експозиции на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, САЩ, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария. Както отбелязват изследователите, художникът доста бързо спечелва име на един от най-интересните и характерни съвременни артисти. Той има общо над 40 самостоятелни изложби. Като член на Съюза на българските художници участва активно в дейността му. Носител е на множество престижни награди, сред които Голямата награда на СБХ “Илия Бешков” за рисунка (1985г.), награда на Асоциацията на френските художници (1996г.), наградата на Дружество “Гражданин” за култура и изкуство за 2000 г. и орден “Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие (2011г.).

Георги Трифонов е художник с изключително широки професионални интереси, работил в областта на живописта, декоративно – монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията и дори скулптурата. Автор е на киносценария „Пролом за безумци“и десет стихосбирки сред които са: „Огледало и автопортрет“, „Утринни събития“, „Бездънен жител“, „Графики и думи“, „Око обърнато навътре“, „Ехо от сенки“ и др. Те излизат в продължение на три десетилетия. Библиофилското му издание „Огледало и автопортрет“ се състои от 2 тома. Първия е със стихове и графики, докато втopият тoм cъдъpжa pепpoдукции нa негoви твopби – живoпиc, cкици, pиcунки, aквapели, гpaфики, кеpaмикa, плacтикa, cтенoпиcи. Изданието пpедcтaвлявa и coбcтвенa paвнocметкa нa Геopги Тpифoнoв зa един дълъг и плoдoтвopен твopчеcки път.

Пластическото наследство на Георги Трифонов е богато и полифонично. Той е автор на над 1600 живописни картини, над 5000 броя скици, рисунки, акварели и графики, над 250 броя керамики, пластики и творби от различни материали и над 30 проекта за стенопис (15 от които са били реализирани). Илюстрирал е над 200 книги от български и чуждестранни автори.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, обществени и частни колекции в България и чужбина: Австрия, Армения, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Корея, Русия, САЩ, Франция, Япония и други. Георги Трифонов прави голямо дарение от свои творби, които в момента са в постоянна експозиция в църквата „Св.Троица” в Червен бряг. През 2011г. неговата картина „Една сутрин в Самоков” (1984г.) е откупена за художествената колекция на български автори на Европейския парламент в Брюксел. През 1993г. по негово предложение се учредява фонд „Поддържане на изкуството в България”.

Творческия живот на Георги Трифонов е свързан до определена степен с работата му в Кърджали (близо 7 години). Той е един от създателите на дружеството на Съюза на българските художници в града. Негови картини и рисунки може да се видят в градската галерия и в читалище „Обединение”. С неговия стенопис „ Апостолите на България” е оформена стената на СОУ „Отец Паисий”. Мозаичното пано „1300 години България“ на сградата на полицията е станало емблематична част от архитектурния облик на града.

Както  в акварела, така и в живописта е забележимо художественото въображение на художника, сложните ракурси и композиционни решения в тях. В творчеството си, Георги Трифонов постоянно изследва предизвикателството на материала, иска да извлече вътрешното съдържание на всеки обем и образ. В живописта му от 70-те и 80-те години се отличават: чиста линия, богатство на палитрата, реалистичен рисунък, интерес към многофигурните композиции. След 90-те години художникът рязко сменя насоката на своите художествено-естетически търсения, стиловите трансформации и експериментите с формата. Художественото въображение на Георги Трифонов става изцяло разкрепостено, освободено от всякакви задръжки и нормативни предписания на художествената конюнктура и времето. Характерни в това отношение, са двете му серии „Библейски мотив“ и „Следа от житие“. Погледнато в общ план ,стилът на Георги Трифонов се отличава с изящество и лирически финес.

Този февруари, за акцент на месеца екипът на галерията избра картината „Цирк“ на Георги Трифонов. Творбата е изпълнена в смесена техника върху фазер и представлява вертикално решена композиция с две човешки фигури, заставащи гръб с гръб един до друг. Фигурите изпъкват на преден план, а акцентът е поставен върху лицата им. Те са в мълчалив диалог един с друг. На втори и трети план  личат силуетите на хора и животни, които изглеждат като спомени, образи и се въртят около героите. Щрихът в картината е смел до известна степен, нервен в детайлите си, в същото време, целта на художника е да постигне цялостна обобщеност на творбата. Той иска да ни внуши, че светът на въображаемото е много по-богат и многопластов от света на видимото, че е изключително важно мислещата и чувстващата душа да се опита да активира вътрешното си зрение, за да прозре невидимата хармония.

През месец февруари ХГ „Христо Цокев” дава възможност на габровци да се докоснат до  един образец от творчеството на Георги Трифонов. Заповядайте!

Текст: Станислав Гончаров

Януари

През 2022 г. габровската художествена галерия навършва 60 години от създаването си. Дейността си тя започва, като художествен отдел към Окръжния народен музей /дн. Регионален исторически музей/. На 5 септември 1962 г., в навечерието на 9 септември, честван тогава като Празник на свободата,  е открита художествена изложба, в която са  представени малко повече от 40 творби – живопис и скулптура. Сред тях са 5 творби на Христо Цокев и предоставените за нуждите на музея от Националната художествена галерия творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и други български художници.

От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта която си поставят създателите на галерията е тя да „ …издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в Габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения.“

През 1974 г. галерията става самостоятелна институция, със собствена сграда. От 1987 г. носи името на родения в Габрово Христо Цокев – един от първите български художници получили академично образование, завършил Московското художествено училище.

Историята на галерията е свързана с имена като Кънчо Цанев, Митьо Солаков, Никола Николов, Минчо Минчев, Илия Савчев, Симеон Абанос и др.

Днес, в рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим една от онези 40 творби участвали в първата изложба на галерията – картината  „Селски пейзаж“ на Иван Мърквичка. Ян Вацлав Мърквичка, както е рожденото му име, е роден  в село Видим при Дуба,  Австрийска империя /дн. в границите на Република Чехия/ на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 г. идва в България и веднага е назначен за учител в пловдивската  гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1896 г. е сред учредителите на Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Същата година Иван Мърквичка единодушно е избран за директор на първото висше художествено училище в България.

Творческото търсене на вдъхновение довежда два пъти големият живописец в габровско. През  лятото на 1892 г. на път от Трявна за Габрово Мърквичка минава през с. Жълтеш. От личният архив на краеведа Илия Габровски, съхраняван в Държавен архив – Габрово, научаваме, че художникът се впечатлява от „една малка типична за габровско селска къща до църквата „Св. Атанас“ в селото. Като истински пленерист Мърквичка разпъва статива и започва да рисува къщата на Стоян Иванов Рязката. Необичайната за жителите на Жълтеш случка, бързо ги събира около художника.  Децата, които току-що били пуснати от селското училище първи се скупчват за да наблюдават чудатия странник.

„- Чичо, кой те научи тъй хубаво да рисуваш? – попитало едно момиченце

  • Кой ли? – отговорил усмихнат Мърквичка – Труд и дарование прави живописеца. Зръно даруване и скала труд имети, велики живописец ставати … Я селяк бивам как вази.
  • Добре – казало едно момче – и аз рисувам, все рисувам, ама коня на Крали Марка изкарах като магарето на Хитър Петра.“

След като всички прихнали да се смеят, Мърквичка като вещ учител взел молива и започнал да рисува пасящите наблизо кон и магаре. Накарал децата да извадят тетрадки и ги наставлявал да нарисуват двете животни, показвайки им как да изразят с молив разликите. След това рисувал заедно с тях къщата на Стоян Рязката, като не забравил да им даде и домашно – всеки сам да нарисува собствената си къща.  Привечер, връщайки се с овцете от паша Рязката се учудил от събралото се множество пред неговата къща. Още по-изненадан бил от повода – „Същата!“ възкликва, когато вижда домът си в картината на Мърквичка.

Творбата „Къща от с. Жълтеш“ е публикувана за пръв път през 1895 г.,  в издаваният от Министерство на народното просвещение „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

Само след 3 години именитият художник са връща в габровско, този път за да рисува жена със сокай. По това време специфичната женска премяна, забранена от турската власт в началото на ХIХ в.,  е съхранена единствено в планинските закътани селца. Поради това Иван Мърквичка отива  в с. Боженци с надежда да открие модел за своята творба. Обикаля улиците на селото, стои до чешмата и на мегдана, наблюдава … Обезсърчен привечер сяда в кръчмата на Андрея Колев. Любопитните селяни веднага започнали да разпитват чудатия странник – от къде е и какво го води в тяхното село. В този момент, през прозореца, Мърквичка вижда това за което е дошъл  – хубавата и напета Рада Андреева Колева с менци на рамо. Непоколебим художникът излиза и казва: „Искам да те рисувам със сокай!“. Притеснена жената отговаря, че трябва да попита мъжа си. Според краевада Илия Габровски радиният съпруг неодобрително отсича: „Не давам да се тапосваш, защото ще умреш. На кого ще оставиш двете си деца…“. Намесата на свекървата направила възможна прочутата творба на Мърквичка „Жена със сокай“. Художникът рисувал Рада Андреева 3 дни и поради суеверията на мъжа и без да я глада в очите. За това в картината моделът е изобразен в профил.

Заради суеверие или не, но портрета на Рада от с. Боженци има трагична съдба. След представянето на изложба в София, творбата е откупена от Етнографският музей, където става част от постоянната експозиция. По време на бомбардировките над София 1943 г., пламва пожар в сградата на музея и картината изгаря.

Нели Недева

Декември

Иван Бараков

(1951 – 2000)

„Прага“

  В рубриката „Акцент на месеца” екипът на ХГ „Христо Цокев” посреща посетителите си с един великолепен градски пейзаж на известния габровски художник Иван Бараков  – „Прага”.

  Иван Бараков /Барак/ е роден на 15 април 1951 година в Габрово. Завършва висшето си образование през 1976 година във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ по специалност „Стенопис“ при Никола Гелов. От същата година художникът започва да участва в регионални, национални и международни изложби и пленери по живопис: 1990 г. – Мец (Франция); 1991 г. – Париж (Франция); 1996 г. – Фулда (Германия); 1999 г. – Йоханесбург (ЮАР). Има 10 самостоятелни изложби в страната (Габрово, Дряново, Севлиево) и една самостоятелна изложба в Кьолн (Германия) в Тун (Швейцария). Иван Бараков е авторът на 12 стенописа, два, от които се намират в Швейцария. В творчеството си художникът е изразил себе си в почти всички области на изящното и приложните изкуства: живопис, рисунка, плакат, опаковка, шрифт, пространствено оформление, пано, мозайка.   

  Картините на художника са притежания на Националната художествена галерия в София, художествените галерии в Габрово, Севлиево, Бургас, Стражица, както и в частни колекции във Франция, Швейцария, Германия, Полша, Виетнам, Турция, Чехия и България.  

  В творческото наследство на Иван Бараков можем проследим как художникът е прокарал пътя си към абстрактното изкуство, традициите, на коет били заложени още в началото на 20 век от страна на Василий Кандински, Паул Клее и други авангардисти. Характерните черти в творческия му маниер са пластичност на формите и в същото време тяхната стабилност. Цветът в картините на Иван Бараков играе много важна формообразуваща роля, очертава композицията, създава усещане за обем, ражда емоционално усещане.  В тематиката на картините му са забележими интерес към културните обекти и артефакти от миналото: църквите, античните руини, древните колоси от Великденските острови. Човешката култура и духовността по този начин излизат на преден план в творчеството на Иван Бараков.

  Голям интерес представляват експериментите на художника през 90-те години в областта на компютърна графика. От тези опити се появява цикълът от абстрактни композиции, подчертаващи изследователския дух на художника и творческата му смелост.

  В избраната от екипа на галерията творба на Иван Бараков „Прага“, виждаме една от тесните улички на древния европейски град. Можем да усетим монументалността на архитектурните детайли в картината. Тази работа е от по-ранните картини на автора. Тук все още са забележими ясни стабилни форми, композицията е изпълнена в кубистичен маниер и се развива вертикално, подчертавайки особености на градския релеф. Отново цветът играе формообразуващата роля, оттенъците се преплитат, но никога не се смесват един с друг, което, от своята страна, подчертава обема и дълбочина на изображението. Общият колорит, композицията и отсъствието на хора създават до някаква степен усещане за театралността и приказността на изобразения град. В същото време художникът успява да постигне особената спокойна атмосфера, която излъчва картината.

    Творбата на Иван Бараков „Прага” може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 14 декември 2021 година до 11 януари 2022 година.

Автор на текста: Станислав Гончаров

 

 

Ноември

Вениамин Акудин

(1936 – 2011)

Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да представи, за акцент на месец ноември, картината „Боженци II” на Вениамин Акудин – един от най-големите художници на република Узбекистан.

Вениамин Георгиевич Акудин е роден през 1936 година в град Миразчул (днес е Гулистан, реп. Узбекистан). От 1951 до 1956 година бъдещия театрален художник се учи в Републиканското художествено училище П. П. Беньков в град Ташкент при Мстислав Щикорски (акварел и графика), Рахим Ахмедов и Нимат Кузыбаев (живопис). В последствие постъпва на обучение в Театрално-художественния институт А. Н. Островски (1957-1962), където, след завършването си, продължава да работи като преподавател до 1972 година. Тук неговите учители са едни от най-изявените театрални художници на Узбекистан: Владимир Рыфтин, Исаак Вальденберг, Диодор Ушаков.

Целия творчески живот на Вениамин Акудин е свързан с работата като театрален художник в Кукления театър в град Ташкент, където той постъпва през 1961 година. Дълги години той създава десетки сценични образи, намерили своята публика сред деца и възрастни. Работи в областта на театралните и филмови плакати, анимацията и книжната графика, живописта, акварела. Неговите театрални декори и кукли имат успех не само в Узбекистан, но и в много чужди страни. Работейки в Кукления театър, като главен художник, Вениамин Акудин се стреми да възроди националните корени на узбекския куклен театър, неговите фолклорни мотиви и опита на народните актьори и кукловоди.

По време на гастролите на театъра в много страни по света художникът прави пътни скици и акварели: от Бирма (1972), Индия (1977), Пакистан, Афганистан (1980), България (1982), Полша, Германия, Канада и САЩ. Вениамин Акудин е един от създателите на кукления театър в Кабул (Афганистан) през 1987 година.

През 1974 година е удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуството на Узбекистан”. От 1962 година е член на Съюза на художниците на републиката. За творческите си заслуги и принос в развитието на културата и изкуството през 2002 година е награден със златен медал на Академията на изкуствата на Узбекистан.

През 1982 година по време на гастролите на театъра в България Вениамин Акудин приема участие в Международен пренер Боженци и рисува няколко прекрасни пейзажа в неговата любима акварелна техника „мокро върху мокро” (или „английски акварел”). В картината, Боженци II се смесват фино нюансирани цветови преходи, в изобилие от въздух. Сградите в картината са условни и потъват в природата. Акцентът е поставен точно върху атмосферните явления и как те визуално променят пейзажа. Специално намокрената и смачкана хартия, която художникът исползва, засилва ефекта на дълбочина и придава динамика и драматизъм на изображението.

Картината на Вениамин Акудин „Боженци II” може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 9 ноември до 13 декември 2021 година.

Текст: Станислав Гончаров

Октомври

Мара Атанасова

(1921-2006)

„Изкуството трябва да носи щастие, да радва човека”

Мара Атанасова

През месец октомври екипът на ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината на Мара Атанасова „Композиция – три българки”.

Мара Атанасова е родена в Плевен на 15 март 1921 година в семейството на учители. Детските и юношеските си години прекарва в Габрово. Тя завършва Априловската гимназия. Висшето си образование получава в Националната художествена академия в София в класа на академик Дечко Узунов и професор Никола Кожухаров. По време на Втората световна война, когато започват бомбардировките на София, тя се евакуира в Габрово. Творческия си път изминава като член на групата на габровските художници. Първите няколко години работи в Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов”. Започва да участва във всички изложби на групата на габровските художници. Първата и самостоятелна изложба е през 1968 година в Габрово. В цялостен план, Мара Атанасова има над 50 самостоятелни изложби в Габрово, София, Русе, Варна, Смолян и други градове на страната, както и многобройни участия в изложби във Франция, Германия, Русия, Швейцария, Румъния. През 1988 година тя приема участие в международното биенале в Хале, през следващата година – в Берн. Мара Атанасова е първата художничка която урежда изложба в Народното събрание през 1993 година. От 1990-те години със семейството си се мести да живее за постоянно в София. Днес нейни картини се намират в множетво частни и обществени галерии по света, в страни като Япония, САЩ, Русия, Италия, Унгария, Полша, Швейцария..

Натюрморт, пейзаж, битови сюжети, портрет са най-често срещаните жанрове в творчеството на Мара Атанасова. Характерни за нея са и малко- и средноформатни произведения. За нейният художествен стил са характени няколко момента: композиционна камерност, простота и конструктивност на рисунката, синтетизъм и сюжетната обобщеност, интерес към фолклора, топлата колоритна гама. От края на 1980-те години Мара Атанасова започва да рисува с пръсти. Както тя сама отбеляза в интервюто на Лили Войнова (вестник „Демокрация” №68, 15.03.98, с.8), рисувайки с пръсти, тя стига до много изчистени свежи тонове, също така изображенията придобиват физическа обемност и материалност.

Особено забележителни, в творчеството на Мара Атанасова са женските образи. Във тях художничката се стреми да предаде усещането за мъдрост, радост, майчинство, трудолюбие. Обикновено, в портрета художничката търси не толкова индивидуална психологическа характеристика, колкото уникално българското като типологическа същност, като национална душевност, като багрова хармония, отвеждаща я към иконописните традиции. В такава стилистика е изпълнена нейната картина „Композиция – три българки”. Художничката насочва вниманието на зрителя към фино пресъздадените национални черти. Индивидуализацията на образите в картината е съвсем нюансирана. Простотата, душевното благородство, нежната женственост на образите са реализирани пестеливо, както в колоритно, така и в композиционно отношение.

Художествена галерия „Христо Цокев” притежава 12 творби на Мара Атанасова сред които са пейзажи, портрети, натюрморти а също така и картина от нейният фестивален цикъл, което ни дава представа за художествените търсения на художничката от различните периоди.

Автор на текста: Станислав Гончаров

Септември

По случай 15 септември Художествена галерия „Христо Цокев“ представя като акцент на месеца творбата „Портрет на Палаузов“ на габровския художник Георги Кашев.

Масленият портрет с размери 85х68 см. става собственост на галерията през 1976 г., когато е подарен от Читалище „Априлов-Палаузов“.  Рисуван е през 1921 г., като преди подписа си, авторът отбелязва, че творбата е копие. Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ липсва информация къде се намира оригиналът и точната причина, довела до рисуването на копие през 1921 г. Поради сходни стилови характеристики с портрет на Васил Априлов, рисуван в Одеса от неизвестен руски автор по поръчка от душеприказчиците на Априловото завещание,  предполагаме, че оригиналният портрет на Палаузов е от същия период и от същия автор.

Картината „Портрет на Палаузов“ е изложена в галерията  и може да бъде видяна до края на месеца.

Нейният автор Георги Кашев е роден на 21.09.1879 г. в Габрово. Завършвайки  Априловската гимназия той се съобразява с желанието на баща си и постъпва във висшето търговско училище в Свищов. Там бързо става ясно, че от Георги търговец няма да стане и след една година младежът е приет като извънреден студент в Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Завършва през 1903 г., един от първите випуски на училището, специалност живопис. Има сведения, че поради добрия успех е награден със стипендия и е изпратен на специализация в Италия, вероятно във Флоренция.

Първата пейзажна работа, озаглавена „Шиваровият мост в Габрово“, която младият художник рисува, е откупена от рисувалното училище и е била изложена в тогавашния Народен музей. Днес е собственост на Националния археологически музей в София.

На изложба по случай 10 години от основаването на Държавното рисувално училище Кашев участва с пет творби. По решение на тогавашния Министерски съвет се отпуска сума за откупки, а нарочна комисия под председателството на Константин Величков подбира 20 картини за фонда на Народния музей. Картината „Край Михалево“ на Георги Кашев е сред избраните творби и днес е част от фонда на Националната художествена галерия.

До избухването на Първата световна война, в която взема активно участие и се издига до чин капитан, Георги Кашев е учител по рисуване във Враца. Там негов ученик е големият български художник Райко Алексиев, който споделя, че благодарение на Кашев е развил усет към рисуването. Райко Алексиев запазва уважение и интерес към творчеството на своя пръв учител.

Георги Кашев е сред учредителите на „Дружество на северобългарските художници“, основано на 2 ноември 1919 г. в Русе. Взема активно участие в изложби в Русе, Шумен и София организирани от дружеството.

След края на войната Георги Кашев, заедно със семейството си, се установява в Габрово, ставайки преподавател по рисуване в Априловската гимназия и лектор по рисуване и чертане в техническото училище. През 1924 г. при случаен инцидент е прострелян в гърдите от ученик. Лекарите не успяват да извадят куршума и през 1930 г. той е пенсиониран по болест. След края на учителската си кариера Георги Кашев заминава за София, където умира на 64 г. /24.12. 1943 г./

През своя живот художникът рисува редица портрети на известни габровски и софийски фамилии. Неговите наследници разказват, че е рисувал от натура Александър Стамболийски, който толкава харесвал портрета, че го е държал в кабинета си. Първия си портрет Кашев рисува като студент през 1902 г., а негов модел е чичо му Георги. Днес неговите портрети украсяват експозициите както на Художествена галерия „Христо Цокев“, Национален музей на образованието, Национална Априловска гимназия, така и на Националната художествена галерия и редица държавни учреждения в София.

В Габрово художника урежда две изложби, заедно с колегите си Георги Василев и Стефан Ковачев, с които поддържа близки приятелски отношения, дори и след преместването си в София. Сред кръга приближени е и  друг габровски художник и учител в гимназията – Иван Захариев, който също като Райко Алексиев дължи усета си към рисуването на Георги Кашев.

Освен богатата колекция от портрети, Георги Кашев ни е оставил в наследство няколко икони в църквата „Света Троица“, иконата „Света Парскева“ в църквата „Свети Иван“ и стенопис върху купола на църквата „Света Богородица“.

Днес творчеството на  Георги Кашев е повод да почетем родолюбивият акт на Николай Палаузов – възрожденец, общественик и просветен деец.

Нели Недева

Август

Поетиката в изкуството на Иван Донков

   В рубриката „Акцент на месеца” екипът на ХГ „Христо Цокев” среща посетителите си с един прекрасен градски пейзаж на известния габровски художник Иван Донков „Търново – църквата Св. Константин и Елена”.

Иван Лазаров Донков е роден през 1943 година в Габрово. Той завършва Априловската гимназия, след което учи специалност „Живопис” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. В продолжение на 30 години Иван Донков се реализира не само като изявен художник, а и като талантлив педагог. Той започва да преподава в училището в квартал Етъра Габрово. Бил е един от най-видните преподаватели в Средното художествено училище в Трявна, също така е преподавател в Богословския факултет на ВТУ. Изледователския му дух го докарва до дълбоките изследвания в областта на техниките и технологиите в изобразителното изкуство, технологиите за реставрация както и към работа с пигменти, грундове, багрила, лакове, свързащи вещества и т.н., в ателието му. Големия му опит в тази област води до издаване на книгата „Технологии в живописта”. Тази книга може да бъде разглеждана като ръководство за обучение на млади художници, в нея авторът проследява видовете живописни технологии през вековете.

Първите стъпки в изкуството художникът прави още в детството си. В интервю за „100 вести” дадено на 9 февруари 2008 година, той споменава как се е опитвал да копира маниера на Константин Щъркелов – прочутия български художник, акварелист. Първите си големи творби, след завършването на ВТУ, Иван Донков прави в Габрово в съавторството с художника Ангел Ангелов. Това са мозаични пана в завод „Подем”, Пионерския дом, ЕМО „Етър”. Последното се превърна в истински герб на комплекса, символизирайки трудолюбието и гостоприимството на габровци. Още от 60-те години Иван Донков започва да създава рисунки с въглен и акварел. Изследвайки художествените техники от миналото, художникът експериментира с восъчно-темперната живопис – енкаустика.

Като живописец, Иван Донков притежава умението да внушава контраста и единството между близкото и далечното, между осезаемото и неосезаемото. Художникът има дарбата да степенува звучността и символиката на цвета в точно съответствие с композицията и замисъла си. Такава е картината „Търново – църквата Св. Константин и Елена”. Композицията, в нея  е подчинена на вертикала скала-църква. Осезаемостта на скалата контрастира с ефирността на църквата. В самия колорит се формира високо духовно усещане за земното и небесното. Художникът демонстрира в картината богата фактура, колоритно изящество и поетично излъчване.

През 2000-та година Иван Донков заедно със своя колега Иван Денчев печели стипендия и пребивава един месец в творческата база Академия за изкуствата в Клайнзасен, близо до немския град Фулда. Това става възможно с активното съдействие на Фани Първова, която живее във Фулда и работи там като артмениджър.

Голяма ретроспективна изложба на Иван Донков е организирана в ХГ „Христо Цокев” през месец февруари 2009 г., след смъртта на художника. Представени са 90 творби: рисунка, графика, акварел, живопис. Заснет е документален филм за него, създаден с подкрепата на приятели на художника и Габрово Кабел.

Картините на Иван Донков са притежание на галерии и частни колекции в Германия, САЩ, Швейцария. ХГ „Христо Цокев” притежава пет картини на художника.

Творбата на Иван Донков „Търново – църквата Св. Константин и Елена” може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 10 август до 13 септември 2021 година.

Автор на текста: Станислав Гончаров

Юли

В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на  „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция.

Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““

Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“

Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.

Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Нели Недева

Юни

Фолклорните и съвременни мотиви

в абстрактното изкуство на Илия Желев

През месец юни 2021 г. Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца живописната творба на Илия Желев „Градина”.

Илия Желев е един от водещите съвременни български художници, добре познати не само в рамките на страната, но и на публиката в Западна Европа – Германия, Австрия и Щвейцария. Художникът е роден на 20 юли 1961 година в Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Смолян и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий” през 1987 година. След университета Илия Желев започва да преподава естетика в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” и бива приет в Групата на габровските художници (СБХ). С другите габровски художници той започва да участва в изложби не само в Габрово, а и в страната. Така, например, през април месец 1994 година се състои  съвместна изложба на Илия Желев, Николай Цветанов и Станислав Иванов в столичната галерия „Райко Алексиев“.

През този период , Илия Желев започва да обединява в творчеството си идеите на минимализма и абстракционизма в европейското изкуство с традициите на българския фолклор и история. В интервюто, дадено за „100 Вести” (№67) от 14 юни 1993 година, художникът разяснява: ”…За поколението, с което аз завърших университета във В. Търново през 1987 г., най-важното беше да се противопоставим на соцреализма…Съчетаването на минимализъм с фолкабстракция беше най-прекият път да се отървем от традиционните форми. Този начин на рисуване даде облик на най-младите художници”.

Още в началото на 1990-те години Илия Желев започва да изгражда своя път в съвременното западноевропейско художествено пространство чрез участия в персонални изложби и фестивали на изкуствата в Германия, а по-късно – в Щвейцария, Австрия, Франция, Испания, Люксембург. От 2008 година започва да участва в изложби и арт панаири в Турция. Присътствието на Илия Желев в началото на 1990-те години в западноевропейското художествено пространство позволи, до определена степен, да се преоткрие пътят за българското съвременно изкуство в общоевропейския културен контекст.

Абстрактната живописна композиция „Градина” е създадена през 1993 година и се отнася към ранния творчески период на художника. В нея можем да видим класическият за автора сюжет във връзката между фолклорните мотиви от традиционният български текстил с рисунки, наподобяващи древните пещерни изображения и тяхното свързване чрез  абстрактния маниер на изпълнението. Художникът изобразява своеобразна градина на спомените, където сюжети от миналото са сплетени в един прекрасен и шарен живописен килим. Боите се напластяват едни върху други, създавайки интересно и почти магическо усещане за дълбочина.

В по-късното си творчество Илия Желев започва да работи и с други сюжети. Интересни са неговите картини, където той изследва живата тъкан на големия град Ню  Йорк и образите на съвремената световна поп-култура. Важно е, че художникът запазва своя стил. Шарените квадратчета от българската фолклорна традиция наподобяват пикселите на съвремения дигитален свят, в който както и преди векове е закодирана важна информация за човешката култура.

Днес творбите на Илия Желев са във фондовете на едни от най-големите галерии не само в България, но и в Западна Европа, както и в частни колекции по света.

През месец юни ХГ „Христо Цокев” предоставя  възможността габровци да се докоснат до  един образец от ранното творчество на Илия Желев. Заповядайте!

Текст: Станислав Гончаров

Май

На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града. Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев,  един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната. Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена …

Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител. Преди да почине през  1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва. Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището. Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки. Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим  творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.

„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията. Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме.“

Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.

„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец  преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия. По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст. Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст. Дойде тържественият ден; за наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./

В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо. След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори.

В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота. Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство. Природната й същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения. Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.

Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.

Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров

Април

Художественият свят на Стефка Аройо

През месец април 2021 г. Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца живописната творба на Стефка Аройо „Ива и Ева”.

Стефка Аройо е родена през 1951 г. в град Приморско. В периода 1972 – 1977 г. учи  живопис в Художествената академия при проф. Добри Добрев. През периода 1978 – 1982 г.  е член на Ателие на младия художник /АМХ/. От 1982 г. е член на СБХ.

Творческият път на талантливата българска художничка започва в края на 70-те години на миналия век. Това е един много интересен период в българското изобразително изкуство, който се характеризира с по-широки и по-смели творчески търсения, както и със стремеж към създаване на нов, пластичен изобразителен език със засилен интерес към изследване на вътрешната психологическа сюжетност.

Картината „Ива и Ева” е създадена през 1980-та година и участва в колективна изложба в София  през 1981-ва година, откъдето е била откупена.

Сюжетът на произведението представя един безмълвен, и в същото време,  напрегнат диалог между две жени. Те внимателно се вглеждат една в друга, сякаш гледат своето собствено отражение в огледалото. Едната жена поднася картина, а другата я спира със знак с ръка. Можем да направим предположение че този „диалог” звучи като размисъл на художничката за творчеството като цяло, както и за свободата на себеизразяване…

В творчеството на Стефка Аройо се забелязва стремеж към синтез между личностно и „свръхличностно”, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение.

В периода от края на 70-те до средата на 80-те години художничката успява да вземе участие в повече от тридесет Общи Художествени Изложби.

От средата на 80-те години и до края на 90-те  Стефка Аройо работи като уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство ”Св.Св. Кирил и Методий” в София.

Много голямо значение в творческото й развитие изиграват нейните гостувания в Германия (1987-89, Карлсруе), Франция (1984 – Париж, 1992-93, Гренобъл) и Испания (1995-96 Билбао; 1999-2006, Гетчо-Алгорта). Творческата атмосфера и художествените традиции на тези три страни оказват въздействие както върху светоусещането на художничката, така и върху нейния творчески стил. Особенно голямо значение има продължителното й пребиваване в Северна Испания. Поетизираната природа в цялата си  пълнота намира своето място в сюжетите на картините на Стефка Аройо.

През последните години се състоят няколко големи самостоятелни изложби на художничката: 2000 г.- галерия”Ла броча” – гр. Билбао, Испания; 2011 г. – галерия “Сирак Скитник”, Сливен – ретроспективна изложба;  2013 г. – галерия “Шипка 6”, СБХ – София; 2014 г. – галерия „Арте” на “Раковски” 183 А – София.

Националната Художествена Галерия в София, както и повечето от градските галерии в страната, притежават живописни творби и рисунки на Стефка Аройо. Много нейни картини се намират в частни колекции в Германия, Испания, Франция, Япония, Великобритания и България.

През месец април ХГ „Христо Цокев” предоставя  възможността габровци да се докоснат до  един образец от ранното творчество на Стефка Аройо.. Заповядайте!

Текст: Станислав Гончаров

Март

Пролетния салон, организиран всяка година от Художествена галерия „Христо Цокев”, вече се превърна в една добра традиция и креативна платформа за пъддържане на професионалното, творческо развитие на жени художнички от цялата страна.

Още от 1930-те години, след като бива организирана професионална асоциация на жените художнички през 1928 г., форматът на художествените изложби с изключително женско участие успява да запази своята актуалност в страната. От такава гледна точка, салонът се организира за да подчертае колко важна е приемствеността в художествените традиции.

Първото издание на Национална изложба „Пролетен салон” се провежда в Художествената галерия през 2019 година. Участие вземат 62 авторки. Двете художнички които са обявени за победителки след проведеното журиране са Деница Дакова от София със скулптурата „Десетилетие” и Димка Ставрева от Благоевград с картина „Нощ”.

Деница Дакова е един от най-изявените съвремени автори, занимаващи се с дървопластика и скулптура. В същото време, тя се реализира и като изследовател в тази област в НХА.

Димка Ставрева се занимава с живопис. Тя е от младото поколение на българските художници имащи свой собствен разпознаваем стил, и в същото време, прокарващи нови посоки в творческите си търсения. През 2008 г. завършва ЮЗУ „Неофит Рилски“ в гр. Благоевград, при проф. Игнат Игнатов. От 2016 г. е член на СБХ, секция „Живопис“ и участва активно в пленерната и изложбена дейност в страната.

Във второто издание на Пролетния салон участие вземат 95 авторки със 149 творби. Наградите биват присъдени съответно на две художнички: Наташа Ноева с картината „Далечен бряг” и Виолета Апостолова с графиките  „Вяра I” и „Вяра II”. Освен това, допълнителна награда (участие в пленер по живопис „Боженци”) бива връчена на Цвета Петрова за графичната творба „Антично.. Не толкова антично III”. И трите художнички живеят и работят в София.

През 2015 година Наташа Ноева завършва магистратура със специалност „Изкуствознание” в НХА, и в момента е докторант в Института за изследване на изкуствата, БАН в София. През последните няколко години активно участва в изложби и конкурси на национално ниво. Нейните основни професионални интереси са в сферата на съвременното българско изкуство (живопис, скулптура и графика), теория и художествена критика.

Виолета Апостолова работи в областта на фотографията и печатната графика. Рисува корици за книги. Докторант е към катедра „Визуални изкуства“ на Софийския университет с тема, която изследва връзката между текста и образа, както и границите между себетърсенето и вярата. От 2016 година е Член на Съюза на българските художници, секция „Графика и илюстрация”. Има участия в графични изложби в Испания, Англия, Сърбия, Мексико, Унгария, Австрия, Хърватия и др.

Цвета Петрова работи предимно в областта на печатната графика (класически техники и компютърна графика). През 2017 г. защитава докторска дисертация в сферата на дигиталната графика, а от 2019 г. е преподавател по „Печатна графика“ в катедра „Визуални изкуства“ към СУ. От 2014 година Цвета Петрова е Член на Сьюза на българските художници, секция „Графика и илюстрация”. Има творчески интереси в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и типографията. Участва в регионални, национални и международни изложби и е отличена с награди за работата си.

Интересът към изложбата става все по-голям, като тази година вече 139 художнички ще вземат участие в салона. Идеята на ХГ „Христо Цокев” е за широко представяне на творческите търсения на съвременните български художнички позволявайки на зрителя да се запознае както с вече изявените автори, така и с по – начинаещи творци. За самите художнички изложбата е платформа за по-свободно себеизявяване и творческо експериментиране.

Откриването и обявяването на наградените ще се състои на 12 Март 2021 г., на етаж 3 в ХГ „Христо Цокев” Габрово

Февруари

През 70-те години на 20-ти век българското изобразително изкуство се намира в желязната идеологическа и естетическа хватка на тоталитарната социокултурна система, подчинена изцяло на постулатите на социалистическия реализъм.

Българското общество преживява период на принудителна културна изолация. Поради това е изключително интересно как през 1977 г. във фонда на галерията влиза, носещата лиричност творба „Небе и земя“ на Давид Перец. Картината с размери 62Х92 см. представлява абстрактна композиция, изпълнена в смесена техника и е в пълен разрез с наложените догми за реализъм и образност в социалистическото изкуство.

Именно това ни провокира в рубриката „Акцент на месеца“ да представим точно тази творба – „Небе и земя“, с което да отбележим 115 години от рождението на изявения български художник Давид Перец, роден на 19 февруари 1906 г. в Пловдив.

През 1926 г. той, заедно с Васил Бараков и Златю Бояджиев е част от курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“, собственост на Гео Мирчев. Именно там се „раждат“ Бараците – единствената творческа група в България, провокирана изцяло от естетическите търсения на авторите. Прозвището „Бараците“ е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов. Те споделят общи виждания и за развитието на съвременното българско изкуство и са обединени в Дружеството на южнобългарските художници, а по-късно и в Дружеството на новите художници.

Приятелството на Давид Перец с Васил Бараков и Златю Бояджиев продължава и в Художествената академия /1927 – 1933 г./, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и рисуване на фирмени табели.

„Синът на Златю Бояджиев – Георги Бояджиев, пише в спомените си, че понякога тримата приятели чупели табелите на някой магазин. След седмица уж случайно най-речовитият от тях – Давид Перец, минавал и обръщал внимание на собственика, че няма табела и му предлагал услугите си. Нает на работа, той викал Васил и Златю да му помагат.“ /„Енциклопедия на Пловдив“, автор: Божидар Тотев/

От 1931 г. до установяването си в Париж, участва активно във всички общи художествени изложби в България.

Първата публична изява на художника, след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София. През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия.

През 1938 г. сключва брак със съпругата си Иза, негова спътница и муза до края на живата. Галерия „Христо Цокев“ притежава един изключителен неин портрет от 1946 г., определян от критиците като връх в портретната живопис на Перец.

Втората световна война променя изцяло житейския и творчески път на художника.

През 1940 г. на основание забраната, предвидена в законопроекта за защита на нацията на Давид Перец е отнето правото да членува в Съюза на дружествата на художниците в България. В периода 1943 -1944 г. е въдворен в концентрационен лагер „Ташбоаз“.

През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел заедно със семейството си той напуска България през 1948 г. и се установява в Париж.

От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно той вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал на Парижката община за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си има още много изяви.

През 1977 година урежда мащабна Юбилейна изложба в България. Експозицията е показана в София, родния Пловдив и по настояване на председателя на Съюза на художниците – Светлин Русев в Габрово.

Давид Перец първоначално е изненадан от избора на Габрово, но благодарение на категоричната позиция на Светлин Русев изложбата тук се състои. След посещението си в града ни, срещата с публиката и запознанството с габровски художници и  тяхното творчеството Перец споделя, че Габрово е най-логичният избор след София и Пловдив. Изложените творби обхващат период от 43 години. В експозицията е включена и най-старата работа на художника завършена преди този 43 годишен период. Представени са и най-новите, някой от които още неподписани негови творби, но основният акцент, въпреки всичко, пада върху т. нар. Парижки период, характеризиращ се с лирична абстрактност.

Творбата „Небе и земя“, която имаме удоволствие да ви представим като акцент на месец февруари е датирана от 1975 г. и е чудесен пример за свободата в творческото развитие на този невероятен художник. Благодарение на решението на Светлин Русев във фонда на нашата галерия се съхраняват 4 творби на Давид Перец.

Нели Недева

Януари

Градският пейзаж в творчеството на Никифор Цонев (1928-2003)

Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да представи, за акцент на месец януари, картината „Бяла къща” на Никифор Цонев – един от най-изявените русенски художници.

Никифор Цонев е роден на 9 октомври 1928г. в Нейковци, тревненско. Реализира се като театрален художник в периода 1954 г. – 1960 г. в Русе. От 1961 г. той участва във всички общи художествени изложби там. Става член на СБХ през 1963 г. Един от основателите на Дружеството на русенските художници, и дълги години негов творчески секретар. През годините 1972 и 1979 е отличен с ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ – ІІ степен и І степен, съответно.

През 2018 г. в Художествена галерия – Русе бива организирана изложба на живописеца, посветена на 90 годишнината от рождението му. В експозицията са били включени творби от различните му творчески периоди – автопортрети, портрети, пейзажи и натюрморти.

Никифор Цонев оставя завидно творческо наследство, особено място в което заемат натюрмортите и поетичните нежни пейзажи.

Изследователи на историята на изкуството отбелязват, че 1970-те години на ХХ-ти век се очертават като един от най-благоприятните периоди за развитието на българския архитектурен пейзаж.

Художниците от 70-те са се чувствали по-свободни да прибягват до разнообразни експерименти, в чийто работа творческите цели са на първо място, а изразните средства се подчиняват на желанието за постигане на максимално внушение. Експериментите с колорита, с формите и с композициите стават по смели и значително по-разнообразни.

Градските пейзажи на Никифор Цонев с тяхното пластично разнообразие: монументалност, камерност и колоритна мекота; заемат важно място в общото художествено развитие на изобразителното изкуство в България през този период.

Живописната творба „Бяла къща” е датирана с 1974 година и така се вписва точно в периода на разцвета на архитектурен пейзаж в българското изобразително изкуство.

В творбата се наблюдава както монументалност на формите на къщите, така и композиционна камерност. Само с няколко линии художникът очертава пейзажа. Къщите в центъра са едновременно стабилни и условни. По-скоро акцентът в картината се отнася към обединяването на природният ландшафт и архитектурата. Здържания колорит допълва симбиозата, подчертавайки условност и камерност, в композицията.

Текст: Станислав Гончаров

Декември

Дянко Колев

(1946-2014)

Паун

  В рамките на отбелязването на 160 годишния юбилей на град Габрово, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да Ви представи, за акцент на месец декември, картина „Паун” на един от най-известните габровски художници – Дянко Колев.

Дянко Колев е роден в град Плачковци през 1946 г. Средното си образование завършва в Техникума по керамика и стъкло в столицата. Дипломира се в Националната художествена академия „Николай Павлович” – София със специалност стенопис. От 1978 г. е учител по рисуване в Средното художествено училище за приложни изкуства – Трявна, а от 1990 г. до 2010 г. е негов директор.

От края на 90-те години е председател и член на УС на Клуб „Отворено общество” – Габрово, член на УС на Асоциация „Луди-млади”, член на Клуб „Приятели на Белгия” и на Сдружение „Хумор на народите”.

Автор е на стенописни пана в Габрово, и на десетина самостоятелни изложби в София, Габрово, Плевен, Троян и Нотвил-Луцерн (Швейцария). Взема участие в повече от 35 общи изложби у нас и в чужбина и в престижни симпозиуми по живопис. Бил е член на СБХ, секция „Живопис”, както и носител на почетни грамоти на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1997 и 2005), на годишни награди на ХГ „Христо Цокев”, връчвани от Община Габрово (1997, 2000 и 2006, 2012), както и на Сребърен плакет за малка пластика от Международното биенале – Габрово.

По случай голямата ретроспективна изложба на художника, която се проведе в ХГ „Христо Цокев” през май 2014 година, синът на автора – Антон Колев даде интервю на габровския вестник „100 Вести”. Той отбеляза няколко важни аспекти, определящи творческата самобитност на баща му. Първото и най-главното е синтеза на духа и материята в творчеството на художника. Духът на Дянко Колев се проявява в изчистени до стилизирани пейзажи, портрети, абстрактни форми.

Също така, синът определя най-важните творчески периоди, на баща си. Първият е повлиян от академичната рисунка с монохромни портрети, в които е хванато моментално усещане на модела или житейските ситуации. През вторият  период художникът разрушава двумерността на платното в картините си, които започват да приличат по-скоро на скулптури или барелефи. Третият му период  е време за природни картини с колорита на сухия пастел. Тази трудоемка техника става една от любимите на художника. По това време, Дянко Колев е искал да стигне такъв синтез, че да нарисува пейзаж с една линия. Чрез синтеза между пространство и цвят той постига ново виждане с дълбок философски размисъл. Четвъртия и последен  етап в творчеството на художника, неговият син характеризира като синтез. В него присътстват идеите и детайлите от първите три етапа, но формата окончателно е сведена до символ.

Картината „Паун” е създадена през 1988 година и се отнася по-скоро към първия етап на творчеството на Дянко Колев, съгласно предложената периодизация на сина му. В картината все още присъства фигуративност и материалност както в образа на жената, така и в дрехите й. И все пак реалистичността на изображението се намалява. Шареният шал, привличащ вниманието на зрителя, е решен с ярки абстрактни петна, от които изпъква сиво-зеления фон, акцентирайки същевременно лицето на модела. Профилът на лицето на жената също е решен с голяма степен условност, но благодарение на колорита художникът успява да отрази и усещане на хладното време: лицето е в студена гама, само на шията и на устата остават розови акценти, привнасящи оживление. Образът е изцяло пластичен, мек. Тази мекота прави преход от фигуративността към абстрактното в композицията на картината.

Художествена галерия „Христо Цокев” има 15 творби на Дянко Колев от различни негови творчески периоди, което ни дава широка представа за търсенията на художника.

Текст: Станислав Гончаров

Ноември

По случай акцент на месец ноември, екипът на  ХГ „Христо Цокев”  има удоволствието да ви представи графичната творба „Майка I” на известния габровски художник – Илия Пашов.

Илия Рачев Пашов е роден в Габрово през 1938 година. Завършва Художествената академия в София през 1968 година, специалност иллюстрация при награденият за народен художник проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев.

Връща се в Габрово и от 1970 година започва да работи в Драматичния театър като художник изпълнител. По-късно, от 1984 година, започва работа в София, в издателството на списание „Български профсъюзи“, където остава до закриването му през 1989 г. Продължава като литограф в Графичната база към Съюза на българските художници.

Илюстрирал е книгите „Юнак със златна риза“ на Асен Разцветников, „Един бял лист“ на Иван Радоев, „Неандерталецо, мой“ на Янко Станоев, „Всичко е“ на Михаил Филипов, „Градините на сърцето“ на Иванка Павлова, „Писма“ на Катерина Илинчева и др.

От 1970 г. участва в организираните от СБХ национални, международни и специализирани изложби, има множество лични  участия в международни биеналета на графиката. Членува в СБХ от 1976 г.

През 1975г. получава Първа награда от ОХИ – Габрово. През 1983 г. е удостоен с орден „1300 г. България“.

Прави две самостоятелни изложби в Швеция: През 1991 – галерия Paepkegarden, STROMSTAD – където получава и отличие за пейзаж с архитектурен мотив. Пак там, в „Галерия 88“, открива и втора изложба, едновременно с първата. Работите му се радват на голям интерес от страна на шведската публика.

През 1993 г. специализира в София литография при Джейф Спиймл – известен професионалист, гост от института в гр. Тамаринд – САЩ.

През 1998 г. организира своя литографска изложба във Варшава.

Илия Пашов често черпи вдъхновението си от поезията. Стиховете отключват въображението му и обикновено основното чувство намира графичния си образ в една ефирна рисунка или образен детайл, изникнал в определен момент пред погледа на поета.

В своето ранно творчество художникът работи по големи общочовешки категории – любов, красота, майчинство. Творбите му изпълнени с богата лиричност и нежност, представляват размисъл за нашето съществуване, за връзките между миналото и бъдещето. В по-късните му работи се развиват няколко големи теми с философско значение, обединени в цикли: автобиографичната тема, човекът и светът, човекът и смъртта, визията за отвъдното и т.н.

Най-характерен е цикълът му „Промени“ (човекът и светът), който се състои от около десет литографии с различна тематика. По-точно – с преливащи се и сплитащи се мотиви, сред които са възрастта и стареенето на човека, характера и неговото отражение върху лицето на човека. Мяркат се и образи на известни личности – Чърчил, Никсън и др., които са променили света и нещо у всеки съвременен човек, както и у самия художник. Работите му от цикъла „Промени“ от 2001, 2004, 2007 г. са участвали в биеналетата на графиката във Варна и в триеналетата на графиката в София.

Творбите му са собственост на художествени галерии – София, Габрово, Велико Търново, Плевен, Добрич и др., а също и частно притежание на колекционери в Италия, Франция, Англия, САЩ, Швеция, Япония и др.

Октомври

Георги Минчев Дойнов

(1932-1999)

Човешкият дух изразен в камък

  В рамките на отбелязването на 160 годишния юбилей на град Габрово, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да Ви представи, за акцент на месеца, творбата „Глава на Емануил Манолов”на един от най-известните скулптори от Габрово – Георги Дойнов.

Животът на Георги Минчев Дойнов както и по-голямата част от творческите му изяви са свързани с град Габрово и с Габровска област. Бъдещия скулптор завършва Априловската гимназия. След завършването  постъпва в Керамичния техникум, в гара Искър, София. След един семестър, Георги Дойнов бива приет без изпит в Художествената академия, в класа на известния скулптор проф. Марко Марков.

Още след завършването на академията (1959г.), Дойнов активно навлиза в художественния живот със свои художествени търсения в различни области: монументална скулптура, портрет, малка сатирична пластика, еднофигурни и многофигурни композиции. Характерни моменти в творбите на Дойнов са търсенето на монолитност на формата, динамика, движение, конструктивни подчертавания и фактурно богатство. Тази динамика и раздвижване на фигурите се засилват в по-късното му творчество, оказвайки все по-силно въздействие върху зрителя.

След завършване на Академията Георги Дойнов се завръща в родния си град, започва работа на свободна практика, а след няколко години заема длъжност учител по скулптура в Детската школа по изкуства „Емануил Манолов”. Като преподавател в школата, Георги Дойнов  ден след ден разкрива тайните на композицията, перспективата, светлосянката, работата с обеми пред  бъдещите скулптори.

Георги Дойнов е постоянен участник в изложбите на групата на СБХ-Габрово, както и на национални изложби. През 1977 година той печели първа награда за сатирична пластика на международното биенале в Габрово. Две години по-късно печели трета награда за скулптура („Глава на Васил Априлов”) в националната учителска изложба – София.

Сред скулптурите и композициите му на открито са четири фигури на моста в град Трявна (до църквата Св. Георги), символизиращи „Робстовото”, „Пробуждането”, „Борбата” и „Свободата” с характерния за автора пластичен изказ. Също така са запазени фризовете на часовниковата кула, Общинския съвет в Габрово, скулптурната композиция в двора на гимназия „Д-р Н. Василиади”, паметникът на априлци (посветен е на Априлското възстание) в село Батошево.

Портретът заема важно място в творчеството на Георги Дойнов. В него той успява много убедително да пресъздаде индивидуалния характер на модела и неговото състояние. Точната външна прилика не е достатъчна за скулптора. Той се освобождава от всичко второстепенно за да подчертае най-същественото – духовния живот на портретувания, неговото вълнение и мисъл. Такъв е портретът на прочутия композитор, създател на първата българска опера („Сиромахиня”) – Емануил Манолов. Главата на композитора е изпълнена в техника камък – най-предпочитанния материал на Дойнов. Скулпторът акцентира погледа на Манолов не е към зрителя или към външния свят, а напротив, към вътрешните му преживявания, към процеса на интелектуално и творческо осмисляне. Одухотвореност, жизненост, тревожност, благородство са все такива качества каквито можем да открием в портретното творчество на Георги Дойнов. Скулпторът се стреми да разкрие психологическата дълбочина и интелектуалната сила на модела.

Във фонда на ХГ „Христо Цокев” се съхраняват 18 скулптури на Георги Дойнов.

Каним всички които се интересуват от изкуството и историята на Габрово да се запознаят отблизо с творчеството на този прекрасен автор.

Септември

За акцент на месец септември Художествена галерия „Христо Цокев“ избра творбата „Портрет на старица“, създаден през 1911г. от габровският художник Стефан Ковачев. Картината с размери 80 х 56 см.  е изпълнена с маслена живопис.

Стефан Ковачев е роден на 23 октомври 1871г. в село Батошево /Севлиевско/, в семейството на ковач, откъдето идва и фамилното му име. Той има двама братя – Иван, който остава да живее в селото и Деню, който около 1910 г. емигрира в Русия. Там той завършва университет, със специалност – естествени науки. В Москва, където остава до края на живота си, става преподавател и създава семейство.

Първоначалното си образование Стефан Ковачев получава в родното си село, а през 1893г. се дипломира в Априловската гимназия. По това време учители по рисуване там са били завършилият художествено образование във Виена габровец Христо Кехайов и авторът на националния ни химн – Цветен Радославов.  Солидната подготовка която е получил в училище позволява на младият художник да работи като учител. През 1903г. той завършва висше образование в Държавното рисувално училище в София в класа на Ярослав Вешин. През 1910 г. отива на специализация в град Лиеж, Белгия.

По време на Първата световна война Стефан Ковачев служи в Осма пехотна тунджанска дивизия, като военен художник. Във фонда на галерията се съхраняват 3 акварелни пейзажа от Охрид от този период.

След дългогодишна служба, като учител по рисуване в Априловската гимназия, Стефан Ковачев се пенсионира през 1930г.

Устройва няколко самостоятелни изложби в Габрово и София, в края на 20-те  години на 20-ти век. С Недялко Каренешев прави три изложби – през 1910 г., 1914 г. и 1915 г. Заедно с колегите си Георги Василев, Георги Кашев и П. Кънчев урежда през 1920 г. и 1921 г. изложби в салона на Априловската гимназия.

Любопитен факт е, че изложбата му през 1929 г. се състои от 104  акварелни портрета на живи опълченци /71 на брой/ и 33 четници от четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Христо Ботев, поп Харитон и Цанко Дюстабанов. Месеци на ред художникът обикаля цяла България, издирва и рисува от натура тези „забравени  старци“. По този случай издава и илюстрован каталог.

На следващата година Стефан  Ковачев, показва своята експозиция и в София. Очакванията му, че изложбата ще бъде откупена не се оправдават. Разочарованието сломява психиката и здравето на художника и на 26 юни 1935г. той умира в София.

Неговата единствена дъщеря Мара Ковачева, завършва през следващата – 1936г. Художествената академия, в класа на проф. Никола Маринов. Следвайки пътя на баща си тя става учител по рисуване.

Нели Недева

Август

Застанала съм пред автопортрета на Илия Савчев в габровската галерия. Впечатляваща творба! Винаги когато  погледна картината се поддавам на изкушението да се вгледам право в очите, които сякаш са живи.   Респектиращата осанка и загадъчната усмивка, финият рисунък и ренесансовият маниер, решението на автора да се увековечи в контражур, подсказвайки характерната за себе си аристократична мистичност, ме принуждават да се запитам кой всъщност е Илия Савчев?

„Това, че ние гледаме на големите личности край нас с очите на ежедневието и ги преценяваме с мярката на човешките слабости, не ни позволява да оценим истинската им стойност, за да им отдадем заслужена почит и уважение. Може би затова ние, българите нямаме много светци и вместо пред нашите, коленичим за милост пред чуждите.“ – Илия Савчев, „100 вести“ №155, 17 октомври 2000 г.

С тези думи сякаш е предрекъл собствената си забрава…

Екипът на Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово избра за акцент на месеца творбата „Автопортрет“ на Илия Савчев за да припомни за тази голяма личност, в момент в който като че ли повече от всякога имаме нужда от духовни ценности.

Роден е на 11.04.1941 г. в гр. София, където прекарва първите години от детството си. Впоследствие родителите му се завръщат в гр. Габрово. Завършва Априловската гимназия. Приет е в Московския текстилен институт, след оспорвана борба за едно единствено място, където завършва през 1967 г. в специалността „Художествено оформление на тъканите изделията от тях“. След завършването си, работи за кратко в Центъра за мода в гр. София, но се завръща  в Габрово.

Заедно с Йордан Лазаров, Емил Попгенчев и Никола Николов е един от създателите на групата на художниците в Габрово. Неотменен посетител на емблематичния Клуб на културните дейци, той е едно от лицата на габровската бохема. Атеист, философ, непримирим противник на посредствеността и глупостта. Многократно отказва да гласува на изборите по време на социализма. Отказва да стане член на БКП.

От началото на 70-те години, до зората на демокрацията работи в държавното текстилно предприятие „Васил Коларов“, като главен художник. Учи задочно философия в Софийския университет. Преподава изобразително изкуство в Текстилния техникум. Рисува активно в ателието си на улица „Македония”.

След падането на комунизма, става един от основателите на СДС в Габрово. Работи, като началник на отдел „Просвета и култура“ в Община Габрово. Бори се активно за запазването на Художествената галерия „Христо Цокев“ и Фолклорния ансамбъл в Габрово. Става директор на галерията, а по-късно изкуствовед и уредник в нея.

Той е учредител и председател на „Фондацията за изобразително изкуство“ в Габрово, заместник-председател на СБХ в Габрово, член на Международната асоциация на пластичните изкуства към ЮНЕСКО. Негови картини са откупени в Италия, Белгия, Германия, САЩ.

Умира с книга в ръка на 11.08.2002 г, вследствие на тежко сърдечно заболяване.

Трудно е да представяш от дистанцията на времето личност, като Илия Савчев без да си го познавал. За щастие той е оставил ярка следа след себе си.

Във фонда на ХГ „Христо Цокев“, Габрово се съхраняват 14 негови творби, разнообразни в стилово и жанрово отношение.

Месната преса пази за идните поколения изкуствоведските текстове, представящи изложби на едни от най-изявените съвременни габровски художници.

„В творбите на Амалия виждаме радостта на твореца от акта на създаването, трепета от мистерията да се разделиш с най-доброто от себе си и да го превърнеш в картини. По същност, струва ми се, това е най-близко до съдържанието на понятието   талант – вътрешната потребност от насладата да работиш без мярка, за да кажеш нещо значимо на себе си или пък на някой друг – не знам!“ – Илия Савчев, „Многостранна и многообразна, Амалия е истинска“, „100 вести“, “ №155, 17 октомври 2000 г.

„Навярно защото рисуването е най-деликатната и най-изисканата форма на мълчание, те избират него пред възможността да крещиш, когато искаш да кажеш нещо важно. А това, че художникът Иван Христов – Грога е един от най-деликатните мълчаливци и че има какво да ни каже с картините си, знаем от целия му живот на творец и човек.“ – Илия Савчев, „С почтеност и преклонение пред простите неща“, „Габрово днес“ №80, 26 април 2002 г.

„Ема Вертерова със своята деликатна живописна чувствителност  и естетическа интуиция създава своя автономна естетика, отличаваща я от всички останали художници. Тази естетика обслужва един лично неин художествен свят, освободен от всяка рационалност, чиято същност, струва ми се, е художествената условност. … Вярвам, че специфичната естетика на Ема не е създадена от суетата да изпъкне, а от отрицанието на всичко, което се стреми да скове твореца в някакви общоприети рамки, от чистото преклонение пред тайнството на красотата, на една авторка, за която изкуството е любов, отдаване, тревога.“ – Илия Савчев, „Две допълващи се противоположности“, „Зорница“, Габрово, 2001 г. №39.

Позволих си тези цитати защото, мисля че сега ни липсват подобни ерудити. Липсват ни тази задълбочена аналитичност, одухотвореност и разбира се впечатляващата речева култура. Тези като мен които не познават Илия Савчев трябва да се докоснат до него директно – без посредник, а тези които го помнят едва ли имат нужда от преразказ.

Габровската общественост вероятно помни  ясната и категорична  гражданска позиция на Илия Савчев по теми като: войната в Югославия, съдбата на Милошевич, икономическото и социално състояние на Габрово и региона, герба на града и това трябва ли да бъдат Априлов и Палаузов почетни граждани … списъкът с теми е дълъг.

Като общественик и творец той е бил един от първите инициатори, трайно отдадени на каузата в Габрово да се създаде постоянна експозиция на Христо Явашев – Кристо и дори да бъде поканен да реализира творческа изява тук. Организатор е на първата в България изложба посветена на Кристо.

Ща си позволя да завърша отново с цитат от Илия Савчев, защото макар и изречени преди 18 години тези мисли ми се струват особено актуални и днес: „Във всеки човек е заложено едно особено непроницаемо тайнство, което винаги и постоянно си търси приключение. То възбужда у нас фантазията на творческата авантюра и ни заставя да запълваме всяко свободно пространство, жилище, помещение с напълно безполезни предмети, картини, скулптури, пана и тем подобни излишни духовни радости. Така възприема света не само тълпата омагьосана от страха за насъщния, изкривена от завист, мързел и интригантство, не очакваща нито хубаво, нито лошо, заразена от отчуждението като начин на живот, разобличаващ собствената си безполезност. Така мисли и по-голямата част от първите хора на нацията, опиянени от надпреварата за лично благополучие, защото не обичат това, което не разбират. С течение на времето обаче тази „безполезна“ опредметена духовност се превръща в единствената достоверна качествена определеност на народа, който я е създал и само определя неговото реално място в историята на цивилизацията.“ – Илия Савчев, „Достойнствата се измерват по искреността на страстите“, „Габрово днес“ №57, 26 март 2002 г.

Творбата „Автопортрет“ на Илия Савчев може да бъде видяна в ХГ „Христо Цокев“ от 11 август до 08 септември 2020 г.

Публикуваме без редакция любезно предоставеният ни от Савина Савчева /дъщеря на Илия Савчев/, текст – представящ автобиографията на художника.

Нели Недева

Юли

Културният календар на Художествена галерия „Христо Цокев“ тази година е изцяло съобразен с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град. Представяме пред публика художници свързали житейският или  творческият си път с града.

В рубриката Акцент на месеца имаме удоволствието да Ви представим живописната творба „Портрет на старец“ на художника Иван Захариев.

Той е роден в Габрово на 9 февруари 1897 г., като първото от общо 9 деца в семейството на часовникаря Захари Иванов Гичев.

Иван Захариев проявява таланта си още като дете. Избран е от своите учители да подари своя рисунка на цар Фердинанд I, при посещението му в Габрово. Царят толкова харесал детската творба, че му подарил в замяна дребна златна паричка. Гимназиалното си образование художникът завършва в Априловската гимназия.

Иван Захариев участва във войната през 1917-1918 г., като запасен офицер. Неговият внук Иван Василев, който днес живее в Чехия, сподели спомени, които помни от баба си: „Имали са гръцки пленници на тежка работа. Много от българските войници и офицери се отнасяли към тях меко казано не много добре. Дядо в много случаи ги защитавал и се застъпвал за тях. След войната получава на няколко пъти колети от бившите пленници в знак на благодарност, как се отнасял към тях с уважение и внимание.“

След войната младият художник вече сгоден, работи една година, като основен учител в село Беломъжите, Габровско и три години в село Върпища, Дряновско.

Постъпва в Художествената академия през 1923 г. и завършва през 1927 г. със специалност живопис. Следва едногодишен стаж в Образцова гимназия в София. През 1929 г. полага държавен изпит. За отличната си дипломна работа получава награда – едногодишна специализация в Италия. Голямата любов към годеницата му Марина и бащиният дълг към новородената им дъщеричка надделяват при решението – вместо да замине за Италия, да се върне заедно със семейството си в родното Габрово.

За студентските години на Иван Захариев, неговият внук Иван Василев разказа ценни спомени: „Знам една историйка, която съм чувал няколко пъти от дядо. На 16 април 1925 година искал да види опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя“. Бил вече наблизко църквата, когото го спрял някакъв познат от Габрово, който имал за него и някакви новини от родителите му. Огромна експлозия прекъсва разговора им. Почувствали взривната вълна. Помагали с ранените. Казваше, че ако не го е спрял този негов познат, нямаше да бъдем на този свят. 10 минути и всичко можело да бъде иначе.

Следвал, поправял часовници и пеел и свирел на мандолина. Годеницата му си намерила работа и финансово си помагали. Били се уговорили, че като завърши той, и тя да завърши Художествената академия. Дядо ми завършва с отличие. Един цитат от книгата на Рачо Буров /племенник на Иван Захариев – бел. автора/ : „ И двамата ми вуйчовци благодарение на часовникарството завършили и станали добри художници.“

В учителският състав на габровската гимназия срещаме името на Иван Захариев за пръв път през учебната 1928-1929 г., записан е като учител по рисуване. През учебната 1931-1932 г. вече е учител по рисуване и ръчна работа, класен наставник, завеждащ кабинета по рисуване и ръчна работа, ръководител на ученическо дружество „Родно изкуство“. Ръководел е няколко ученически екскурзии. Негови колеги в кабинета по рисуване са били Георги Кашев и Кина Бакърджиева. Негови ученици са редица изявени днес художници – Ива Хаджиева, Драган Немцов, Дора Бонева, Георги Дойнов и световно известният Христо Явашев – Кристо.

Възпитаниците му и днес го помнят като бай Зари, който в старанието си да научи децата да рисуват добре, купувал свежи плодове и зеленчуци от пазара за да подреди хубав натюрморт. Гладът се оказвал по силен от ученическата дисциплина и така всяка сутрин кабинета по рисуване осъмвал с изяден натюрморт. Бай Зари бил упорит. Започнал да наплюва плодовете преди да ги подреди за модел на детските рисунки. И това не помогнало, но бай Зари не се отчаял. В следващите часове учениците рисували натюрморт  с тиква, ряпа, пащърнак, целина, цвекло, праз лук, чесън и други не апетитни за гладните деца зеленчуци.

След тридесет и две години служба се пенсионира.

Награден е с бронзов медал „Кирил и Методий“ от ръководството на гимназията и похвален с отзив от Градски Народен съвет за тридесет годишна учителска практика и дългогодишна обществена и художествена дейност.

Музеят на образованието притежава редица негови портрети на възрожденци и стари заслужили учители.

Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ се съхраняват девет портрета и един габровски пейзаж на талантливият габровски художник Иван Захариев.

Нели Недева

Юни

Френския дух в творчеството на Дончо Вълчев

(1932-2004)

„Прованс” (м.б., платно; 90х75см.)

За акцент на месец юни екипът на ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи един чудесен френски, градски пейзаж на Дончо Вълчев – „Прованс”.

Художникът е изобразил на картината един от онези мили кокетни френски площади, които можем да видим в много южни френски градове. Хората там свободно се расхождат през почивните дни насам – натам, разглеждат витрините, купуват багети от традиционните малки магазинчета и свежа храна от традиционните неделни пазари. Триетажни жилищни сгради боядисани в топли охрови и жълти оттенъци заобикалят площада в композицията, което създава усещането за спокойствие, стабилност и лично пространство. Само големите чинари излъчват вътрешната си динамика към небето. Поражда се чувство, че художникът е упоен от тази градска идилия и южен начин на живот.

Дончо Вълчев е един от тези български художници, които са били вдъхновени от френския импресионизъм. Той изнася страстта към импресионизма през целия си творчески живот. Художникът е завършил с отличие специалност „Живопис” в Националната художествена академия, в класа на професор Ненко Балкански в края на 50-те години на 20 век.

Още в началото на творческия си път – за три месеца през 1959 година той посещава Франция – събитие, което оказва решаващо значение за развитието му като жудожник. След това, Дончо Вълчев пътува до Франция няколко пъти. Именно за това в творческото му наследство можем да намерим толкова много сюжети от Париж и други прекрасни места в тази страна.

През 1989 г. Дончо Вълчев става професор по живопис във ВИИИ „Николай Павлович“- София.

Художникът е участвал в колективни изложби из страната и в международни такива в Москва, Будапеща, Букурещ, Варшава, Япония, САЩ, Алжир. Получил II и III награда на СБХ, награда от СГНС, Награда на София, Награда „Созопол и морето“ и много други.

Автор на текста: Станислав Гончаров

Май

 

Изкуството е като резерват за човешката душа

Минчо Минчев

(1950 г.- 2001 г.)

 ХГ „Христо Цокев” продължава своята инициатива, свързана с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град, представяйки в рубриката Акцент на месеца художници свързали творческият и житейският си път с нашия град. Представяме на Вашето внимание творбата „Нощ” (1995г.; м. б., платно; 114х103см.) на големия български художник Минчо Минчев.

Той е роден в Стара Загора. Завършва художествена гимназия в София, а през 1997 година – специалност „Живопис” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Професионалният му живот е свързан с Габрово. От 1978 година се установява в града и започва да участва в Общи художествени изложби, както и на колективните изяви на гилдиите в Габрово и Стара Загора. През 1979 година е открита първата му самостоятелна изложба в Габрово. Следват още седем самостоятелни изложби в страната. През 1995 година Минчо Минчев приема участие в Световния фестивал на изкуствата в Кан Сюр-Мер, Франция. Освен всичко това, художникът е бил директор на ХГ „Христо Цокев”.

Поканихме съпругата му – известният художник Амалия Минчева да сподели с нас спомените си за Минчо Минчев:

„ …Помолиха ме да напиша спомени за съпруга ми художника Минчо Минчев. Не съм есеист и словото не е най силното с което боравя. Замислих се затова, че на 18-ти май щеше да навърши 70 години, ако беше жив. Спомних си младостта и живота ни. Хубавите и страшни неща, които преживяхме заедно. С него бях 32 години и не знам дали съм го познавала добре. Сега така си мисля. Учихме заедно в художествената гимназия и в университета. Рисувахме и се развивахме с общи преподаватели, съученици и приятели. Минчо беше бохем – обичаше веселието и компаниите. Беше роден за художник и това беше живота му. Не се интересуваше от материалното и живееше в собствен свят. След промените, не беше подготвен психически и се разболя лошо. Болестта му дойде като шок, затвори се в ателието и може би тогава направи най – добрите си работи. Имаше чувство за справедливост и казваше какво мисли. От дистанцията на близо 20 години, откакто го няма, все си мисля, че за много неща е бил прав. В ателието разговаряхме на друго ниво, битовите проблеми изчезваха, оставаха творческите. Имаше конкуренция между нас и стремеж да запази автентичността си, собственото „аз”. Художникът е ексцентричен и егоист в известен смисъл. Всеки ден гледам картините по стените и усещам светогледа и философията му за света. Минчо живя и изгоря като художник!“

Зрелият период на изкуството на Минчо Минчев се базира на една дълбока и тънко нюансирана философска програма. Взаимовръзките между човешкото и природното, осезаемото и отвъд видимото са в основата на неговите художествени търсения. Пластичните решения в картините му представляват голям интерес и визуална наслада. Преходите от почти скулптурна релефност към гладкостта на фона, богатството на напластените отенъци от един цвят, смелото обединяване на контрастни и допълващи цветове го прави изтънчен колорист. Човешкият силует често присъства в композициите на творбите му. И все пак, никога човекът не надделява над общото, личното е подчинено на универсалното.

Художествена галерия „Христо Цокев” притежава 47 творби на Минчо Минчев. Сред тях са 23 картини дарени от Амалия Минчева през 2012 година.

Абстрактна композиция на картината „Нощ” ни праща към размисъл за мястото на човека във Вселената, самотността ни пред нея и към пътищата които избираме в живота си.

Предлагаме и Вие да се насладите на творческото наследство на художника.

Февруари

Акцент на месец Февруари 2020 г. Цанко Василев В продължение на идеята да представяме художници свързали творческият и житейският си път с нашия град, през месец февруари Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи един прекрасен пейзаж на Цанко Василев „Габрово-зиме”. Поводът за това е, че тази година отбелязваме 160 години от обявяването на Габрово за град. Цанко Василев (1891-1971) – е известен художник от Габрово, който е учил живопис в Държавното рисувално училище. Нямайки третокласно образование бъдещия художник е бил приет като извънреден ученик, учи три години в общия и две години в специалния отдел при при големия български художник проф. Иван Мърквичка. Цанко Василев не е бил единственият габровец, който е специализирал при прочутият художник, но определено е станал един от верните му последователи в развитието на битовата живопис като жанър в българското изкуство. През 1920 година Цанко Василев открива свое ателие като свободен художник в София. Предпочитайки да рисува с масло и акварел, след години той се отдава и на църковната живопис. Така, през 1942 година, Цанко Василев в екип с Никола Кожухаров и Петър Михайлов приема участие в изографисването на църквата „Св. Петка” в Русе. След смъртта на Цанко Василев бива представена голяма негова персонална изложба, през април 1974 година в галерията на Съюза на българските художници „Шипка 6” в София. Там се показват пейзажи и натюрморти, портрети и композиции, общият брой е 94 картини, 68 от които са рисувани с акварел и с масло. Голямото творческо наследство на художника вече е съсредоточено в държавните и частните колекции. Художествена галерия „Христо Цокев” притежава 4 творби на Цанко Василев. Едната от тях – „Габрово-зиме” – представена за акцент на месец февруари 2020 година. Картината се датира от 1922 година и изобразява поглед към центъра на Габрово от река Янтра и скалите, където сега стои паметинка на Рачо Ковача. В тази работа Цанко Василев демонстрира тънки колористични преходи. Водата и снегът се преливат от бяло към сиво-синъо, а сградите са в охрови отенъци. Тези цветни акценти се балансират помежду си и дават усещане за спокойствие. Движението в композицията идва от течащата река и димът, виейки се от комините. Всичко това поражда чуството на уравновесеният живот на заснеженния град и хармония с природата. Габрово-зиме е едната от първите работи на Цанко Василев след завършването на Държавното рисувално училище и тя отразява неговата привързаност към традициите на реализма, както и майсторската работа по отношение на вземане на композиционните и колористичните решения. През целия месец Февруари вие ще имате възможност да се запознаете с картината на Цанко Василев – един от старите майстори, чието творчество е пример за изкуството на реализма в България. Заповядайте !

 

Януари

В началото на 2020г. за Акцент на месец януари избрахме да ви представим творбата „Ритуал II“ на Рафи Шехирян. Тази година се навършват 160 години от обявяването на Габрово за град и в тази връзка екипът на ХГ „Христо Цокев“ реши да представя автори свързали творческият и житейският си път с нашия град.

Рафи Шехирян (1952г. – 2011г.) е български концептуален художник, роден в София и потомък на арменски бежанци, пристигнали в България след арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. Кандидатства в продължение на три години в Художествената академия, а както брат му си спомня в книгата „Рафи Шехирян“: „Искаше работите му да са напълно оригинални, отличаващи се от всички останали, за да не могат да бъдат пренебрегнати.“ Книгата е инициирана от неговата съпруга Галина Шехирян и синът му Джулиан Шехирян. Тя е резултат от размислите и спомените на проф. Аксиния Джурова, Филип Зидаров, Румен Серафимов и доц. Цветан Колев.

Рафи Шехирян завършва текстилно изкуство, а тогава е ориентиран към живописта. Работата му не среща одобрението на комисиите и едва през 1987 г. той и съпругата му, скулпторката Галина Делиева-Шехирян, успяват да организират публична изложба на ул. „Раковски“ 108. Един от близките му приятели Цветан Колев, описва събитието като „една изложба, която остави трайни спомени, и съм сигурен, че много неща се промениха в нашето изкуство, особено в средите на по-младите и необременени колеги.“

През 1977г. Шехирян се включва група „Кукув ден“. Основната дейност на кръга се състои в обмен на информация за съвременно изкуство, често приемаща дискусионни форми. Споделят се също лични творчески експерименти, повлияни от модернистични течения като дадаизъм, сюрреализъм, абстракционизъм. По това време подобни опити са категорично отхвърляни от пропагандата на действащия политически режим. Пътят за навлизането на всички млади автори в организирания художествен живот в страната е строго регламентиран и очертан.

Участниците в група „Кукув ден“ в по-голяма или в по-малка степен приемат за невъзможно да се противопоставят директно на системата и да се изявяват свободно в публичното пространство. Затова приемат идеята за „вътрешна духовна имиграция“ и започват да използват различни алтернативни форми за художествен изказ с иносказателен и пародиен характер.

Рафи Шехирян не е включван в нито една художествена изложба у нас до 1988г. – годината, в която той заедно със съпругата си напуска страната. Успяват да стигнат до Австрия, където са приети в бежански лагер. Година и половина по-късно те получават разрешение за убежище в САЩ. Установяват се в Ню Йорк. През следващите години Рафи Шехирян работи в областта на текстилния дизайн и една изцяло различна за него живопис.

През 80-те години Рафи живее в габровското село Янтра, а домът му напомня на „Клуб на приятели“ и „Работилница на идеи“. Разходките из Тревненския балкан с Цветан Колев и Димитър Казаков-Нерон, с които Рафи е имал силна връзка, приятелските срещи и дългите разговори между тях са повод да потърсим Цветан Колев да представи пред габровска публика позабравения Рафи Шехирян.

За финал, преди „да дам думата“ на Цветан Колев, е редно да припомним, че Рафи е и един от тези, които допринасят днес в Трявна да се намира най-мащабната колекция – дарение от Димитър Казаков-Нерон.

Нели Недева

Явлението Рафи

Свикнали сме да подреждаме развитието на човешките постижения в културата освен хронологически но и качествено във възходяща линия. Оприличаваме и сравняваме може би културното развитие с цивилизационното, което не винаги е вярно. Проследявайки историческото развитие намираме културни постижения, които далеч превъзхождат съвременните и са недостижими по своята философска дълбочина. Тази, може би погрешна преценка и прочит на културното развитие ни кара да следваме някакъв вид колективизъм (съпричастност към общото русло на културата). Да се причисляваме към напреднали или изоставащи в общия поток на творческото развитие.

Но от време на време се явява някой, който дръзко напуща общото русло, я философ, я творец и нарушава установените уж устойчиви постулати. Нарушава подредеността, последователността и логиката в явленията. Като че ли от нищото се ражда нова енергия, която може да породи (да отклони културния поток), а може и да угасне извън ограничените земни пространства. Такива творци, които в противоречие на всякаква последователност, извън всякакви течения, школи изми… идват за да кажат своята дума.

Не обстоятелствата раждат твореца, а твореца създава обстоятелствата, в които се развива културата.

Рафи беше едно от най – редките не само за българската художествена, но и чужда култура. Художник и философ извън всякакви рамки на времето си. А то бе двойнствено и не винаги прозрачно от гледна точка на свободната изява. Трудно можеше да оцелее едно ново и свежо цвете в подредената градина на соц. културата.

Явление като творчество извън общото течение на живота без да е последовател на каквито и да било – минали и настоящи течения, заслушан само във вътрешните гласове на собствения си свят. Неговото изкуство беше по – скоро визуализирани философски разсъждения, следи от абстрактна философска мисъл, пътешествие извън видимата реалност. По скоро музикални форми породени от ритъма на мисълта. Симфонии в белите пространства на хартията и платното. Вътрешен ритъм излял се в закодирани пластични форми. Това беше силната му страна. Не съм виждал досега някой така нежно да вади от бялото пространство толкова мистика, толкова непонятни, като че ли от дълбините на източната философия, нашепвания. Никога повече не срещнах художник, който така да свещенодейства с материалите, дори с най – простия чер молив.

Не беше бунтар и не налагаше своя начин на мислене, само го споделяше.

Самото му излъчване на човек от друг неведом свят огорчаваше и смущаваше нашата закостенялост. Никога с нищо и с никого не се сравняваше. Вътрешната борба беше с неговите си съмнения, как да намери най – добрата форма да изрази разбиранията си за човека. Рушеше външните форми за да надзърне във вътрешната логика на човешките проявления. Макар и скрита, в нещата му имаше някаква негова неточна религиозност, продиктувана от заложената му  чувствителност наследена от прародината му.

Рафи притежаваше природна доброта и благородство и картините му излъчват благост, ласкавост и любов. Не всички го разбираха, но това не пречеше да пият от очарованието на неговото изкуство. Всеки искаше да общува с него и да изпитва наслада от излъчването му на човек и художник. Учениците му го обожаваха и той ги обичаше и защитаваше.

Този наглед мек човек, трудно правеше компромиси в изкуството си. Пазеше някаква чистоплътност в отношението към собственото си творчество. Боеше се, че лошата мисъл, злословието влиза в изкуството ни, пазеше тази територия като свята.

Аристократ в творчеството и философстването си и аскет в живота, но и в малкото на което се радваше в житейски план се опитваше да му придаде аристократизъм.

Светът за него беше най – интересното място, неговата дарба беше да го анализира – разглобява и построява наново, като игра, като малък бог. Не влизаше в никакви съглашения, които можеха да вкостенят тези негови представи за световните движения. Беше една малка вселена, в която имаше всичко от голямата и това го правеше щастлив защото го създаваше. Получи много, той го знаеше и къде го отнесе ?

Доцент Цветан Колев

Декември

Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев

Името на художника Миню Бонев е добре познато  не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.

През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.  В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.

За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности.

Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна.  Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев. Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл  венециански градски пейзажи.

Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.

За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата  самостоятелна изложба на художника.

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от  едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност. От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел –  художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.

Габровския живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.

Съставил: Станислав Гончаров

Ноември

През ноември Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Портрет на момиче” на именития български художник, живописец Иван Стоилов – Бункера. Изборът на картина от този автор не е случаен, тъй като тази година се навършват осемдесет и пет години от неговото рождение, а самата картина е датирана от далечната 1970 – та година.

Иван Стоилов-Бункера (1.10.1934–2007) е роден в село Кондофрей, Пернишко. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Ненко Балкански и проф. Илия Петров. Специализира в Италия и Франция. Участва в самостоятелни и групови художествени изложби. Има награди за живопис от СБХ. Работи в областта на живописта и скулптурата. Вдъхновяват го археологическите находки на праисторическа керамика и пластика. Сътрудничи на Солунския университет за археология и история на изкуството и Археологическия музей в София. Негови картини се намират в НХГ, СГХГ, Музея “Пушкин” в Москва, в частни колекции в София, Солун, Касел, Рим, Ню Йорк, Париж, Брюксел, Лондон.

Портретът е един от най-популярните жанрове в българското изкуство. През втората половина на 20 век репрезентативността в жанра се заменя с психологичността. Художниците започват да търсят нови подходи и начини да предадат вътрешния свят на човека и неговите преживявания.

На портрета е изобразено младо момиче, скръстило ръце, и отправило поглед към зрителя. Композицията, както и цветната гама са максимално лаконични. Монохромността подсказва за меланхоличността и до някаква степен психологическата закритост на главния герой. Фонът на картината е почти графичен, докато тялото, дрехите, косата са предадени в по-живописен маниер. По този начин художникът ни обръща вниманието към главното – душевното състояние на героя.

С картината „Портрет на Момиче” публиката има възможност да се наслади на творчеството на един изключително талантлив български художник Иван Стоилов. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници: Уеб сайт www.bgart.bg

Съставили: Станислав Гончаров и Николай Георгиев

Октомври

Русенският художник Николай Караджов започна своя творчески път през 70-те години на 20-ти век, след завършване на Художествената академия в София при проф. Ненко Балкански.

Неговия стил, който се нарича хиперреализъм, се е развивал и в европейското, и в американското изкуство, като реакция на идеите на постмодерната философия (Умберто Еко, Жан Бодриар и др.). Хиперреалността описва хипотетичната невъзможност на съзнанието да разграничи реалността от фантазията, особено в технологично напредналите постмодерни култури.

В картината „Произшествие” на Караджов гледаме като в камера обскура на композицията от обекти, поместени в едно почти херметично пространство: конус, сфера, жълта копринена риза и една ръка, като намек на човешко тяло поместено в хартиена торбичка. Забелязваме и дупка в едната от плоскостите. След това вече съзнанието ни конструира като в пъзел  композиция на събития, възможно е едното от трагичните събития, които са се случили в Азия през втората половина на 20 век (военните конфликти във Виетнам и Камбоджа) или е напълно битов сюжет със паднала кукла…

Художникът е създал една майсторска лаконична композиция, съставена от различни обекти, която трябва да бъде разшифрована. Колоритната  изтъкнатост и детайлизираност са характерните черти на творбите на Николай Караджов, вероятно са поети от уроците на учителя му – Ненко Балкански и от интереса към нидерландската живопис.

Творби на Николай Караджов са собственост на НХГ, на много галерии в страната, както и на частни колекции в България, Гърция, Сърбия, Турция, Австрия, Германия, Белгия, Норвегия, Дания, Холандия, Великобритания, САЩ, Бразилия, Аржентина, Венецуела.

Септември

Какво свързва Боженци с толкова далечната Никарагуа? Някога, през 1984 година, един невероятен индианец посети нашият край, за да участва в Международен пленер по живопис.  Дойде тук, защото в Габрово харесваме хора с развито чувство за хумор. Свали широкополата си шапка, искрено се усмихна и каза: „Hola, Боженци!“. В картината „Портрет на Леонсио Саенс“ нашият герой е представен като в шарж. Подобно на опитен пътешественик, той се разхожда по хълмовете на Боженци, между традиционните български къщи, събирайки идеи за пленера. А на пейките пред къщите, както обикновено, животът бавно тече и бабите споделят истории помежду си. Румънската художничка Стефания Грималски споделя с нас радостно усещане за природното изобилие: светлина, зеленина и много въздух. Картината изглежда недовършена, по-скоро като шарж, но и в добрата шега винаги има място за размисъл, нали?

Боженци като животворен извор през дълги години привлича пътешественици, художници, любопитни хора и щедро споделя даровете си с тях, независимо дали става въпрос за красиви пейзажи, шепи зрели сочни сливи, приятни разговори с местните жители, уединяване или искрен смях.

Тази творба провокира спомени и усмивка в габровските художници, които с радост разказват истории за жизнерадостния Леонсио превърнал се в душата на пленера от 1984г.

Това ни даде повод да ви представим за акцент на месец септември картината ”Портрет на Леонсио Саенс“ на  Стефания Грималски и двамата участници в Международен пленер по живопис „Боженци”.

Пленерът стартира през 1975г., като международен. С малки прекъсвания се провежда и до днес.  Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци.

През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори.

Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство. Авторите са предимно европейски, представители на различни течения, изразители на най-характерните художествени явления от съответните национални школи. Тук са били художници с ярка инвенция, някой от които с авангарден подход.

Целта на пленера е да осъществява обмен между творци от различни страни, художествени школи и тенденции в изкуството.

Всяко издание завършва с изложба на творбите в ХГ „Христо Цокев“.

С картината „Портрет на Леонсио Саенс” публиката има възможността да надникне зад завесите на пленера и да види с. Боженци,  през погледа на една чужденка. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Август

През август Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Соня” на известната българска художничка – съпруга на академик Светлин Русев – Лиляна Русева.

Избраната от нас картина представлява портрет на жена, вероятно приятелка на художничката, който излъчва една особена седефена светлина, която го отразява отвътре, и разкрива една нова съдържателност. Относно творчеството на Лиляна Русева Ивайло Мирчев пише: „Ако може да се каже за една живопис, че е откровена и непретенциозна, то това е живописта на Лиляна. Художничката рисува нещата, които обича и познава, с онази вътрешна потребност, с която се вършат обикновените неща и то със завидна последователност. Голите женски фигури и пейзажите, натюрмортите с цветя са живописвани с откровен реализъм. Въпреки това тази живопис остава интуитивна и чувствена. Тя докосва сетивата директно. Тя е красива и привлекателна, без да е сладникава. В същото време, благодарение на цветната сдържаност и сложното степенуване на основната тоналност, тя звучи условно и абстрактно – като музика.

И още нещо – тази живопис е добра не във физическия, а в нравствения смисъл на това понятие, защото е живопис на спокойното съзерцание. Мисля си, че днес, когато ежедневно се срещаме с произведения, които се напъват да ни внушават велики послания, когато естетическите категории /докато съществуват/ са с неясни и размити граници, когато и непозволеното е позволено, светът в картините на Лиляна Русева е остров на спокойствието и обикновените човешки неща, от които толкова много се нуждаем. Но спокойствие, породено от разбирането, че красотата е функция на личната чувствителност на художника…”

Лиляна Русева е родена на 6 април 1932 г. в София. През 1959 г. завършва Художествената академия, специалност „Илюстрация“ при проф. Илия Бешков. От 1963 г. е член на Съюза на българските художници; през 1972 г. е първата й самостоятелна изложба, а през 1979 втората. Oттогава до днес има десетки самостоятелни изложби и участия в общи международни и национални експозиции. Нейни творби са притежание на НХГ, СГХГ и градските галерии в страната. През 1979 г. й е присъдено званието „заслужил художник”, а през 1982 получава орден „Св. св. Кирил и Методий” І степен.

Тази година се навършват десет години от смъртта на художничката, оставила след себе си едно чудесно и богато художествено наследство.

С картината „Соня” публиката има възможността да се наслади на творчеството на един от най-интересните и новаторски български творци. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници: Мариана Аврамова, СБХ

Ивайло Мирчев – относно изложбата „Избрано” на Лиляна Русева в Изложбен център на „Шипка 6” в София

Юли

През юли Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Бели мрежи” на  именития български художник, живописец и график Едмонд Демирджиян. Изборът на картина от този автор не е случаен, тъй като точно на 23-ти юли се навършват десет години откакто художникът напусна този свят.

Роден е 1951г. в гр.София . През 1971 г.  завършва Художествената гимназия, а през 1978 г. специалност стенопис в Национална художествена академия в София при проф. Димо Заимов. Оттогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. Организирал е самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив, Рим, Брюксел, Виена, Линц, Стокхолм, Ню Йорк, Канзас Сити и др. Носител на награда от американската фондация „Полък-Краснер“ за творци с особени заслуги в изкуството. През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“, галерия на ул. „Шипка“ 6, София Негови картини се намират във всички държавни галерии в България, както и в много частни колекции. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1971-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на фантастичния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено „Салон-ателие Едмонд“ на ул. 13 март №21 в София.

Предстаавяйки човека и твореца Едмонд Демирджиян изкуствоведът Мария Василева казва:

Едмонд е отрасъл в съвсем обикновено семейство. Неговият баща е бил стругар, а майка му – шивачка. Хем обикновено, хем необикновено, защото това са хора с много прецизно отношение към занаята. Чувала съм легенди за уменията на неговата майка. Така че вероятно е наследил от родителите си талант, но никой не го е подтиквал да се занимава с рисуване.

Тя посочва, че във времето художникът минава през няколко етапа. Има един много ясно обособен период, който представлява и голям интерес за изкуствоведите. Става дума за фигурални композиции, на пръв поглед реалистични, но не чак толкова, защото това са странни комбинации от хора, колелета, закачалки, балтони, които в реалния живот не можем да видим точно така. А героите му са стилизирани по особен начин, в духа на гротеската.

„В последните години той беше свил до максимум сюжетността на работите си. Имаше няколко любими мотива – неговите калкани, запазената му марка висящи риби. И не толкова се интересуваше от това какво картината ще разкаже, а как ще въздейства на зрителя чрез съчетанието от цветове, форми и линии”.

Едмонд Демирджиян почива на 23 юли 2009 г, от инфаркт, като ненавременната му смърт потриса нашия артистичен свят.

С картината „Бели мрежи” публиката има възможност да се наслади на творчеството на един от най-интересните български художници Едмонд Демирджиян. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници: Венета Павлова, за Българско Национално Радио

Уеб страница на Арт галерия нюанс

Юни

През юни Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината “Балчик”, на една от най-знаковите фигури и деятели на българското изобразително изкуство знаменитият художник – академик Светлин Русев.

Изборът на автор не е случаен тъй  като точно на 14-ти юни художникът щеше да празнува своя 86-ти рожден ден. Една година след като е починал ние показваме неговият пейзаж от Балчик. Самата картина е от един по-ранен период на художника, като интересен факт е, че при последното си посещение в ХГ „Христо Цокев” Габрово, Светлин Русев вижда своята творба и казва че тя му вдъхва приятен спомен, и че много се радва, макар и да не помни точно кога я е завършил.

Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Тези млади автори имат до голяма степен официалното разрешение да бъдат различни, като именно това е и очакваното от тях. Но какво означава да бъдеш различен тогава ? Не става дума само за „експресивния монументализъм”, а за развиването на взаимоотношенията между властта и творческия потенциал. Властта вече позволява на художниците да се осъзнаят в създадените от нея условия и да дадат по-разнообразна интерпретация на концепцията за социалистически реализъм. С наградата от първата младежка изложба за композицията „Трактористи” Светлин Русев е признат за идеалният пример на това различие.

Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., „Изселване на партизанските семейства“ (дипломна работа) и „Копачки“, Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. От 1975 г. той е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите „Майка ми“ (1970, 1992, 1994), „Баща ми“ (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки“. Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 – юли 1988; ноември 1989 – февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. Много приятели, изследователи и критици пишат за Светлин Русев с понятия като „пластична изразителност”, „духовност”, „безвремие”, „тайнство”, „катаклизъм”, „размисъл”, „езотерична възвишеност”. Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно. Между колекционерството и меценатството, той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси. Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случай би бил безполезен. С картината “Балчик” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Светлин Русев, основополагащи в развитието на българското съвременно изкуство. Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници:

Каталог на Светлин Русев – Светлана Куюмджиева 2012 г.

Статии в интернет

Май

През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси. Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата. Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства. По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава. Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1994 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев. Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”. Припомняме ви че всеки вторник входа е безплатен.

Април

През април Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да представи на вашето внимание картината „Монтажен двор” на известния български художник Петър Дочев. Tази година се навършват 85 години от неговото рождение. Името на твореца най-често се свързва eмблематично със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство  в началото на 70-те години на ХХ век.

Петър Дочев е роден на 6 октомври 1934 г. в Лесидрен. Завършва Художествената гимназия в София през 1956г.  и специализира при художника Иван Христов. През 1957-1959г. изучава специалност „Живопис“ при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански в Художествената академия в София. Петър Дочев прави над 30 изложби в страната и чужбина. Носител е на втора награда от Международното триенале по живопис в София през 1996 г. През годините художникът прави множество експерименти и радикални промени в личния си стил на рисуване. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на много галерии из страната и частни български и чуждестранни колекционери.

В житейската и творческа съдба на Петър Дочев металургичният комбинат „Кремиковци” (където работи от 1960 до 1975г.) има формиращо значение за мирогледното, личностно и творческо съзряване на художника. Пътуването на Дочев от геометричната строгост на суровия индустриален терен до огромните минималистични картини продължава дълги години, изпълнени с работа, търсене, осмисляне на форма и абстракция, до абсолютно изграждане на една строго индивидуална концепция за живописта.

Петър Дочев не търси в живота около себе си красивото, модното, натруфеното и популярното. Той не се увлича по повишената цветност и изразителната сила на контраста. За него важни остават солидната монументална форма, стегнатата конструкция и фината нюансировка на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с едри форми, изпълващи платното. Силуетите са ясни, стегнати, а фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности, тъй като има силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно пътя от анализа към синтеза, от натурата към абстракцията.

Следите от гумите на камионите в черната кал, силуетите на металните скелета и конструкции, експресията на черното и ръждиво червеното в картината „Монтажен двор”, стават силови линии в нова структурна организация на картинното пространство. В творбите си Петър Дочев винаги търси по-дълбокото ниво на внушение.

През май 2006 г. художника посмъртно е отличен с престижната награда „Захари Зограф”.

Академик Светлин Русев, ръководител на журито, присъдило високото отличие, в словото си заявява:“…Рядко някога е било толкова единодушно журито, както този път при определяне на носителя на наградата. Тези, които присъстваха, и тези, които не присъстваха, единодушно се спряха на името на Петър Дочев, защото той имаше серия от много силни прояви. Независимо дали е между нас, той най-много заслужава това признание. Това е най-сериозната награда, която устоя на всички превратности на времето и остана като мярка за сериозното и трайното в българската култура”.

С картината „Монтажен двор” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Дочев, основополагащи в развитието на българското съвременно абстрактно изкуство. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Март

През март Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Трима селяни” на  именития български художник, живописец, карикатурист и график Стоян Венев. Изборът на картина от този автор не е случаен, тъй като на 20-ти март се навършват тридесет години от смъртта на художника. Венев е сред най-разпознаваемите наши творци. Автор е на самобитно изкуство с достъпен и изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми и лаконизъм на композицията. Създава хиляди битови сцени и откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази. .В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен живописец, той се вдъхновява от народния фолклор.

Стоян Венев е от беден произход. Роден е на 21 септември 1904 г., в село Скриняна, Кюстендилски окръг. Завършва (1931) Живопис в Художествената академия в София, при проф. Стефан Иванов, проф. Борис Митов и проф. Димитър Гюдженов. Още като ученик отпечатва първата си карикатура „Празник на цветята“ (1921) във вестник „Червен смях“. Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.

Още по време на следването си Венев, освен живопис и графики за бита, дръзва да рисува и еротични творби, нещо, което взривява нравите през 30-те години на миналия век. Две години след като се дипломира, полицията конфискува пет негови картини, показани в изложба. Обвинението е, че имат „неморално“ съдържание. Прокуратурата завежда дело за порнография срещу бъдещия класик. След известно размишление съдиите решават – художникът е невинен.

Първите изложби, в които участва Венев, са през 30-те години – съвместно със скулптора Иван Фунев. След 9 септември 1944 г. той публикува свои карикатури във вестниците „Стършел“ и „Работническо дело“. Живописните му истории стават много популярни сред хората.

Избират го за народен представител, но в парламента издържа само два месеца. „Четките ме чакат и плачат за мен, не мога да зарежа рисуването“, казва той и се връща при своите странни селяни, които сладострастно се любуват на голи моми. Девизът му е: „Радвай се всеки ден на слънцето и за това, че си жив!“.

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Прави и Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции. Удостоен е със званието „Почетен гражданин” на Кюстендил през 1965 г. Лауреат е на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден е с ордените „Девети септември“ (1954), „Народна република България“ – І ст. (1959 и 1974), „Кирил и Методий“ – І ст. (1963)“ Г. Димитров“ (1954,1964,1974). Почива на 84 години на 20 март 1989х.

С картината „Трима селяни” публиката има възможност да се наслади на творчеството на един от най-големите класици на българското изобразително изкуство Стоян Венев. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници: artprice.bg, impressio.dir.bg

Февруари

През месец февруари Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Сънят на детето” на  Цветана Щилянова – една от любимите художнички на българското царско семейство от династията Сакс-Кобург-Гота. Нейното творчество остава малко известно за българската публика. Тя работи предимно в портретния жанр. Творбите ѝ  се отличават с търсене на душевното състояние  на модела.

Цветана Щилянова е родена на през 1903 година в Казанлък. Едва четиринадесетгодишна постъпва в Държавното рисувално училище. Между 1917 и 1922 г. учи в ателието на проф. Цено Тодоров. През следващите три години рисува множество портрети на свои близки и приятели, с молив и сангин, както и няколко автопортрета. Тя намира своята характеристика за личностите, които рисува в изразителността на рисунката, моделиращата мека сянка, ракурса, очите, плъзгането на веждите и линията на устните.

През 1925 година продължава следването си в Академията при проф.Димитър Гюдженов като основните й занимания  са по живопис. През този период в живописните ѝ творби показват все по-задълбочаващия се интерес към портрета. Отличава се и отношението към митовете и легендите с творбите „Орфей и Евридика”, „Прометей”, „Бяла приказка”, „Видение” и др. Дипломира се през 1928 година и веднага участва във Втората обща изложба на художниците в България.

През 1929г. Цветана Щилянова заминава за Париж със сестра си Роза и нейния съпруг /и двамата – музиканти/. Там тя посвещава голяма част от времето си на Лувъра и изучава живописта на старите майстори като прави копия на творби от Холбайн, Рембранд, Халс и Рубенс. Съдейки по стилистиката на творбата „Сънят на детето”, която сме поставили за акцент на месеца, можем да приемем, че е създадена именно през този период. Голяма част от творчеството на художничката е откупено от френски колекционери и галеристи. Част от живота си прекарва в Прага и Виена. От 1933г. участва редовно в изложбите на дружество “Съвременно изкуство“ и на жените художнички. До 1944 г. е приближена на царското семейство, а след промените през 1944г. рисува малко, предимно портрети на свои близки. Умира през 1994г. в София.

С картината „Сънят на детето” публиката има възможност да се наслади на творчеството на талантливата, но малко позната на българската публика художничка Цветана Щилянова.  Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме , че всеки вторник входът е безплатен.

Използвани автори: проф. Д-р. Марин Добрев

Януари

През месец Януари, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Пейзаж от Париж – Монмартр” на известната българска художничка Мара Атанасова.

Мара Атанасова е родена в гр. Плевен през 1921 година. Завършва Националната Художествена Академия като ученичка на Дечко Узунов.В творчеството й преобладават селски пейзажи, натюрморти и портрети на български момичета, мадони. С невероятния си усет за цветовете, тя успява да предаде чрез платната си една неповторима топлота и сладостна носталгия по отминали, по-добри времена. В продължение на своите шестдесет години творчество Мара Атанасова участва в 48 национални изложби, 16 авторски изложби, Международно Биенале в Базел. Картините й присъстват в частни колекции и галерии в Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, САЩ, Япония, Русия. В един период от живота си Мара Атанасова  рисува с пръсти, чиято техника прилага само при миниатюрите. Това обяснява потребността да предаде повече тонове, а с пръстите те стават кристално чисти.Представената от нас картина изобразява градски пейзаж от хълмът Момартр в Париж.

Хълмът Монмартр е свещенно място от хиляди години. Някога тук са се събирали жреците и друидите, днес – туристите. На върха му е разположена базиликата Сакре Кьор, която е построена в романо-византийски стил. Като всяка базилика и тази е съпроводена със стотици исторически факти, личности и преразказвана от уста на уста история. И в този случай има намесена война, вяра и духът на хора, борещи се за убежденията си.

Много елементи от архитектурата на базиликата символизират националистически теми. Още с приближаването към църквата се забелязват две статуи – на френската светица Жана Дарк и краля Слънце Луи XIV. Сакре Кьор е построена от специфичен вид камък, който гарантира белия цвят на базиликата дори при атмосферни влияния и замърсяване. Мозайката в апсидата е сред най-големите в света. Най красивата част от комплекса (храма) е градината за медитация и фонтанът. Там обикновено е пълно с хора, а усещането, че Париж е в краката ти е неповторимо. Горната част на купола е отворен за туристи и предоставя ефектен панорамен изглед към града, най-вече на юг от базиликата. Тъй като църквата се намира на върха на хълма и изкачването би могло да представлява проблем за доста хора, в подножието има лифт, който извозва туристите само за няколко секунди.
Всеки, който иска да разгледа отблизо картината на Мара Атанасова може да направи това в сградата на художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме на всички ценители на българското изкуство, че всеки вторник е ден без входна такса в галерията. Заповядайте !

декември

Ацент за месец декември в художествена галерия „Христо Цокев“  са два зимни пейзажа на добре познатития не само на  габровската публика – Иван Христов – Грога. Приказните зимни пейзажи по парадоксален начин съчетават студения зимен колорит с усещането за уют и топлина. Двете картини провокират зрителя да проследи пътя на развитие на художника, представяйки различни етапи от творчеството му. Едната от тях, е част от пътуващата изложба на габровските художници – „Изкуство от центъра”, и е гостувала в градове, както в страната, така и в чужбина, в държави като Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Рисувана е през 2014-та година, и изобразява един от типичните за Грога приказни сюжети с къщи и дървета през зимата. Другата картина е от негов по-стар период и се казва „В края на града“, изобразяваща зимен пейзаж с улични лампи и блокове, към които води път.

Иван Христов – Грога е живописец, чиито творби се характеризират с изключително фин рисунък и прецизност. Стилът му е определян като хиперреализъм със сюрреалистичен привкус. И в реалността и в творчеството си Грога живее близо до природата и далеч от суетата на цивилизацията. Пейзажите му са изчистени, прецизно и търпеливо изрисувани, без излишни детайли или фриволни, натоварени с житейската философия на художника. Те рядко съдържат повече от един главен обект. Липсата на други акценти в творбите му се компенсира от комплексната символика.Светът на художника е благ и изпълнен с тишина. Далеч от проблемите на забързаното  и нервно ежедневие, той ни предлага една измислена реалност, изпълнена с красота и спокойствие.

Иван Христов – Грога е роден в с. Думници край Габрово на 27.02.1942 г. Завършва Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” през 1969 г. От 1980 до 2006 г. е преподавател по рисуване в СХУ в Трявна. Има участия в над 30 самостоятелни и групови изложби, както и в много пленери в България и в чужбина. Авторът е носител на Трета награда за живопис (1999 г.) и Специалната награда за живопис на Министерството на Културата (2005) на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата-Габрово, на награда за живопис на Националната изложба на учителите – Велико Търново, на Награда за живопис на Община Габрово (2005, 2006, 2013 г.). Картини на Иван Христов – Грога се намират в галерии и колекции в България, САЩ, Гърция, Белгия, Швейцария, Беларус и др. Живее и работи в родното си село Думници.

Всеки, който иска да срещне странния и необичаен свят на Грога, може да направи това до 8-ми януари 2019 г. в ХГ „Христо Цокев“. Припомняме на всички ценители на българското изкуство, че всеки вторник е ден без входна такса в галерията. Заповядайте !

ноември

През ноември художествена галерия „Христо Цокев” Габрово има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Ритми” на българската художничка Вера Недкова. Личност, оставила  богато и разнообразно културно наследство, отразяващо нейния живот.

Вера Недкова е родена през първото десетилетие на 20 в. в Скопие в семейството на българския дипломат Тодор Недков. Възпитана в интелектуална среда и израснала в чужбина от най-ранна възраст насочва вниманието си към изкуството. През 1923-1930 следва реставрация и живопис във Виена, където прави и първата си изложба през 1933г. Творбите от този период се отличават с опростена и обобщена форма, чиста, синтетична линия и деликатен пастелен колорит.

Вера Недкова се движи свободно из европейските орбити,  навлиза в художествените среди като един от носителите на непосредствен европейски опит и това също предопределя водещата ѝ  роля в тях, както и аристократичната дистанция между нея и много други художници. За нея споделят, че е изключително независим, творец, винаги вярна на себе си. През 1934 г. семейство Недкови се връща в България, където Вера Недкова създава голям брой композиции, пейзажи, портрети и автопортрети. Колоритът в творбите ѝ се променя, става по-топъл, ярък и наситен, фактурата в живописните ѝ платна се обогатява. През 1934 и 1939 г. тя прави две самостоятелни изложби в София, и става член на  Дружеството на новите художници.

След 1944г. В. Недкова трудно се вписва в новата политическа реалност. Художничката не прави и опит за компромис, продължава да рисува така, както мисли и разбира. Естетика ѝ става “неподходяща”, но въпреки това тя отказва да промени художествените си виждания, което води до нейната изолираност от арт сцената. Тогава благодарение на втората си специалност – „консервация и реставрация“, работи главно като реставратор. През същия този предиод на Вера Недкова тежи и обстоятелството, че не може да пътува в чужбина. Свикналата да се движи свободно из Европа, тя се чувства изолирана, а космополитният  ѝ дух е угнетен. Художествените събития на живо са заместени от книгите на различни езици. По-късно, през средата на 60-те, в Париж, Дора Валие е изумена от осведомеността ѝ: „Имаше чувството, че говори с човек, който винаги е живял тук и е в течение на много неща“.

В началото на 60-те години с „размразяването“ на художествения живот идва новото признание – реабилитацията на ранното творчество и откриването на още непознатото, непоказваното, трупаното в ателието. Вера Недкова започва да участва в представителни изложби. В платната й се връща онази яркост в колорита, която тя открива при първия си досег с българската среда, но с една особена жизненост на цвета и много по-голяма наситеност. През 1973 г. е открита нейна юбилейна изложба на ул. „Раковски“ 125. Еволюцията в творбите ѝ от този период е към по-голяма свобода и живописна експресивност. Емоционалното внушение е постигнато основно чрез пластическото изграждане на формата и разнообразието на фактурата. В голяма част от картините акцентът преминава от силуета и опростената форма до експресивното и колоритно организиране на пространствените планове. От този период са и композициите, които граничат с абстракцията – линия в творчеството ѝ, развивана съзнателно в края на 70-те и през 80-те. Следващата й юбилейна изложба е през 1984 г. в Съюза на българските художници.

Всичко, което оставя Вера Недкова като произведения на изкуството, текст, спомени и разговори с други хора, говори за изключителната ѝ ерудитска култура, познаване на световните художествени тенденции. Именно този широк кръгозор ѝ позволява да бъде толкова смела в модерния изказ. Уважението към нейното творчество остава неделимо, донякъде – дори обусловено от респекта пред личността й. В известен смисъл тези чувства се препокриват, защото и картините, и авторката, като личност носят един и същи тип въздействие – внушават дистанция, овладяност и достойнство, естетизъм.

„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, но да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.”…”Нащрек”! Вера Недкова.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художничката, чрез картината „Ритми”, избрана за акцент на месец ноември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство като напомняме, че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

октомври

През октомври Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово има удоволствието да ви представи картината „Къщи и улици в Созопол” на един от най-значимите майстори на морския пейзаж  в българското изкуство Марио Жеков. Поводът е, че на 16 октомври 2018г. се навършват 120 години от неговото рождение.

За Марио Жеков (Марин Жеков Тодоров).  през 1934г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов, възхитен пише: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898г. в Стара Загора, където прави и първите си стъпки в света на изкуството като наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов, чрез него открива светлината и звучността на цвета. През 1917г. Марио Жеков е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го среща с френски офицер, който бил толкова възхитен от него, че вместо да го изпрати в лагер, го посъветвал да учи живопис във Франция.

Учи с прекъсвания в Държавното художествено училище в София и Парижкото рисувално училище. През лятото на 1921г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист, творбите му подсказват все по ясно пробуждащия интерес към играещите цветове и отблясъците по водата.Обича залеза- мистиката  на неговите силуети и дългите сенки. Тогава започва да се подписва „Марио”. В края на пролетта на 1924г. Марио Жеков пристига във Франция. За да се издържа,  постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на следващата 1925г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата.Тук той открива живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава през юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкрива неподтисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скали, вода и небе.

През 1936 г. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там с прекъсване през зимата/ близо година. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. Есента на 1940г., веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 год. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече  светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.

През 1943 г. Марио Жеков, с помощта на своя колега – Пенчо Балкански, успява да организира най-представителната си изложба. Част от нея същата година показва в Букурещ, а през 1946 г. и в Стара Загора. Издига се като влиятелен и авторитетен художник-маринист и пейзажист в кръга на своите приятели – изявени майстори като Пенчо Балкански, Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и много други. Обществено-политическите промени в страната след 1944г. подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947г. открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност. Отива си от този свят на 3 август 1955 година. Част от художественото му наследство е съхранено в Националната и окръжните художествени галерии, за да радва зрителите с постиженията на българската маринистична живопис, наравно с европейската. Днес посетителите в художествената галерия в Габрово могат да се насладят на част от невероятното творчество на художника, каквато е картината за акцент на месец октомври. Двете творби „Къщи и улици в Созопол” и „Край Търново”, притежание на ХГ „Христо Цокев” са откупени от самостоятелна изложба на художника в София.

Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

септември

През септември Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово има удоволствието да представи за акцент на месеца картината  „Портрет на Н. Гюков” от художника Лазар Донков. През тази година се навършват  110 години от неговото рождение.

Лазар Донков е роден е в Габрово на 20 септември 1908 г. в семейството на Рада Голосманова, която е от стария фабрикански род Тухладжиеви и  баща Иван Лазаров Донков (1867-1946),  основател на първата патронна фабрика в България.

Лазар Донков завършва Априловската гимназия в Габрово през 1927 г. Неосъществената по финансови причини мечта да следва архитектура, не му пречи да е човек с изключителна памет за видяното, като през целия си живот обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения. Така през 1948 г. се заражда и идеята за етнографски музей на открито в Габрово. До осъществяването на целта минава повече от десетилетие. Период през, който Лазар Донков преминава през множество перипетии – доноси, липса на съпричастност и репресии, тъй като е бил обявен за  „враг на народа”, заради фабрикантския род, към който принаделжи.

През 1963 г. започва строежа на първия архитектурно-етнографски музей на открито у нас. Основната цел, която си поставя Лазар Донков при изграждането на „Етъра“, е да пресъздаде достоверно и детайлно занаятчийския, икономически, стопански и обществен живот в Габрово и габровския край през втората половина на XVIII и XIX в. – време, през което в района се развиват множество занаяти, чиято продукция достига до някои европейски градове и до Анадола.

Комплексът е тържествено открит в габровския квартал  Етър на 7 септември 1964 г. „Етър” е единственият по рода си, не само в България, а на целия Балкански полуостров.

Успехът, който жъне „Етъра“, веднага след откриването за посетители изненадва дори самия Лазар Донков, но на дневен ред излиза нов проблем. Забелязала ползите, които може да донесе това действие, партията се опитва да присвои заслугите за построяването и реализирането на проекта и името на Лазар Донков остава на заден план до 1974 г., когато е отличен с Димитровска награда. Награди и признания, дошли твърде късно…две години по –късно умира.

Лазар Донков е баща на известните за нашия град личности- художника Иван Донков и баскетболиста  Христо Донков. За баща си Иван Донков разказва, че е обичал да рисува, бил е самодеец, но с точно око и вярна ръка. Имал е голяма слабост към етнографията,притежавал е невероятни познания и зрителна памет за повечето къщи и населяващите ги хора.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художника, каквато е картината – портрет за акцент на месец септември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

 

Август

През месец Август, ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Тореадор” на големия български художник Емануил Попгенчев. Картината е рисувана през 1987 година и е добре запазена и до днес. Самият художник почива на 9-ти Август 2010 година в София, точно преди осем години. Той обаче остава в историята като единственият български художник, който остава верен на стила на „Кубизма“ през цялото си творчество. Така през 1995 г. известната френска аукционна къща ДРУО продава всички негови представени картини, което е прецедент за български творец. Кубизма представлява течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно. Друг известен представител на това направление е художникът Пабло Пикасо. Малко известен факт е, че в последните години от живота си Емануил Попгенчев прекарва летата рисувайки в ателието си на село Фърговци, в габровския балкан. Той не само е художник, но и глава на цяло семейство художници. Неговата жена Снежина Попгенчева, също художничка, след завършването си от Националната Художествена академия при проф. Георги Богданов, живее девет години в Габрово заедно със своя съпруг. Те имат две дъщери, които също се занимават с изкуство. Ето какво споделиха те за баща си, специално за нашата галерия:

“Баща ни, Емануил Попгенчев беше изключителен творец с благородна душа и много добър човек.  Tези, които го познаваме и тези, които сега го откриват, са по своему дарени с духовни и пластични истини, до които стигат само вярващите в живота на изкуството. Татко беше дълбоко и искрено вярващ в този живот. Да благодарим на Вярващия! Благодарим с цялата си душа и сърце, че той беше и е наш баща и учител в живота. Той винаги ще живее в душите на хората чрез духовното изкуство, което остави. Благодарим на галерия „Христо Цокев“ за жеста!“

Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

 

Юли

През месец Юли 2018 г. Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи един пейзаж от река Камчия, на големия варненски художник Георги Велчев. Картината е рисувана с маслени бои върху платно и първоначално е инвентирана с автор А. Велчев, заедно с още един морски пейзаж. Екипът на ХГ „Христо Цокев” изпрати двете картини за проверка на авторството в Художествен музей „Георги Велчев” във Варна, откъдето потвърдиха че картините са оригинални и техният автор е именно Георги Велчев. Така галерията се нарежда измежду малкото на брой галерии в страната, които притежават негови творби.  Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 г. до 1920 г. (с две прекъсвания поради първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен и откаран във Франция. Завършва Рисувалното училище след връщането си от фронта. Той е в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.  Художникът е живял, творил и пътувал по света в известни градове, като Париж, Мюнхен, Берлин,  Бремен, Ню Йорк, Маями, Сан Франциско, Филаделфия и др. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове. Маринистичните  творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда.Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.  Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование. Интересен факт е че два сандъка с негови картини изчезват мистериозно, вероятно на някой от корабите с които той е пътувал. Картината    „р. Камчия” ще може да бъде видяна от 17-ти Юли, в продължение на един месец. Напомняме на ценителите на изкуството че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

Източници: Институт по приложна музеология;  Вестник 24 часа

Юни

През месец Юни, ХГ „Христо Цокев“ има удоволствието да ви представи две картини на Бургаският художник Георги Баев – по една от всеки от двата му коренно различни периода. Може би малко хора знаят, но творчеството на художника „маринист“ се разделя на два различни етапа, в следствие на пожар в ателието му причинен умишлено от негови конкуренти. Едната от картините изобразява типичният за него морски пейзаж, а другата гладуващо дете представено в тъмен колорит.

В една своя статия Валерий Д. Пощаров пише:

„Бургас не е просто град на морето. Бургас е необяснима магия – с покоряващата си непринуденост, със старите си солени улички, изтичащи към голямата вода, с барабските си кръчми и кафенета, в които все още можеш да видиш мъже, говорещи и пиещи красиво. Ако в някоя от бургаските кръчми видите художника Георги Баев, той ще е в обкръжението на няколко негови аркадаши. Както казва, това са аверите му от сто години. Роден е през 1924 г. в центъра на стария Бургас, на една от тези улички, капитулиращи, за съжаление, в последните години пред бетоновозите и лъскавите съвременни фасади. Няколко къщи по-нагоре е живеел Генко Генков. И това ако не е знак на съдбата?! Към днешна дата – двама от най-големите ни живописци. Джурлата има късмета, да учи при двама големи художници и личности – Илия Петров и Дечко Узунов. Особено вторият, предполагам, му е дал много с европейския си дух и философия, с цветния си артистизъм и нюх към “оригинала”.

Бях на откриването на драматичната изложба след ПОЖАРА (април, 1984, “Шипка” 6). Мото: “Обикновен фашизъм”. Точно, гневно и безкомпромисно, както Джурлата назовава нещата. Завистта, воинстващата посредственост, фитилът, напоен не с газ, а с омраза – са обикновен фашизъм. Или както беше казал Левчев: “Бездарието е фашизъм”. Сред множеството, изпълнило залата и пространството пред галерията, извисен като че ли над всички, е светлият ореол на Дечко Узунов. Като Бог, огорчен заради поругания си син, като болка и упрек. И като надежда…

С един приятел и колекционер неведнъж сме спорили на тема “Повтарящата се композиция” на Георги Баев. Мнозина се отнасят повърхностно към това. Когато преди няколко години подредих 35 картини на художника за самостоятелната му изложба във Варна, същият приятел и ценител се учуди, че картините са различни, всяка – със собствена магия и състояние. Да, посланието, поетично и възвишено, е едно и също. Джурлата “шлифова камъчето” на този сюжет и композиция много години… Както Ван Гог рисува безкрайно един любим стар мост в родните си места. Както Клод Моне прави многобройни варианти на лилиите. Както Светлин Русев извисява до дух смирената българска мадона… Многобройни реплики на оригинала, който, може би, все още не е нарисуван. Или превръщането на една визия в символ и емблема. Задачата на един живот.

Ако край есенния бряг видите един красиво-есенен мъж с осанка на тореадор, с момчешки живи черни очи, взрени в хоризонта, това ще е обезателно Джурлата. Зад него са химерите и илюзиите, омерзението от политическата хамелионщина и дребните предателства, излъганите надежди. До него, неизменно в живота – Ева. А пред него – бургаското синьо.“

Двете творби могат да бъдат видени в периода 19-ти февруари до средата на месец Юли, на ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Май

През месец май, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Селенциум” на известният български художник и един от основните представители на българския сецесион Иван Милев. Картината остава в Габрово след негова изложба в града през април 1920-та година. Макар и малка по обем, изложбата предизвиква голям шум и дълго се говори за нея. Провежда се в Читалището на града, като в нея участват „Звездна мъка”, „Суламита”, „Блян”, „Декоративен пейзаж”, „Пан” и др. (Иван Мирчев „Спомени”).Смята се че приятелството между старозагорския поет Иван Мирчев и Иван Милев е започнало именно от Габрово, и от там се е зародила и идеята за по-късна импровизирана експозиция в дома на поета. Иван Милев е български художник и сценограф със много интересни житейски път и история.

В една своя статия Кристиан Иванов, (репортер във вестник „България Днес”. Преди това имал щастието да работи за вестниците „Труд”, „Поглед” и „168 часа”) пише:

„Понякога съдбата има цинично чувство за хумор… Иван Милев, човекът, изрисуван на банкнотата от пет лева, рядко е имал дори петарка в джоба си. Той изживява на екс задъхания си земен път, прeкършен преди да навърши 30 години. И днес художникът продължава да бъде странник – виждаме го всеки ден, но малцина знаят кой е.

Много преди да изгрее върху петолевката, Иван Милев е най-обикновено момче.

Син е на овчаря от Казанлък Милю Лалев. Ражда се през зимата на 1897 г. и животът му изглежда предопределен. Какво друго би могъл да прави невръстният Иван, освен да гони добитък по поляните на Розовата долина? Точно както са го правили поколения наред предците му.

И тук отново се намесва онова чувство за хумор на Провидението, с което започна нашата история. Мизерният живот не е успял да убие усета за красивото в майката на Иван Милев. От ръцете ú излизат изкусни тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца. Нейна е заслугата детето от малко да започне да рисува.

Иван Милев завършва Казанлъшката гимназия и скоро след това е пратен на Северния фронт в Добруджа. Европа гори в пламъците на Първата световна война. Милев се отървава без да бъде ранен, след като близо до него избухва граната. За спомен му остава леко заекване, с което ще си остане до края на живота. След войната Милев става учител в село Горски извор, но бедността продължава да го стиска в ледената си хватка. Обут е с вечните си дървени налъми и носи тъканите дрехи на майка си. Облечен с тях художникът пристига в столицата през 1920 г. и подрежда първата си изложба в павилиона на Борисовата градина.

Един от най-близките приятели на Милев е карикатуристът Илия Бешков.

“Ние живеехме заедно – разказва Бешков – На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не знам защо, плачех от умилиене пред неговите работи. Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше “сандък”. Беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност.”

Но човекът, който ни гледа от петолевката, сякаш и сам бяга от парите. В родния му Казанлък се разказва любопитна случка. Един от най-богатите търговци на розово масло в града, милионерът Папазов, бил обсебен от идеята да подари на съпругата си портрет, нарисуван от Иван Милев.

Богаташът умее да бъде практичен и убедителен.

“Абе, Иване, ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш” – предлага Папазов. А художникът отвръща: “Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!”

И ето че идва моментът, когато Иван Милев завършва с отличие Художествената академия. Годината е 1925 г. Той получава награда за картината си Крали Марко, критиката е във възторг. “Това е една чудна мозайка от щедро изсипани изумруди, лазурити, опали и ахати. Всички те са застинали за миг, за да блесне образът на юнака“, пише в рецензия за Крали Марко.

Изглежда, че облаците над главата на Иван Милев са се разпръснали и слънцето с усмивка си пробива път. Той е назначен за главен художник на Народния театър. Жени се за талантливата оперна певица Катя Наумова, която му ражда дъщеря. Наричат детето Мария. Катя се отказва от бляскавата си концертна кариера. Отдава се изцяло на семейството и своя съпруг, чийто талант интуитивно усеща. Щастливите дни не продължават дълго. Годините, прекарани в студ и влага, са увредили здравето на художника. Той предчувства смъртта си. Художникът умира внезапно от инфлуенца на 25 януари 1927 г.

Картините на Милев мистериозно изчезват от БНБ в периода 1944-1950 г. Катя Милева, вдовица на художника и нейната дъщеря Мария започват да водят отчаяна съдебна битка за безценното наследство на твореца. Делата са прекратени, след като следите водят до високопоставени служители на държавната банка. Част от от откраднатите картини са продадени в САЩ, твърди внукът на Иван Милев, архитект Александър Тодоров. Най-вероятно те красят скъпи частни колекции.

С любезното съдействие на някогашни служители от БНБ, същата институция, години по-късно увековечава талантливия творец на една от най-популярните български банкноти. Дали това е последното намигане на съдбата в историята на Иван Милев? Едва ли. Един ден изгубените шедьоври със сигурност ще се появят. И тогава… Тогава историята ще продължи.”

Творбата „Селенциум” ще може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 22-ри Май до средата на месец Юни, и е експонирана по случай акцент на месеца. Припомняме ви че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

Април

За Акцент на месец април екипът на ХГ „Христо Цокев“ избра творбата „Композиция“ на Джемал Емурлов –  Джими. На 13 април 2018 г. се навършиха 70 години от рождениено на художника, оставил след себе си значителен принос в развитието на съвревеменната българска живопис. Картините на Джемал Емурлов са изцяло повлияни от Родопите и изразяват строгия индивидуализъм на автора. Картината „Композиция“ е откупена от Обща художествена изложба ,,Човекът и труда’’през 1983 г. и  може да бъде видяна от 17  април, в продължение на един месец.

Напомняме ви, че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

Март

Три акварела на големия български художник Дечко Узунов избра за акцент на месец март Художествена галерия „Христо Цокев“. Творбите са от цикъл, изобразяващ девойки в български носии и са част от дарение направено от автора след негова самостоятелна изложба през 1978 г. в габровската галерия. В знак на благодарност той е отличен със знак „Почетен гражданин“. Творбите са рамкирани през 2017 г. със средства на галерията, което прави възможно представянето им пред публика.

Дечко Узунов е роден в Казанлък, и първоначално е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков. Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на трите портрета, като напомняме че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

 

Февруари

Фонд „Графика” в ХГ „Христо Цокев” съхранява произведения върху хартия, създадени от различни периоди на 20 и 21 век. В настоящия момент той наброява повече от 540 художествени произведения. Част от тях са отпечатъци в различни техники, но също са включени множество илюстрации, рисунки, скици, които допринасят за разнообразието на фонда. Ярки примери са творбите на Илия Бешков, Иван Кьосев, Иван Кожухаров, Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Симеон Венов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов и други.

В годината на Европейското културно наследство ХГ „Христо Цокев” ще запознава ценителите на изкуството с художници, творили в различни страни на Европа и оставили своя отпечатък в развитието на изобразителното изкуство на стария континет. През този месец предтавяме Пенчо Георгиев, чиито творби са най-старите, представени във фонд графика. Те са дарени на галерията от г-жа Захарина Хайдутова през 1975 година. Акцент на месец февруари е картината му „Клоун”, създадена през 1930 година, и е от т.н. Парижки цикъл. Картините от тази поредица бележат началото на зрелстта на твореца като график и живописец.

Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Завършва декорация в Художествата академия при проф. Стефан Баджов (1925).  Година по-късно започва работа като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а след това в Градския театър – Русе (1926-1929).

През есента на 1928 г. художникът спечелва конкурс за специализация в чужбина и заминава за Париж, където специализира приложни изкуства в ателието на френския декоратор Пол Лоран (1929-1934). Излага в парижкия Есенен салон. Френската преса помества похвални отзиви за него, като изтъква, че Пенчо Георгиев разкрива един непознат за мнозина Париж. От тези години особено ярко се откроява неговият цикъл, със силна социална сюжетна линия, посветен на бедните, на работниците и клошарите, на уличните музиканти, на продавачите на цветя, на бордеите и бездомниците от подмостията на Сена…

След завръщането си в България Пенчо Георгиев (1934) се изявява в различни дялове на изкуството. Илюстрира книги и учебници. Участва във вътрешното оформление на жилища, създава над 30 сценографии за драми, опери и балети. През 1940 г. започва сценографията към „Саламбо” в Народния театър, но загива трагично при злополука със сценичния асансьор. На 2 април 1940 г. българската интелигенция се сбогува с едно от най-ярките си  дарования.

Дългогодишният му приятел Илия Бешков през сълзи споделя в прощалното си слово: „Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър.

Името му ще остане известно сред лицата на българския модернизъм, съчетаващ сецесион и декоративизъм с фолклорни мотиви. Характерни за неговата живопис са бледите цветове и лаконичността на композицията, както и търсенията му в сценографията, където той привнася лек и функционален декор, нетипичен дотогава за българския театър. Също така той е илюстратор на детски книжки – „Сватбата на мишока Мики” на Николай Фол (1935), „Божи дарове” на Георги Райчев (1930) и др.

Графичната творба може да бъде видяна в периода 13-28 февруари, ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Януари

110 години от рождението на Лазар Донков

И през тази година Художествена галерия „Христо Цокев” продължава инициативата за представяне на биографични сведения за творци и малко известни и интересни сведения за техните произведения.

На вниманието Ви представяме Асен Попов, изваял образа на Лазар Донков – „човекът, който създаде Етъра”. По спомени на близки до Лазар Донков скулптурата е създадена през 70-те години на XX век. Творбата е от фонд „Скулптура”, включващ около 200 произведения на изявени български и чуждестранни автори като Андрей Николов, Галин Малакчиев, Борис Гондов, Панайот Димитров, Павел Койчев, Георге Фаркъшиу и други.

Скулпторът Асен Борисов Попов е роден на 3 юли 1925 г. в гр. Добрич. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1959 г. при проф. Любомир Далчев, специалност „Монументална скулптура”. Автор е на редица монументални композиции и паметници, като Паметника на Свободата в с. Стожер, на Йордан Йовков и на ген. Стефан Тошев в Генерал Тошево, на Дора Габе в с. Дъбовик, на Стефан Караджа в Добрич. Умира на 5 февруари 2008 г. в Добрич.

Името на Лазар Донков е познато не само на всеки габровец, а и на много хора в страната и в чужбина като създателя на ЕМО „Етър”. Една силна и целеустремена личност.

Несломен от трудностите и здравословното си състояние Лазар Донков с вяра и непоколебима воля работи за реализиране на идеята си, записал я в своите „Кратки бележки по създаването на Етнографския парк-музей „Етър”:

„Идеята ми за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948-1949 г. Разбира се, в началото тази идея не беше изяснена и конкретизирана…

При обиколките ми в старите габровски чаршии и селата Боженци, Скорци, Стомонеци, Топлеш, Делиджеци, Тодорчета, Недевци, Лютаци, Жълтеш, Негенци, Лесичарка, Батошево, Стоките и десетки други, аз се натъквах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители. А запазената още уредба на някои от тези къщи говореше неопровержимо за изключителното чувство за изящество и красота, с които е била надарена габровката…

Съвременният живот бързо промени и облика в уредбата на жилището, а уникалните архитектурни паметници се събаряха безжалостно за дърва или изоставени и неподдържани от собствениците си, се рушаха под напора на годините.

Отминаваше една епоха, а заедно с нея времето като поток отвличаше всички веществени белези за нейното съществувание.”

Благодарение на далновидността на този мъж Габрово е съхранило това ценно наследство!

Поклон пред големите личности, оставили своя завет с примера и делата си!

Скулптурата „Портрет на Лазар Донков” може да се види до края на месец януари в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме също, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Декември

Наближават Коледните празници. Време, в което по-силно от всякога душите ни се стремят към доброта, обич и красота. На вниманието на ценителите на изкуството Художествена галерия „Христо Цокев” представя един лъчеразен и положителен творец – габровската скулпторка Димитринка Гърнчарова и нейната творба „Глава на Емил Розин”.

Емил Розин (псевд. на Петър Ив. Петров) е журналист, поет и драматург. От 1957 г. живее и работи в Габрово. Автор е на „Песента на вълните”, „И търся далечен еделвайс”, „Морякът без кораб”, „Бягане за издръжливост”. През 2010 г. посмъртно е отличен с Априловска награда за цялостно творчество.

По негови стихове са написани песни, изпълнявани от известни наши певци: Христо Кидиков – „Песен за Етъра”, Богдана Крадочева – „Приказка за Боженци”, Мая Нешкова – „Очакване”, Михаил Белчев – „Има обич на тази земя”, Веселин Маринов – „Тази песен е за вас”, Мустафа Чаушев – „Завинаги” и др.

Авторът на скултурата Димитринка Грънчарова е родена в с. Чехлевци, Габровско. Завършва Великотърновския университет, специалност „Скулптура”. Нейни творби са релефите на Андрей Германов и Орлин Василев в с. Боженци; в Габрово – релеф на Цанко Дюстабанов, Христо Смирненски и други. Редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.

Нейните спомени за поета ни пренасят в духа на времето на създаването на скулптурата:

„Познавам Емил Розин от бившия клуб на Културните дейци в Габрово. Там се четяха стихове, обсъждаха се творчески теми, спореше се и… толкова интересни „модели” на едно място.

Емил имаше интересен живот – моряк, студент, поет, но не това ме провокира да го поканя за модел. Допадна ми лицето му, искрено, одухотворено и слънчево.

Когато дойде в ателието поиска лист и химикал и започна да пише нещо. Предварително бях натрупала глина на стойка и започнах да моделирам. Никога не карам моделите си да позират статично. Мина известно време и Емил задряма на стола. Това ме улесни, да довърша портрета.

Листчето, което му дадох, се оказа стихотворение посветено на мен. Подари ми го напечатано, с дата и посвещение. Благодаря му!”

 

АТЕЛИЕ

На Димитринка Грънчарова

Дете от слънце изковано

не знаеш ли къде вървиш…

Дано живее тоя камък

във който ти ще изгориш.

Коя е тая късна птица?

Защо ръката ти гори?

Неуловимо слънце тича,

но тук, но тук за малко спри…

Това е странния ти покрив.

Не искаш ли да разбереш?

Ако ли слънце не те стопли

тук можеш винаги да спреш.

Дръпни стативът… И до него

една звезда ще уловиш –

щом вятърът не спре до тебе

ти можеш само да мълчиш.

Защото си дете… И слънце

от твоите очи върви.

В ателието да осъмнеш.

И бог ще те благослови.

Габрово, 1977

8 ноември

 

 

 

Ноември

„Портрет на Априлов”, платно с маслени бои, от неизвестен автор, от фонда на ХГ „Христо Цокев”.

Интересна е историята на картината. Тя е поръчана от душеприказчитите на Априлов по повод 100-годишнината от рождението му.

На гърба й четем: „Василий Евстафиевич Априлов, род. … Июля 1789, умер в 1847. Портрет изписан в г. Одесса по заказу Душеприкащиков …. Н. Х. Палаузова и В. Н. Рашеева по случаю 100 летия со дня рождения Априлова, … Июля 1889 г., и подарен Габровскому Реальному училищу в городу Габрово”.

Не е случаен и изборът ни за акцент през месец ноември. През тази година отбелязваме 170 години от смъртта на Априлов (21.07.1789 г. – 2.10.1847 г.) и 120 години от пренасяне на мощите му от гр. Галац в Габрово.

Васил Евстатиевич Априлов е роден в гр. Габрово, в заможно търговско семейство. Първоначално учи в килийно училище в родния си град. Остава без баща на 11 годишна възраст и заминава при братята си в Москва. По-късно завършва немска гимназия в Брашов.

През 1807 г. следва медицина във Виена, но поради лошо финансово състояние или поради заболяване, според някои изследователи, се връща отново в Русия. Там развива добра търговска дейност до 1828 г., когато се оттегля, за да се отдаде на книжовна дейност.

В младежките си години той е убеден гръкоман, отрекъл се от всичко българско у себе си и живеещ с духовните и политически идеали на по-рано пробудилата се Елада. Независимо от това у него никога не умира българинът. До преломната за него 1831 г.

На 42 годишна възраст Априлов преживява решителен, рязък поврат в живота си. Известният труд на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи” изиграва решаваща роля за прелома у Априлов. Тогава става и отърсването му от гръкоманията, коренно се променя отношението му към българското.

По същото време се заражда и идеята за създаване на първото новобългарско училище. Подпомогнат от своя съгражданин Н. Ст. Палаузов, Априлов започва изграждането на габровското светско училище по метода Бел-Ланкарстър. През 1832 г. се открива подписка в Габрово за събиране на средства за строеж на училището, през 1833 г. на 23 март се полагат основите на сградата в присъствието на търновския митрополит Иларион. Освен основатели, Априлов и Палаузов стават дарители и поемат задължението през целия си живот внасят по 2000 гроша.

До края на живота си Васил Априлов енергично подпомага българските училища. Богата си библиотека и значителната сума от 60 хиляди рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Неговото завещание е своеобразен завет към потомците и израз на неговата най-съкровена надежда – и в идващите времена да не секва стремежът към знание, просвета, наука, към все по-голямо богатство и извисяване на духа.

 

Октомври

През този месец представяме на Вашето внимание картината „С мотики на полето” на Георги Железаров, дарена през м. септември 2017 г. на ХГ „Христо Цокев” от неговата внучка Радост Железарова.

С пейзажафонд „Живопис”, наброяващ над 1 500 произведения на изкуството, е попълнен с още една картина с висока стойност. Особено ценното за нас е това, че фондът е обогатен с творба на художник, непредставен до момента. Пейзажът е рисуван върху картон със смесена техника и засяга една тема широко застъпена в творчеството на автора, а именно българската природа и селския бит.

Габровската публика имаше възможността да се запознае с творчеството на художника от 9 май до 9 юни 2017 г. когато ХГ „Христо Цокев” бе домакин на изложбата „Между Алжир и София в търсене на светлината“. Тя е посветена на 120 години от рождението на Георги Железаров и е проект на Софийска градска художествена галерия и семейството на твореца.

Георги Железаров (1897-1982) е роден в с. Марчево, Неврокопско (дн. Гоце Делчев). Първоначално учи в родното си село, а по-късно завършва Мъжкото педагогическо училище в гр. Сер (дн. Серес). Следва като извънреден ученик в Художествено-индустриалното училище в София – „Графика” и „Декоративно изкуство” при чешкия художник Йозеф Питер. Работи като гравьор в Географския институт, София. По-късно – като живописец и график на свободна практика в столицата. През 1924-1926 г. е рисувач в Държавна печатница. През септември  1926 г. заминава за Алжир. През двугодишния си престой там създава множество творби, включващи екзотични пейзажи, фигурални композиции, портрети и ескизи. През 1928 г. се завръща в България. Работи като майстор-хромолитограф, художник, технически ръководител в Държавна печатница (до пенсионирането си). От 1957 г. до 1982 г. твори за себе си. Създава голямо количество рисунки, ескизи, живописи, графични творби и други кавалетни произведения. Автор е на множество натюрморти с цветя, фигурални композиции, пейзажи, автопортрети и различни анималистични рисунки. Участник в редица пленери. Член е на Дружеството на независимите художници. Женен за Серафима Янкова Сакъзова. На сватбата им кумува художникът Борис Денев.

Организира две самостоятелни изложби: Първа е през1924 г. в Неврокоп. Показва пейзажи, фигурални композиции с маслени бои и акварел, както и кавалетна графика. Втората е открита на 19 окт. 1941 г. в Държавната художествена галерия в София, от писателя Емануил Попдимитров. Представя живопис от Алжир и битови сцени и пейзажи от България.

Художественото му наслество е съхранено благодарение на неговото семейството – синът му Ангел Железаров и снаха му Снежинка Железарова. След 1997 г., когато е чествана неговата 100-годишнина е прекратено „мълчанието на мълчаливеца”, останал скрит от художествения живот след 1944 година.

Синът му Ангел Железаров споделя за него: „С тази пословична трудоспособност, която притежаваше, от рано сутрин до късна вечер той бе сред природата, тя му беше ателието. Когато се връщаше, макар и гладен и изтощен, бе лъчезарно усмихнат – “Ето, нарисувах още една картина!” А картините се трупаха в неговата стая, защото нямаше ателие. Не зная, ако е разполагал с ателие и е имал възможност да работи, дали би придобил самочувствието на един действително добър художник. Даже и сега го наричат “забравен класик”.

 

Септември

„Майстора и кюстендилска изобразителна школа“ гостуваща изложба от фонда на Художествена галерия „Владимир Димитров Майстора“.

 

Август

Международен пленер по живопис Боженци.

Тази година участници са Виктор Ранджелович – Сърбия, Катерина Ортвайн – Полша, Цветан Колев – Трявна, Амалия Минчева – София, Мартина Карайванова – Велико Търново, Иван Русев – Горна Оряховица. Пленера се организира от Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово и СБХ София, участниците са настанени в Творческия дом на СБХ в с. Боженци. Авторите ще бъдат цяла седмица сред атмосферата на с. Боженци.

 

Юли

„Избрани произведения“ гостуваща изложба от фонда на ХГ Христо Цокев – Габрово. Откриване 18:00 ч. в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ гр. Кюстендил.

Експозицията включва 36 живописни платна от четири поколения художници, творили между 60-те години на ХІХ и края на ХХ век. Сред тях са шедьоври на Христо Цокев, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Борис Митов, Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Стоян Венев, Давид Перец, Ненко Балкански, Васил Стоилов, Вера Недкова, Георги Божилов, Емил Стойчев, Георги Павлов – Павлето и др.

 

Юни

„Преминаване”, самостоятелна изложба /инсталация– стъкло/ на проф. Дан Попович, Румъния; зала Япония – ет.3

Проф. Дан ПОПОВИЧ преподава в катедра ,,Стъкло-Керамика’’ в Национален Универстите по изкуствата, Букурещ от завършването си през 1975г. до сега, като се стреми да съхранява и доразвива традициите на румънското художествено стъкло и технологично обновява с нови изразни средства-фюзинг и гравиране.

Изложбата показва визиите на един от най-интересните румънски художници, изразени чрез трудния за работа материал стъкло. Тя е нетрадиционно експонирана в залата, което допълнително създава усещането за трансформация на пространството.

 

Май

Изложбата „Между Алжир и София в търсене на светлината“ на Георги Железаров ,ет. 1 зала проф. „Кънчо Цанев”

Изложбата е посветена на 120 години от рождението на художника. Експозицията представя 205 произведения – живопис, графика, рисунки, ескизи, приложни проекти, и показва богатото и разнообразно творчество на художника. В нея са включени творби от двата значими цикъла, наречени условно „алжирски“ и „български“, разкриващи таланта и възможностите му от времето на активното участие в художествения живот в страната през 20-те, 30-те и началото на 40-те години на ХХ век.

За първи път се представят и рисунки на художника. Именно в тях, чрез движенията на образите, проличава артистичният му потенциал и изтънчен лиризъм. Работи в областта на пейзажа и фигуралните композиции. Понякога изследва движенията на работещите селяни. Друг път търси красотата на селските калдъръми и къщи, но през цялото време го вълнува светлината.

Април

Творбата „Моето семейство“ на Гатю Миневски.

Гатьо Миневски е роден на 12 май 1860г. в Габровско. Според данни оставени ни от краеведа Илия Габровски: „ Учи с прекъсвания в Априловската гимназия и поради бедност напуска VI клас в началото на 1885г. Взема участие в Сръбско-българската война. Още от рано учителят му, художникът Христо Цокев, открива дарованието му, насочва го и поощрява първите му стъпки в изобразителното изкуство. Тъй като е много беден, съучениците му жертвали от своите средства и му купуват бои, платна и блокове. Така Гатьо нахвърля върху тях своите скици. Когато през юли 1977г. в Габрово дошъл княз Александър Батемберг, другарите на Миневски набързо устроили изложба от негови рисунки в Падалското кафене, за да заинтересуват монарха и той да осигури изпращачите му като стипендиант в чужбина. Князът наистина посетил изложбата, бил възхитен от картините на момъка и закупил една от тях – „Смъртта на Лукреция““.

През 1881 -1882г. Гатьо Миневски учителства в Еленско, като едновременно с това работи и като иконописец. Този занаят учи при габровските иконописци Рачо Тихолов и хаджи Иванчо Василев.

През 1882-1883г. събрал пари художникът се връща в гимназията за да продължи образованието си. По това време учител по рисуване е бил Христо Цокев. Професор Асен Василев изследвал творчеството и живота на Миневски изказва предположение, че: „…Христо Цокев не се е задоволявал да учи младежа-гимназист само в определените часове по рисуване, а го е напътствал и извън това време, в извънучилищни упражнения по живопис… А младият художник е имал случая да види завършени и школувани картини само творбите на своя учител. И ако това предположение може да се приеме, това са били единствените възможности Миневски да е добил известни схващания за живопис.“

След като завършва гимназия художникът се връща отново към учителската професия. Първоначално работи в габровски села, по-късно и в град Търново. Наскоро след това на 14 ноември 1887г. след едно пътуване е бил убит, заедно с родителите и сестрите си в ханчето в село Дядо Страт /днес Донино/. Версиите са различни, причината и извършителя обаче остават неизвестни.

Картината „Моето семейство“, не е датирана, но без съмнение е една от последните творби на Гатьо Миневски. Младостта и неопитността не е попречила на автора да ни остави една забележителна творба. Живописта е на завидна висота, особено ако се има предвид факта, че автора е бил лишен от възможността за контакт с академизма и с живописните традиции обхванали Европа по това. Впечатляваща е лекотата с която е пресъздадена младата дама на преден план /сестра на художника/, реализма в обстановката на стаята. Разглеждайки творбата проф. Асен Василев пише: „Техническото изпълнение е на висота и по-нататъшното обработване на картината би било в ущърб.“

Талантът на Гатьо Миневски, неговите убедителни живописни изяви, които не останали незабелязани от неговите съвременници свидетелстват, че Габрово има своето място във възникването и развитието на българската светска живопис. Фактите, които са ни известни днес показват, че габровци не само, че не са били безразлични към изкуството, а и са насърчавали и подкрепяли младия художник, устройвайки му изложба, събирайки средства за платна и бои. Всичко това показва способността им за оценка на таланта. От друга страна те са били напълно наясно със значението на образованието и постиженията на европейската култура и това обяснява опита им да изпратят Гатьо Миневски да учи в Европа.

Творбата „Моето семейство“ е един своеобразен времеви отпечатък. Виждаме една млада дама, по нищо не отстъпваща на европейката по външен вид и излъчване. Подробностите в детайлите на облеклото и прическата, пръстенът на лявата ръка са доказателство за бързата еманципация на българката след освобождението.

Детайлите от интериора на стаята ни показват един домашен уют и атмосфера, свидетелстващи за свобода на духа и една семейна атмосфера излъчваща сплотеност.

 

Март

Творбата „Трети март“ на Йордан Лазаров

Йордан Лазаров е изявен габровски художник. Завършил Априловска гимназия /1959/ и Художествена академия „Николай Павлович”, специалност – декоративно-монументална живопис при проф. Гочо Богданов /1967/. Член на СБХ.

Участва редовно с пейзажи, портрети, композиции и други във всички окръжни и национални общи художествени изложби. Творческият му път преминава изцяло  в родния град.

Работите му са създадени с невероятен лиризъм и перфектно живописване,  с усет за ритмика  на багрите и образа. Артист във всичко, което преживява, премисля и върши. Разговорите с него непрестанно изненадват и разведряват, а понякога направо взривяват вечерите в артистична среда.

През 2001 г.  прави голяма  самостоятелна юбилейна изложба „Моят град”. Първата художествена изложба изпълнена изцяло с мотиви от Габрово. „Пейзажът трябва да има дух. Иначе става само нещо нарисувано”, убеден е  художникът. „Посветена на 60 годишнината му изложбата  представя твореца в един познат и същевременно нов начин. Неговият град е минал през душата му, станал е по-красив, по-човечен и някак си есенно тих”, пише поетът и белетрист Велизар Велчев.

„Изложба на съкровеното изкуство, в която сюжетът е важен, но съвсем не е всичко, изкуство, за което духът, „портретът” на природата стои над всичко и затова достоверното прераства в поетично, без да губи конкретните си черти и благородната си провокация ”, отбелязва in memoriam за него журналистът Петър Цокев.

На уредената през 2003 г. в галерия „АРТ  36” – София изложба с двадесетина негови живописни картини, художникът Георги Трифонов отбелязва: ”Когато Данчо вече го няма тази изложба е символично възкресение на едно име със свое място в българското изобразително изкуство. Тя е откритие на  един нов Йордан Лазаров, малко познат на специалистите. Помним го от 70-80 те години, когато участваше активно в културния живот като изявен габровски художник”.

През септември 2011 г. за неизживените негови 70-години Община Габрово и Художествена галерия „Христо Цокев” откриват в Дните на камерната музика негова изложба  – живопис.  Показаните повече от 40 картини са своеобразна ретропескция на творчеството му като художник с ярка живописна визия. „Живописните му картини запазват лиричната монументалност на стенописец. В тях умело прозира тънко чувство за ирония. В същото време той  е изключителен колорист, който майсторски умее да вплита светлината като елемент. Йордан бе много дързък в цветосъчетанието”, казва проф. Иван Кънчев.

Два пъти е носител на наградата  „Христо Цокев” за постижение в пластичните изкуства и др.

Негови творби са показвани и получават най-високи оценки в експозиции и колекции в България, Германия, Полша, Русия, Англия и др.

Автор е на декоративната мозайка в Община Габрово в съавторство с Никола Николов и Емил Попгенчев, на декоративно пано в почивна станция в Китен и др.

Лайтмотив е убеждението му: „Голяма работа е Габрово! То всичко си има: труда, предприемчивостта, зевзелъка, веселбата.  И най-интересното не са вицовете му, а хората, които създават толкова ценни неща”.

Автор: Вела Лазарова

 

Февруари

Творбата „Италиански пейзаж“ на Христо Кутев

Христо Кутев е роден на 25 декември 1869г. в село Шипка. През есента на 1892г. като стипендиант на княз Фердинанд, той заминава да учи в Краковската академия. Попада в ателието на един от най-значимите полски художници – Ян Матейко. Учи и при известните по онова време професори – Аксентович, Вичулковски, Унежински и Льофлер. Талантът и усърдието на младият творец са възнаградени с един бронзов и два сребърни медала.

След дипломирането си получава покана от тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков да стане преподавател в Държавното рисувателно училище. Атмосферата на Краков и отворения към художествените процеси на Европа живот надделяват в него при решението да откаже на предложението.

През ранните години на творческо развитие най-впечатляващи са успехите му в областта на портрета. Още в края на 10-те години на ХХ век, Христо Кутев печели интереса на публиката и критиката бързо добавя името му към списъка на краковските майстори.
Интереса към този жанр постепенно отминава и авторът се отдава на своята истинска страст – пейзажа.

През 1947г. настъпва края на един пълноценен творчески и житейски път, изминал през редица кътчета на Полските Татри – долини, селца, горски кътчета, реки, водопади. Пресъздадени с умение и психологическа чувственост. При откриването на организираната в Краков посмъртна изложба през 1947г., д-р Станислав Мазуркевич споделя в словото си: „ Артистичният ентусиазъм, възбуден от красотата на полската планина, поражда в душата на българина Кутев силни чувства… Кутев е рисувал своя цикъл „Татрите“ с желание да представи красотата на планината от всичките аспекти, като цялостно композиционно решение… С този колосален цикъл Кутев вероятно е единствен в славянското изкуство, който представя Татрите в своите картини в цялата им красота и разнообразие…“

Четири години след смъртта на художника в Краков, неговата съпруга Зофия Кутева обявява желанието му да завещае подбрана част от творчеството си на Родината.  Така в София след три години е открита изложба, включваща осемдесет творби на автора. Тава е първата и за съжаление за дълъг период от време единствена среща на българите с живописта на Христо Кутев.

По настоящем тези творби са собственост на Националната художествена галерия, Казанлъшката галерия и родната Шипка.

Каква е връзката на Габрово с Христо Кутев и как галерия „Христо Цокев“ се оказва собственик на една от 4-те известни ранни негови творби?

Отговорът:

След като завършва първи прогимназиален клас в Тулча, през 1884г. постъпва в Априловската гимназия. Именно тук за пръв път проличава дарбата и темпераментната душа на бъдещият художник. Христо Кутев е активна фигура в Първия ученически бунт в Габровската гимназия през януари 1888г., поради което е изключен. Съдбата го отвежда във Велико Търново, където негов учител по рисуване става известния чешки живописец Ото Хорейши, който също като Мърквичка пристига в България през 80-те години на XIX век. Под негово наставление изучава акварел и маслена живопис. Рисува пейзажи и икони.

Именно тук под вещото ръководство на своя знаменит учител Христо Кутев рисува творбата „ИТАЛИАНСКИ ПЕЙЗАЖ“.

 

Януари

Изложба на „Миклош Мажаров”

Миклош Мажаров (1929-1997)

Унгарски живописец с българско потекло по бащина линия, гостува с творби създадени през втората половина на XX в. Жанрово и сюжетно, носещи характеристиката на традиционната унгарска живопис от този период. Художникът е последовател на най-добрите традиции от прогресивната школа на БАУХАУС, която оставя трайни следи в унгарското изкуство. Експозицията е доминирана от пейзажи и натюрморти в експресивен колорит, динамична мазка и обощени форми, творби, които може да видите в ХГ „Христо Цокев”. Изложбата на „Миклош Мажаров” е  резултат от плодотворното сътрудничество между ХГ „Христо Цокев” и Унгарски културен институт „Балаши“ – София.