Скулптурната колекция в ХГ „Христо Цокев” представя мащабен поглед върху развитието на българската пластична традиция. Въпреки малкото единици, които наброява в сравнение с останалите сбирки на галерията, фонд „Скулптура” съдържа знакови имена от най-активните и значими поколения артисти в България.
Основна част от музейните експонати, които присъстват във фонд „Скулптура”, са придобити чрез ОХИ „Човекът и труда” (1974-1988) и дарението на Ботьо Бараков (1993), но важна част от тях също са дарения и откупки от местни автори.
Оформянето на цялостна представа за българската скулптура е изключително сложно, тъй като върху нея имат влияние външни школи, традиции и въобще тенденции в световното изкуство. Голяма част от най-известните и утвърдени имена като Андрей Николов и Любомир Далчев специализират в Италия и други западни страни. Също така, произведенията от социалистическата епоха притежават освен идеологическите препратки на времето и множество модернистични влияния. Всички тези динамични процеси оформят облика на българската пластична традиция, която носи в себе си и наслоявания от древните култури по нашите земи. Определено, тези фактори създават нейната безспорна уникалност.
При разглеждането на скулптурната колекция в галерията впечатление прави, че са застъпени няколко основни групи автори от различни поколения. Андрей Николов, Марко Марков, Иван Мандов например са носители на класическия облик на фигуралното. Следват Любомир Далчев, Крум Дамянов, Павел Койчев, Галин Малакчиев, Панайот Димитров, Митьо Солаков, Кънчо Цанев, които преосмислят формата, използвайки символиката на мистичното, митологиите на Балканите и историята на България. От друга страна, Ангел Станев, Маргарита Пуева, Емил Попов, Зиятин Нуриев, Иван Русев, Богомил Живков и Вежди Рашидов оформят представата за съвременната българска скулптура. Измеренията и приносите на тези автори са наднационални, като българската скулптура не е отделена и самостойна що се отнася до световните тенденции в културата и изкуствата.
д-р Деян Боев
