В своята половинвековна история Габровската художествена галерия успя да осъществи мечтите на своите радетели и основатели за една богата колекция от произведения на български художници. И тя във времето по достойнство зае своето място на една от съкровищниците на националното ни изкуство. Новата експозиция, включваща част от най – значимите творби, съхранявани във фондовете на галерията, е резултат от амбицията на нейния колектив да представи своята синтезирана визия за измеренията на художественото наследство, което трябва да популяризират.

Обликът на иконната сбирка оформят основно произведения на зографи от Тревненската школа, рисували стенописи и икони за църкви в региона и в редица селища от Търновско и Подбалкана през 19 век. Сред тях са творби на известните през втората половина на този век Симеон Коюв, Рачо Тихолов и Антон Стефанов. В тази възрожденска колекция особено място заемат и две икони на най – значимия представител на Самоковската школа – Захари Зограф.

Разделът за съвременна живопис обхваща почти всички художествени явления и част от техните ярки представители. Произведенията на Христо Цокев, логично прехвърлящи моста между църковното и светското изкуство, са сред най-ранните светски платна, с които галерията разполага. Годините в края на 19 и началото на 20 век са маркирани с две интересни, за жалост малко популярни картини на Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, и един от най – известните портрети на Мърквичка, дело на Антон Митов. Следващите поколения художници са представени чрез портрети от Стефан Иванов, Борис Митов, Дечко Узунов, Давид Перец, Илия Петров пейзажи на Александър Мутафов, Никола Танев, Цанко Лавренов, Иван Христов, Йордан Гешев, Константин Трингов, жанрови композиции на Димитър Куманов, Димитър Гюдженов, Златю Бояджиев, типизираните образи на Владимир Димитров – Майстора и Стоян Венев, исторически сюжети на Васил Стоилов и Евгени Поптошев. Динамичните процеси в живописта след 60–те години са отразени чрез произведения на Александър Петров, Георги Павлов – Павлето, Найден Петков, с платна на Георги Баев, Генко Генков, Светлин Русев, Йоан Левиев, Георги Божилов, Димитър Киров, Емил Стойчев, а последните три десетилетия на века – чрез творби на живописци като Атанас Яранов, Иван Димов, Теофан Сокеров, Димитър Буюклийски, Станислав Памукчиев, Минчо Минчев, Греди Асса и т.н.

Графичната част от експозицията, въвеждаща с една тушова рисунка на Илия Бешков, е ориентирана към творби на автори, които имат принос към основните идейно-пластични направления, характеризиращи развитието на българската графика през втората половина на 20 век. Този кратък обзор започва с произведения на творци като Зафир Йончев, Мария Недкова, Тодор Панайотов, Христо Нейков, Румен Скорчев и Петър Чуклев и продължава с графики на художниците от следващото поколение, където акцентите са свързани с творби на Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Иван Нинов, Валентин Колев, Милко Божков и др.

Присъствието на скулптурата, макар и скромно, е представено с пластики на автори от четири поколения. Най-ранната сред тях е на Андрей Николов – една от основните фигури в развитието и утвърждаването на съвременната българска пластика. Следват разпределените във времето творби на Николай Шмиргела и Кирил Анев, на Галин Малакчиев, Павел Койчев и Богомил Живков, на Маргарита Пуева, Вежди Рашидов и Ангел Станев.

   От сбирката на приложното изкуство са подбрани творби, които при цялото си разнообразие от пластични решения, материал и теми, водеща е идеята за връзката на съвременното изкуство с традициите.

В представителната експозиция на Художествената галерия „Христо Цокев”, Габрово са включени произведения на художници, родени или свързали живота си с този град, чието творчество е неотменна част от художествените процеси в съвременното българско изкуство. Сред тях са Георги Василев, Емил Попгенчев, Дора Бонева, Никифор Цонев, Никола Николов, Цанко Василев, Минчо Минчев, Недко Солаков и др.

С множеството измерения на осъвременената експозиция Габровската художествена галерия основателно очаква повишен интерес както от страна на публиката от своя град, така и на почитателите на изобразителното изкуство от страната.

Проф. д-р Марин Добрев