TEMPORARY EXPOSITIONS

This image has an empty alt attribute; its file name is asd-300x214.jpg
Write caption…

Изложба на Никола Енев „Sine nomine“ и на Екатерина Петкова „Докосване. Живопис и стъкло“

            Изложбата на Никола Енев и на Екатерина Петкова събира на едно място част от актуалната продукция на семейство художници. И двамата, освен всичко друго, се отличават с „отворен“ поглед и с експериментаторски дух в различни сфери на пластическите изкуства (например стъкло, скулптура), но заедно с това и преди всичко, фокусират вниманието си – всеки по своему – в полето на живописта. Представените картини изграждат основната визия на експозицията и, разбира се, нейното съдържателно ядро
Никола Енев освен пластики, които имат съпътстваща роля в конципирането на цялостния облик на изложбата, представя серия  картини на мъжки глави. Те са изпълнени в относително голям формат, слепени плътно една до друга в пространството на залата. С определена доза условност бихме могли да ги определим като портрети. Казвам това, защото при цялото разнообразно нюансиране и вариране на конкретните композиционни решения (в три четвърти, във фас, в профил, с различни наклони на главите и с различни съотношения спрямо рамката на платното), в основата им е един общ архетип. Тук от значение е предварително кристализиралата идея, която определя типологията на картината, нейното отношение към установените жанрови конвенции. От тази гледна точка концептуалното начало има подчертано водеща функция пред наблюденията или инспирациите от натурата.
Ето защо в случая е налице известен парадокс – главите едновременно са индивидуализирани до степен на портретна определеност (без при това да имат като отправна точка дадена конкретна личност) и заедно с това в тях доминират надиндивидиуалните характерологични признаци. Дали ще определим тези картини като „портрети“ на художници, на интелектуалци, на „хора на духа“, това зависи от нашите способности да асоциираме, да търсим и откриваме скритите пластове, подтекста в творбите.
От подобен ъгъл на възприятие картините на Никола Енев извикват в нашето съзнание и в нашата памет „препратки“ към иконостасните „чинове“, към онези редове от персонажи, заемащи като правило ниските регистри в стенописната програма на православния храм.  Неговите персонажи са своеобразни „затворени монади“, смълчани, вглъбени, вътрешно съсредоточени, обрисувани сякаш без комуникативна и още по-малко емоционална връзка със зрителя. От значение, естествено, е пластическата стилистика. Трактовката на самата субстанция е реализирана на места с едра, широка четка, с голямо разнообразие от различни слоеве материя, която се опредметява в богата, сложна и плътна  фактура, създаваща усещането на пластическа пулсация на живописната тъкан.
За Екатерина Петкова областите на кавалетната живопис и на стъклописта са родствени, типологично сходни и в известна степен равнопоставени в нейното творчество. И все пак като че ли е налице известно функционално диференциране. Докато в живописта си художничката дава израз както на своите непосредствени емоции пред натурата, така и на автономната експресия на тоналната оркестрация на платното, в произведенията от стъкло се стреми преди всичко да хармонизира своя замисъл със специфичните изразни възможности на този материал. Разположени удачно в пространството на залата, така съчетаните произведения създават особена ритмика на възприятието, от която печели както едната, така и другата техника и материя.
В изложбата художничката е включила картини, които в преобладаващата си част третират пейзажни мотиви. Налице са и цветни композиции, структурирани около своеобразна мрежа от взаимно пресичащи се линии, които изграждат, така да се каже, ядрото на композицията. Динамиката на въздействието на платната й се дължи до голяма степен на разнообразни цветни петна и зони, относително независими от линейно очертаните форми, които са извор на различни асоциации и дават свободен ход на богатото  въображение на авторката. Това са по същество абстрактни структури, които съчетават в себе си  както свободната визия, така и грижата за композиционната организация на платното.
От стъклописите бих отделил специално творбата „Космос“, тъй като в нея художничката е съумяла да постигне едно дълбоко органично единство на личен пластически почерк реализиран органично в спецификата на материала. Трактовката на подобна глобална тема в случая носи характера на нещо много лично и дълбоко съкровено като преживяване и като усещане.
В умението на авторката да свърже субективното усещане и конкретната индивидуална интерпретация на даден мотив или тема с очакваната общопоетична емоционална нагласа на един по-широк кръг зрители, се крие голяма част от очарованието на творбите и.

                                                                               проф. д. изк. Чавдар Попов