склуптура

Фонд скулптура съдържа 194  произведения, предимно на български автори създадени в периода от първите десетилетия на ХХ в. до наши дни, като най-силно са застъпени 70-те и 80-те г. Колекцията  се характеризира с многообразие на пластичните материали: камък, метал, дърво, гипс, теракота. Преобладават жанровете портрет и фигурална композиция. Голяма част от произведенията са с кавалетен характер, и значително по-малка с монументален.

Скулптурата в България възниква, като нов вид изкуство след Освобождението. В началото на ХХ в. се очертават имената на първото поколение български автори,  които поставят основните тенденции в развитието на пластичната култура у нас. Художествена галерия „Христо Цокев“ притежава малко, но значими произведения от този период представящи творчеството на едни от доайените в българската скулптура - Андрей Николов (бюстове на Жорж Норижан, Баракова и Пенчо Ст. Бараков ), Марко Марков  (портрет на Ботьо Бараков). Те постъпват във фонда на галерията през 1993 г., като част от голямото дарение  на известния габровски меценат Ботьо Бараков. В това дарение присъстват и единайсет работи на  Кирил Анев сред които са портрет на Ботьо Бараков, барелефи на Сократ и на неговият учител Марко Марков.

По-голяма част от произведенията във фонд скулптура постъпват след  награди и откупки от ОХИ „Човека и труда“ предимно през 70-те и 80-те години.  Сред тях присъстват имената на: Крум Дамянов, Валентин Старчев, Борис Гондов, Николай Шмиргела, Алъоша Кафеджийски, Галин Малакчиев, Вежди Рашидов, Иван Русев, Зиятин Нуриев, Богомил Живков, Емил Попов, Ангел Станев, Павел Койчев, Маргарита Пуева.

Принос за фонда на галерията имат и не малко автори свързани с  Габрово и региона - Митъо Солаков, Кънчо Цанев, Петър Хаджи-Ганев, Николай Цветанов, Иван Кънчев, Димитринка Грънчарова, Ива Хаджиева.

Сред тях интерес представлява колекцията от 22 творби (глави и фигури) на Митъо Солаков, която е добър пример за класическо изграждане на портретния образ. Отличават се портретите на членове от неговото семейство „Сестрата на жена ми”, „Христина” (1963, мрамор),  Веселина (1973, гипс), „Баща ми” (1984, бронз), „Моят син” (1904, бронз). Всички портрети се характеризират с уравновесеност между физическата прилика и психологическата характеристика на модела с пестеливост на детайла и сдържан израз.

Няма как да не да обърнем внимание  и на колекцията от скулптури и пластики на резбаря Кънчо Цанев, който допринася за основаването на галерията и за обогатяване на нейния фонд.  През годините е бил завеждащ отдел на Художествената галерия и уредник, не случайно една от залите в галерията носи неговото име.

Галерията притежава типични за творчеството му работи, като „Музика” (1983), но също така и кавалетни произведения, малко познати на широката публика - Почивка, Разпит, Майка с дете, портрет на Тотю Иванов, Отдих. Те показват характерния за  автора синтез между резбарско и скулптурно виждане. Сред тях е и една от любимите работи на автора „Седнала женска фигура” от 1972 г., за която неговия син Роберт споделя че той с умиление наричал „маймунката”.

Мариана Манева

Източници:

120 години българско изкуство (приложно, декоративно, монументално); С., 2014, СБХ.

Цанев. Кънчо. С.,2007

Солаков. Митьо. Скулптура. С. 2006-2011

Автор:
Година:
Използвана техника:
error: Content is protected !!