АКЦЕНТИ

октомври

През октомври Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово има удоволствието да ви представи картината „Къщи и улици в Созопол” на един от най-значимите майстори на морския пейзаж  в българското изкуство Марио Жеков. Поводът е, че на 16 октомври 2018г. се навършват 120 години от неговото рождение.

За Марио Жеков (Марин Жеков Тодоров).  през 1934г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов, възхитен пише: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898г. в Стара Загора, където прави и първите си стъпки в света на изкуството като наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов, чрез него открива светлината и звучността на цвета. През 1917г. Марио Жеков е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го среща с френски офицер, който бил толкова възхитен от него, че вместо да го изпрати в лагер, го посъветвал да учи живопис във Франция.

Учи с прекъсвания в Държавното художествено училище в София и Парижкото рисувално училище. През лятото на 1921г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист, творбите му подсказват все по ясно пробуждащия интерес към играещите цветове и отблясъците по водата.Обича залеза- мистиката  на неговите силуети и дългите сенки. Тогава започва да се подписва „Марио”. В края на пролетта на 1924г. Марио Жеков пристига във Франция. За да се издържа,  постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на следващата 1925г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата.Тук той открива живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава през юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкрива неподтисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скали, вода и небе.

През 1936 г. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там с прекъсване през зимата/ близо година. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. Есента на 1940г., веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 год. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече  светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.

През 1943 г. Марио Жеков, с помощта на своя колега – Пенчо Балкански, успява да организира най-представителната си изложба. Част от нея същата година показва в Букурещ, а през 1946 г. и в Стара Загора. Издига се като влиятелен и авторитетен художник-маринист и пейзажист в кръга на своите приятели – изявени майстори като Пенчо Балкански, Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и много други. Обществено-политическите промени в страната след 1944г. подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947г. открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност. Отива си от този свят на 3 август 1955 година. Част от художественото му наследство е съхранено в Националната и окръжните художествени галерии, за да радва зрителите с постиженията на българската маринистична живопис, наравно с европейската. Днес посетителите в художествената галерия в Габрово могат да се насладят на част от невероятното творчество на художника, каквато е картината за акцент на месец октомври. Двете творби „Къщи и улици в Созопол” и „Край Търново”, притежание на ХГ „Христо Цокев” са откупени от самостоятелна изложба на художника в София.

Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

септември

През септември Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово има удоволствието да представи за акцент на месеца картината  „Портрет на Н. Гюков” от художника Лазар Донков. През тази година се навършват  110 години от неговото рождение.

Лазар Донков е роден е в Габрово на 20 септември 1908 г. в семейството на Рада Голосманова, която е от стария фабрикански род Тухладжиеви и  баща Иван Лазаров Донков (1867-1946),  основател на първата патронна фабрика в България.

Лазар Донков завършва Априловската гимназия в Габрово през 1927 г. Неосъществената по финансови причини мечта да следва архитектура, не му пречи да е човек с изключителна памет за видяното, като през целия си живот обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения. Така през 1948 г. се заражда и идеята за етнографски музей на открито в Габрово. До осъществяването на целта минава повече от десетилетие. Период през, който Лазар Донков преминава през множество перипетии – доноси, липса на съпричастност и репресии, тъй като е бил обявен за  „враг на народа”, заради фабрикантския род, към който принаделжи.

През 1963 г. започва строежа на първия архитектурно-етнографски музей на открито у нас. Основната цел, която си поставя Лазар Донков при изграждането на „Етъра“, е да пресъздаде достоверно и детайлно занаятчийския, икономически, стопански и обществен живот в Габрово и габровския край през втората половина на XVIII и XIX в. – време, през което в района се развиват множество занаяти, чиято продукция достига до някои европейски градове и до Анадола.

Комплексът е тържествено открит в габровския квартал  Етър на 7 септември 1964 г. „Етър” е единственият по рода си, не само в България, а на целия Балкански полуостров.

Успехът, който жъне „Етъра“, веднага след откриването за посетители изненадва дори самия Лазар Донков, но на дневен ред излиза нов проблем. Забелязала ползите, които може да донесе това действие, партията се опитва да присвои заслугите за построяването и реализирането на проекта и името на Лазар Донков остава на заден план до 1974 г., когато е отличен с Димитровска награда. Награди и признания, дошли твърде късно…две години по –късно умира.

Лазар Донков е баща на известните за нашия град личности- художника Иван Донков и баскетболиста  Христо Донков. За баща си Иван Донков разказва, че е обичал да рисува, бил е самодеец, но с точно око и вярна ръка. Имал е голяма слабост към етнографията,притежавал е невероятни познания и зрителна памет за повечето къщи и населяващите ги хора.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художника, каквато е картината – портрет за акцент на месец септември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

 

Август

През месец Август, ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Тореадор” на големия български художник Емануил Попгенчев. Картината е рисувана през 1987 година и е добре запазена и до днес. Самият художник почива на 9-ти Август 2010 година в София, точно преди осем години. Той обаче остава в историята като единственият български художник, който остава верен на стила на „Кубизма“ през цялото си творчество. Така през 1995 г. известната френска аукционна къща ДРУО продава всички негови представени картини, което е прецедент за български творец. Кубизма представлява течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно. Друг известен представител на това направление е художникът Пабло Пикасо. Малко известен факт е, че в последните години от живота си Емануил Попгенчев прекарва летата рисувайки в ателието си на село Фърговци, в габровския балкан. Той не само е художник, но и глава на цяло семейство художници. Неговата жена Снежина Попгенчева, също художничка, след завършването си от Националната Художествена академия при проф. Георги Богданов, живее девет години в Габрово заедно със своя съпруг. Те имат две дъщери, които също се занимават с изкуство. Ето какво споделиха те за баща си, специално за нашата галерия:

“Баща ни, Емануил Попгенчев беше изключителен творец с благородна душа и много добър човек.  Tези, които го познаваме и тези, които сега го откриват, са по своему дарени с духовни и пластични истини, до които стигат само вярващите в живота на изкуството. Татко беше дълбоко и искрено вярващ в този живот. Да благодарим на Вярващия! Благодарим с цялата си душа и сърце, че той беше и е наш баща и учител в живота. Той винаги ще живее в душите на хората чрез духовното изкуство, което остави. Благодарим на галерия „Христо Цокев“ за жеста!“

Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомняме, че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

 

Юли

През месец Юли 2018 г. Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи един пейзаж от река Камчия, на големия варненски художник Георги Велчев. Картината е рисувана с маслени бои върху платно и първоначално е инвентирана с автор А. Велчев, заедно с още един морски пейзаж. Екипът на ХГ „Христо Цокев” изпрати двете картини за проверка на авторството в Художествен музей „Георги Велчев” във Варна, откъдето потвърдиха че картините са оригинални и техният автор е именно Георги Велчев. Така галерията се нарежда измежду малкото на брой галерии в страната, които притежават негови творби.  Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 г. до 1920 г. (с две прекъсвания поради първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен и откаран във Франция. Завършва Рисувалното училище след връщането си от фронта. Той е в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.  Художникът е живял, творил и пътувал по света в известни градове, като Париж, Мюнхен, Берлин,  Бремен, Ню Йорк, Маями, Сан Франциско, Филаделфия и др. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове. Маринистичните  творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда.Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.  Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование. Интересен факт е че два сандъка с негови картини изчезват мистериозно, вероятно на някой от корабите с които той е пътувал. Картината    „р. Камчия” ще може да бъде видяна от 17-ти Юли, в продължение на един месец. Напомняме на ценителите на изкуството че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

Източници: Институт по приложна музеология;  Вестник 24 часа

Юни

През месец Юни, ХГ „Христо Цокев“ има удоволствието да ви представи две картини на Бургаският художник Георги Баев – по една от всеки от двата му коренно различни периода. Може би малко хора знаят, но творчеството на художника „маринист“ се разделя на два различни етапа, в следствие на пожар в ателието му причинен умишлено от негови конкуренти. Едната от картините изобразява типичният за него морски пейзаж, а другата гладуващо дете представено в тъмен колорит.

В една своя статия Валерий Д. Пощаров пише:

„Бургас не е просто град на морето. Бургас е необяснима магия – с покоряващата си непринуденост, със старите си солени улички, изтичащи към голямата вода, с барабските си кръчми и кафенета, в които все още можеш да видиш мъже, говорещи и пиещи красиво. Ако в някоя от бургаските кръчми видите художника Георги Баев, той ще е в обкръжението на няколко негови аркадаши. Както казва, това са аверите му от сто години. Роден е през 1924 г. в центъра на стария Бургас, на една от тези улички, капитулиращи, за съжаление, в последните години пред бетоновозите и лъскавите съвременни фасади. Няколко къщи по-нагоре е живеел Генко Генков. И това ако не е знак на съдбата?! Към днешна дата – двама от най-големите ни живописци. Джурлата има късмета, да учи при двама големи художници и личности – Илия Петров и Дечко Узунов. Особено вторият, предполагам, му е дал много с европейския си дух и философия, с цветния си артистизъм и нюх към “оригинала”.

Бях на откриването на драматичната изложба след ПОЖАРА (април, 1984, “Шипка” 6). Мото: “Обикновен фашизъм”. Точно, гневно и безкомпромисно, както Джурлата назовава нещата. Завистта, воинстващата посредственост, фитилът, напоен не с газ, а с омраза – са обикновен фашизъм. Или както беше казал Левчев: “Бездарието е фашизъм”. Сред множеството, изпълнило залата и пространството пред галерията, извисен като че ли над всички, е светлият ореол на Дечко Узунов. Като Бог, огорчен заради поругания си син, като болка и упрек. И като надежда…

С един приятел и колекционер неведнъж сме спорили на тема “Повтарящата се композиция” на Георги Баев. Мнозина се отнасят повърхностно към това. Когато преди няколко години подредих 35 картини на художника за самостоятелната му изложба във Варна, същият приятел и ценител се учуди, че картините са различни, всяка – със собствена магия и състояние. Да, посланието, поетично и възвишено, е едно и също. Джурлата “шлифова камъчето” на този сюжет и композиция много години… Както Ван Гог рисува безкрайно един любим стар мост в родните си места. Както Клод Моне прави многобройни варианти на лилиите. Както Светлин Русев извисява до дух смирената българска мадона… Многобройни реплики на оригинала, който, може би, все още не е нарисуван. Или превръщането на една визия в символ и емблема. Задачата на един живот.

Ако край есенния бряг видите един красиво-есенен мъж с осанка на тореадор, с момчешки живи черни очи, взрени в хоризонта, това ще е обезателно Джурлата. Зад него са химерите и илюзиите, омерзението от политическата хамелионщина и дребните предателства, излъганите надежди. До него, неизменно в живота – Ева. А пред него – бургаското синьо.“

Двете творби могат да бъдат видени в периода 19-ти февруари до средата на месец Юли, на ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Май

През месец май, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Селенциум” на известният български художник и един от основните представители на българския сецесион Иван Милев. Картината остава в Габрово след негова изложба в града през април 1920-та година. Макар и малка по обем, изложбата предизвиква голям шум и дълго се говори за нея. Провежда се в Читалището на града, като в нея участват „Звездна мъка”, „Суламита”, „Блян”, „Декоративен пейзаж”, „Пан” и др. (Иван Мирчев „Спомени”).Смята се че приятелството между старозагорския поет Иван Мирчев и Иван Милев е започнало именно от Габрово, и от там се е зародила и идеята за по-късна импровизирана експозиция в дома на поета. Иван Милев е български художник и сценограф със много интересни житейски път и история.

В една своя статия Кристиан Иванов, (репортер във вестник „България Днес”. Преди това имал щастието да работи за вестниците „Труд”, „Поглед” и „168 часа”) пише:

„Понякога съдбата има цинично чувство за хумор… Иван Милев, човекът, изрисуван на банкнотата от пет лева, рядко е имал дори петарка в джоба си. Той изживява на екс задъхания си земен път, прeкършен преди да навърши 30 години. И днес художникът продължава да бъде странник – виждаме го всеки ден, но малцина знаят кой е.

Много преди да изгрее върху петолевката, Иван Милев е най-обикновено момче.

Син е на овчаря от Казанлък Милю Лалев. Ражда се през зимата на 1897 г. и животът му изглежда предопределен. Какво друго би могъл да прави невръстният Иван, освен да гони добитък по поляните на Розовата долина? Точно както са го правили поколения наред предците му.

И тук отново се намесва онова чувство за хумор на Провидението, с което започна нашата история. Мизерният живот не е успял да убие усета за красивото в майката на Иван Милев. От ръцете ú излизат изкусни тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца. Нейна е заслугата детето от малко да започне да рисува.

Иван Милев завършва Казанлъшката гимназия и скоро след това е пратен на Северния фронт в Добруджа. Европа гори в пламъците на Първата световна война. Милев се отървава без да бъде ранен, след като близо до него избухва граната. За спомен му остава леко заекване, с което ще си остане до края на живота. След войната Милев става учител в село Горски извор, но бедността продължава да го стиска в ледената си хватка. Обут е с вечните си дървени налъми и носи тъканите дрехи на майка си. Облечен с тях художникът пристига в столицата през 1920 г. и подрежда първата си изложба в павилиона на Борисовата градина.

Един от най-близките приятели на Милев е карикатуристът Илия Бешков.

“Ние живеехме заедно – разказва Бешков – На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не знам защо, плачех от умилиене пред неговите работи. Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше “сандък”. Беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност.”

Но човекът, който ни гледа от петолевката, сякаш и сам бяга от парите. В родния му Казанлък се разказва любопитна случка. Един от най-богатите търговци на розово масло в града, милионерът Папазов, бил обсебен от идеята да подари на съпругата си портрет, нарисуван от Иван Милев.

Богаташът умее да бъде практичен и убедителен.

“Абе, Иване, ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш” – предлага Папазов. А художникът отвръща: “Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!”

И ето че идва моментът, когато Иван Милев завършва с отличие Художествената академия. Годината е 1925 г. Той получава награда за картината си Крали Марко, критиката е във възторг. “Това е една чудна мозайка от щедро изсипани изумруди, лазурити, опали и ахати. Всички те са застинали за миг, за да блесне образът на юнака“, пише в рецензия за Крали Марко.

Изглежда, че облаците над главата на Иван Милев са се разпръснали и слънцето с усмивка си пробива път. Той е назначен за главен художник на Народния театър. Жени се за талантливата оперна певица Катя Наумова, която му ражда дъщеря. Наричат детето Мария. Катя се отказва от бляскавата си концертна кариера. Отдава се изцяло на семейството и своя съпруг, чийто талант интуитивно усеща. Щастливите дни не продължават дълго. Годините, прекарани в студ и влага, са увредили здравето на художника. Той предчувства смъртта си. Художникът умира внезапно от инфлуенца на 25 януари 1927 г.

Картините на Милев мистериозно изчезват от БНБ в периода 1944-1950 г. Катя Милева, вдовица на художника и нейната дъщеря Мария започват да водят отчаяна съдебна битка за безценното наследство на твореца. Делата са прекратени, след като следите водят до високопоставени служители на държавната банка. Част от от откраднатите картини са продадени в САЩ, твърди внукът на Иван Милев, архитект Александър Тодоров. Най-вероятно те красят скъпи частни колекции.

С любезното съдействие на някогашни служители от БНБ, същата институция, години по-късно увековечава талантливия творец на една от най-популярните български банкноти. Дали това е последното намигане на съдбата в историята на Иван Милев? Едва ли. Един ден изгубените шедьоври със сигурност ще се появят. И тогава… Тогава историята ще продължи.”

Творбата „Селенциум” ще може да бъде видяна от посетителите на ХГ „Христо Цокев” от 22-ри Май до средата на месец Юни, и е експонирана по случай акцент на месеца. Припомняме ви че всеки Вторник е ден без входна такса. Заповядайте !

Април

За Акцент на месец април екипът на ХГ „Христо Цокев“ избра творбата „Композиция“ на Джемал Емурлов –  Джими. На 13 април 2018 г. се навършиха 70 години от рождениено на художника, оставил след себе си значителен принос в развитието на съвревеменната българска живопис. Картините на Джемал Емурлов са изцяло повлияни от Родопите и изразяват строгия индивидуализъм на автора. Картината „Композиция“ е откупена от Обща художествена изложба ,,Човекът и труда’’през 1983 г. и  може да бъде видяна от 17  април, в продължение на един месец.

Напомняме ви, че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

Март

Три акварела на големия български художник Дечко Узунов избра за акцент на месец март Художествена галерия „Христо Цокев“. Творбите са от цикъл, изобразяващ девойки в български носии и са част от дарение направено от автора след негова самостоятелна изложба през 1978 г. в габровската галерия. В знак на благодарност той е отличен със знак „Почетен гражданин“. Творбите са рамкирани през 2017 г. със средства на галерията, което прави възможно представянето им пред публика.

Дечко Узунов е роден в Казанлък, и първоначално е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков. Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на трите портрета, като напомняме че всеки вторник е ден без входна такса. Заповядайте!

 

Февруари

Фонд „Графика” в ХГ „Христо Цокев” съхранява произведения върху хартия, създадени от различни периоди на 20 и 21 век. В настоящия момент той наброява повече от 540 художествени произведения. Част от тях са отпечатъци в различни техники, но също са включени множество илюстрации, рисунки, скици, които допринасят за разнообразието на фонда. Ярки примери са творбите на Илия Бешков, Иван Кьосев, Иван Кожухаров, Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Симеон Венов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов и други.

В годината на Европейското културно наследство ХГ „Христо Цокев” ще запознава ценителите на изкуството с художници, творили в различни страни на Европа и оставили своя отпечатък в развитието на изобразителното изкуство на стария континет. През този месец предтавяме Пенчо Георгиев, чиито творби са най-старите, представени във фонд графика. Те са дарени на галерията от г-жа Захарина Хайдутова през 1975 година. Акцент на месец февруари е картината му „Клоун”, създадена през 1930 година, и е от т.н. Парижки цикъл. Картините от тази поредица бележат началото на зрелстта на твореца като график и живописец.

Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Завършва декорация в Художествата академия при проф. Стефан Баджов (1925).  Година по-късно започва работа като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а след това в Градския театър – Русе (1926-1929).

През есента на 1928 г. художникът спечелва конкурс за специализация в чужбина и заминава за Париж, където специализира приложни изкуства в ателието на френския декоратор Пол Лоран (1929-1934). Излага в парижкия Есенен салон. Френската преса помества похвални отзиви за него, като изтъква, че Пенчо Георгиев разкрива един непознат за мнозина Париж. От тези години особено ярко се откроява неговият цикъл, със силна социална сюжетна линия, посветен на бедните, на работниците и клошарите, на уличните музиканти, на продавачите на цветя, на бордеите и бездомниците от подмостията на Сена…

След завръщането си в България Пенчо Георгиев (1934) се изявява в различни дялове на изкуството. Илюстрира книги и учебници. Участва във вътрешното оформление на жилища, създава над 30 сценографии за драми, опери и балети. През 1940 г. започва сценографията към „Саламбо” в Народния театър, но загива трагично при злополука със сценичния асансьор. На 2 април 1940 г. българската интелигенция се сбогува с едно от най-ярките си  дарования.

Дългогодишният му приятел Илия Бешков през сълзи споделя в прощалното си слово: „Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър.

Името му ще остане известно сред лицата на българския модернизъм, съчетаващ сецесион и декоративизъм с фолклорни мотиви. Характерни за неговата живопис са бледите цветове и лаконичността на композицията, както и търсенията му в сценографията, където той привнася лек и функционален декор, нетипичен дотогава за българския театър. Също така той е илюстратор на детски книжки – „Сватбата на мишока Мики” на Николай Фол (1935), „Божи дарове” на Георги Райчев (1930) и др.

Графичната творба може да бъде видяна в периода 13-28 февруари, ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Януари

110 години от рождението на Лазар Донков

И през тази година Художествена галерия „Христо Цокев” продължава инициативата за представяне на биографични сведения за творци и малко известни и интересни сведения за техните произведения.

На вниманието Ви представяме Асен Попов, изваял образа на Лазар Донков – „човекът, който създаде Етъра”. По спомени на близки до Лазар Донков скулптурата е създадена през 70-те години на XX век. Творбата е от фонд „Скулптура”, включващ около 200 произведения на изявени български и чуждестранни автори като Андрей Николов, Галин Малакчиев, Борис Гондов, Панайот Димитров, Павел Койчев, Георге Фаркъшиу и други.

Скулпторът Асен Борисов Попов е роден на 3 юли 1925 г. в гр. Добрич. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1959 г. при проф. Любомир Далчев, специалност „Монументална скулптура”. Автор е на редица монументални композиции и паметници, като Паметника на Свободата в с. Стожер, на Йордан Йовков и на ген. Стефан Тошев в Генерал Тошево, на Дора Габе в с. Дъбовик, на Стефан Караджа в Добрич. Умира на 5 февруари 2008 г. в Добрич.

Името на Лазар Донков е познато не само на всеки габровец, а и на много хора в страната и в чужбина като създателя на ЕМО „Етър”. Една силна и целеустремена личност.

Несломен от трудностите и здравословното си състояние Лазар Донков с вяра и непоколебима воля работи за реализиране на идеята си, записал я в своите „Кратки бележки по създаването на Етнографския парк-музей „Етър”:

„Идеята ми за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948-1949 г. Разбира се, в началото тази идея не беше изяснена и конкретизирана…

При обиколките ми в старите габровски чаршии и селата Боженци, Скорци, Стомонеци, Топлеш, Делиджеци, Тодорчета, Недевци, Лютаци, Жълтеш, Негенци, Лесичарка, Батошево, Стоките и десетки други, аз се натъквах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители. А запазената още уредба на някои от тези къщи говореше неопровержимо за изключителното чувство за изящество и красота, с които е била надарена габровката…

Съвременният живот бързо промени и облика в уредбата на жилището, а уникалните архитектурни паметници се събаряха безжалостно за дърва или изоставени и неподдържани от собствениците си, се рушаха под напора на годините.

Отминаваше една епоха, а заедно с нея времето като поток отвличаше всички веществени белези за нейното съществувание.”

Благодарение на далновидността на този мъж Габрово е съхранило това ценно наследство!

Поклон пред големите личности, оставили своя завет с примера и делата си!

Скулптурата „Портрет на Лазар Донков” може да се види до края на месец януари в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме също, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Декември

Наближават Коледните празници. Време, в което по-силно от всякога душите ни се стремят към доброта, обич и красота. На вниманието на ценителите на изкуството Художествена галерия „Христо Цокев” представя един лъчеразен и положителен творец – габровската скулпторка Димитринка Гърнчарова и нейната творба „Глава на Емил Розин”.

Емил Розин (псевд. на Петър Ив. Петров) е журналист, поет и драматург. От 1957 г. живее и работи в Габрово. Автор е на „Песента на вълните”, „И търся далечен еделвайс”, „Морякът без кораб”, „Бягане за издръжливост”. През 2010 г. посмъртно е отличен с Априловска награда за цялостно творчество.

По негови стихове са написани песни, изпълнявани от известни наши певци: Христо Кидиков – „Песен за Етъра”, Богдана Крадочева – „Приказка за Боженци”, Мая Нешкова – „Очакване”, Михаил Белчев – „Има обич на тази земя”, Веселин Маринов – „Тази песен е за вас”, Мустафа Чаушев – „Завинаги” и др.

Авторът на скултурата Димитринка Грънчарова е родена в с. Чехлевци, Габровско. Завършва Великотърновския университет, специалност „Скулптура”. Нейни творби са релефите на Андрей Германов и Орлин Василев в с. Боженци; в Габрово – релеф на Цанко Дюстабанов, Христо Смирненски и други. Редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.

Нейните спомени за поета ни пренасят в духа на времето на създаването на скулптурата:

„Познавам Емил Розин от бившия клуб на Културните дейци в Габрово. Там се четяха стихове, обсъждаха се творчески теми, спореше се и… толкова интересни „модели” на едно място.

Емил имаше интересен живот – моряк, студент, поет, но не това ме провокира да го поканя за модел. Допадна ми лицето му, искрено, одухотворено и слънчево.

Когато дойде в ателието поиска лист и химикал и започна да пише нещо. Предварително бях натрупала глина на стойка и започнах да моделирам. Никога не карам моделите си да позират статично. Мина известно време и Емил задряма на стола. Това ме улесни, да довърша портрета.

Листчето, което му дадох, се оказа стихотворение посветено на мен. Подари ми го напечатано, с дата и посвещение. Благодаря му!”

 

АТЕЛИЕ

На Димитринка Грънчарова

Дете от слънце изковано

не знаеш ли къде вървиш…

Дано живее тоя камък

във който ти ще изгориш.

Коя е тая късна птица?

Защо ръката ти гори?

Неуловимо слънце тича,

но тук, но тук за малко спри…

Това е странния ти покрив.

Не искаш ли да разбереш?

Ако ли слънце не те стопли

тук можеш винаги да спреш.

Дръпни стативът… И до него

една звезда ще уловиш –

щом вятърът не спре до тебе

ти можеш само да мълчиш.

Защото си дете… И слънце

от твоите очи върви.

В ателието да осъмнеш.

И бог ще те благослови.

Габрово, 1977

8 ноември

 

 

 

Ноември

„Портрет на Априлов”, платно с маслени бои, от неизвестен автор, от фонда на ХГ „Христо Цокев”.

Интересна е историята на картината. Тя е поръчана от душеприказчитите на Априлов по повод 100-годишнината от рождението му.

На гърба й четем: „Василий Евстафиевич Априлов, род. … Июля 1789, умер в 1847. Портрет изписан в г. Одесса по заказу Душеприкащиков …. Н. Х. Палаузова и В. Н. Рашеева по случаю 100 летия со дня рождения Априлова, … Июля 1889 г., и подарен Габровскому Реальному училищу в городу Габрово”.

Не е случаен и изборът ни за акцент през месец ноември. През тази година отбелязваме 170 години от смъртта на Априлов (21.07.1789 г. – 2.10.1847 г.) и 120 години от пренасяне на мощите му от гр. Галац в Габрово.

Васил Евстатиевич Априлов е роден в гр. Габрово, в заможно търговско семейство. Първоначално учи в килийно училище в родния си град. Остава без баща на 11 годишна възраст и заминава при братята си в Москва. По-късно завършва немска гимназия в Брашов.

През 1807 г. следва медицина във Виена, но поради лошо финансово състояние или поради заболяване, според някои изследователи, се връща отново в Русия. Там развива добра търговска дейност до 1828 г., когато се оттегля, за да се отдаде на книжовна дейност.

В младежките си години той е убеден гръкоман, отрекъл се от всичко българско у себе си и живеещ с духовните и политически идеали на по-рано пробудилата се Елада. Независимо от това у него никога не умира българинът. До преломната за него 1831 г.

На 42 годишна възраст Априлов преживява решителен, рязък поврат в живота си. Известният труд на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи” изиграва решаваща роля за прелома у Априлов. Тогава става и отърсването му от гръкоманията, коренно се променя отношението му към българското.

По същото време се заражда и идеята за създаване на първото новобългарско училище. Подпомогнат от своя съгражданин Н. Ст. Палаузов, Априлов започва изграждането на габровското светско училище по метода Бел-Ланкарстър. През 1832 г. се открива подписка в Габрово за събиране на средства за строеж на училището, през 1833 г. на 23 март се полагат основите на сградата в присъствието на търновския митрополит Иларион. Освен основатели, Априлов и Палаузов стават дарители и поемат задължението през целия си живот внасят по 2000 гроша.

До края на живота си Васил Априлов енергично подпомага българските училища. Богата си библиотека и значителната сума от 60 хиляди рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Неговото завещание е своеобразен завет към потомците и израз на неговата най-съкровена надежда – и в идващите времена да не секва стремежът към знание, просвета, наука, към все по-голямо богатство и извисяване на духа.

 

Октомври

През този месец представяме на Вашето внимание картината „С мотики на полето” на Георги Железаров, дарена през м. септември 2017 г. на ХГ „Христо Цокев” от неговата внучка Радост Железарова.

С пейзажафонд „Живопис”, наброяващ над 1 500 произведения на изкуството, е попълнен с още една картина с висока стойност. Особено ценното за нас е това, че фондът е обогатен с творба на художник, непредставен до момента. Пейзажът е рисуван върху картон със смесена техника и засяга една тема широко застъпена в творчеството на автора, а именно българската природа и селския бит.

Габровската публика имаше възможността да се запознае с творчеството на художника от 9 май до 9 юни 2017 г. когато ХГ „Христо Цокев” бе домакин на изложбата „Между Алжир и София в търсене на светлината“. Тя е посветена на 120 години от рождението на Георги Железаров и е проект на Софийска градска художествена галерия и семейството на твореца.

Георги Железаров (1897-1982) е роден в с. Марчево, Неврокопско (дн. Гоце Делчев). Първоначално учи в родното си село, а по-късно завършва Мъжкото педагогическо училище в гр. Сер (дн. Серес). Следва като извънреден ученик в Художествено-индустриалното училище в София – „Графика” и „Декоративно изкуство” при чешкия художник Йозеф Питер. Работи като гравьор в Географския институт, София. По-късно – като живописец и график на свободна практика в столицата. През 1924-1926 г. е рисувач в Държавна печатница. През септември  1926 г. заминава за Алжир. През двугодишния си престой там създава множество творби, включващи екзотични пейзажи, фигурални композиции, портрети и ескизи. През 1928 г. се завръща в България. Работи като майстор-хромолитограф, художник, технически ръководител в Държавна печатница (до пенсионирането си). От 1957 г. до 1982 г. твори за себе си. Създава голямо количество рисунки, ескизи, живописи, графични творби и други кавалетни произведения. Автор е на множество натюрморти с цветя, фигурални композиции, пейзажи, автопортрети и различни анималистични рисунки. Участник в редица пленери. Член е на Дружеството на независимите художници. Женен за Серафима Янкова Сакъзова. На сватбата им кумува художникът Борис Денев.

Организира две самостоятелни изложби: Първа е през1924 г. в Неврокоп. Показва пейзажи, фигурални композиции с маслени бои и акварел, както и кавалетна графика. Втората е открита на 19 окт. 1941 г. в Държавната художествена галерия в София, от писателя Емануил Попдимитров. Представя живопис от Алжир и битови сцени и пейзажи от България.

Художественото му наслество е съхранено благодарение на неговото семейството – синът му Ангел Железаров и снаха му Снежинка Железарова. След 1997 г., когато е чествана неговата 100-годишнина е прекратено „мълчанието на мълчаливеца”, останал скрит от художествения живот след 1944 година.

Синът му Ангел Железаров споделя за него: „С тази пословична трудоспособност, която притежаваше, от рано сутрин до късна вечер той бе сред природата, тя му беше ателието. Когато се връщаше, макар и гладен и изтощен, бе лъчезарно усмихнат – “Ето, нарисувах още една картина!” А картините се трупаха в неговата стая, защото нямаше ателие. Не зная, ако е разполагал с ателие и е имал възможност да работи, дали би придобил самочувствието на един действително добър художник. Даже и сега го наричат “забравен класик”.

 

Септември

„Майстора и кюстендилска изобразителна школа“ гостуваща изложба от фонда на Художествена галерия „Владимир Димитров Майстора“.

 

Август

Международен пленер по живопис Боженци.

Тази година участници са Виктор Ранджелович – Сърбия, Катерина Ортвайн – Полша, Цветан Колев – Трявна, Амалия Минчева – София, Мартина Карайванова – Велико Търново, Иван Русев – Горна Оряховица. Пленера се организира от Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово и СБХ София, участниците са настанени в Творческия дом на СБХ в с. Боженци. Авторите ще бъдат цяла седмица сред атмосферата на с. Боженци.

 

Юли

„Избрани произведения“ гостуваща изложба от фонда на ХГ Христо Цокев – Габрово. Откриване 18:00 ч. в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ гр. Кюстендил.

Експозицията включва 36 живописни платна от четири поколения художници, творили между 60-те години на ХІХ и края на ХХ век. Сред тях са шедьоври на Христо Цокев, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Борис Митов, Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Стоян Венев, Давид Перец, Ненко Балкански, Васил Стоилов, Вера Недкова, Георги Божилов, Емил Стойчев, Георги Павлов – Павлето и др.

 

Юни

„Преминаване”, самостоятелна изложба /инсталация– стъкло/ на проф. Дан Попович, Румъния; зала Япония – ет.3

Проф. Дан ПОПОВИЧ преподава в катедра ,,Стъкло-Керамика’’ в Национален Универстите по изкуствата, Букурещ от завършването си през 1975г. до сега, като се стреми да съхранява и доразвива традициите на румънското художествено стъкло и технологично обновява с нови изразни средства-фюзинг и гравиране.

Изложбата показва визиите на един от най-интересните румънски художници, изразени чрез трудния за работа материал стъкло. Тя е нетрадиционно експонирана в залата, което допълнително създава усещането за трансформация на пространството.

 

Май

Изложбата „Между Алжир и София в търсене на светлината“ на Георги Железаров ,ет. 1 зала проф. „Кънчо Цанев”

Изложбата е посветена на 120 години от рождението на художника. Експозицията представя 205 произведения – живопис, графика, рисунки, ескизи, приложни проекти, и показва богатото и разнообразно творчество на художника. В нея са включени творби от двата значими цикъла, наречени условно „алжирски“ и „български“, разкриващи таланта и възможностите му от времето на активното участие в художествения живот в страната през 20-те, 30-те и началото на 40-те години на ХХ век.

За първи път се представят и рисунки на художника. Именно в тях, чрез движенията на образите, проличава артистичният му потенциал и изтънчен лиризъм. Работи в областта на пейзажа и фигуралните композиции. Понякога изследва движенията на работещите селяни. Друг път търси красотата на селските калдъръми и къщи, но през цялото време го вълнува светлината.

Април

Творбата „Моето семейство“ на Гатю Миневски.

Гатьо Миневски е роден на 12 май 1860г. в Габровско. Според данни оставени ни от краеведа Илия Габровски: „ Учи с прекъсвания в Априловската гимназия и поради бедност напуска VI клас в началото на 1885г. Взема участие в Сръбско-българската война. Още от рано учителят му, художникът Христо Цокев, открива дарованието му, насочва го и поощрява първите му стъпки в изобразителното изкуство. Тъй като е много беден, съучениците му жертвали от своите средства и му купуват бои, платна и блокове. Така Гатьо нахвърля върху тях своите скици. Когато през юли 1977г. в Габрово дошъл княз Александър Батемберг, другарите на Миневски набързо устроили изложба от негови рисунки в Падалското кафене, за да заинтересуват монарха и той да осигури изпращачите му като стипендиант в чужбина. Князът наистина посетил изложбата, бил възхитен от картините на момъка и закупил една от тях – „Смъртта на Лукреция““.

През 1881 -1882г. Гатьо Миневски учителства в Еленско, като едновременно с това работи и като иконописец. Този занаят учи при габровските иконописци Рачо Тихолов и хаджи Иванчо Василев.

През 1882-1883г. събрал пари художникът се връща в гимназията за да продължи образованието си. По това време учител по рисуване е бил Христо Цокев. Професор Асен Василев изследвал творчеството и живота на Миневски изказва предположение, че: „…Христо Цокев не се е задоволявал да учи младежа-гимназист само в определените часове по рисуване, а го е напътствал и извън това време, в извънучилищни упражнения по живопис… А младият художник е имал случая да види завършени и школувани картини само творбите на своя учител. И ако това предположение може да се приеме, това са били единствените възможности Миневски да е добил известни схващания за живопис.“

След като завършва гимназия художникът се връща отново към учителската професия. Първоначално работи в габровски села, по-късно и в град Търново. Наскоро след това на 14 ноември 1887г. след едно пътуване е бил убит, заедно с родителите и сестрите си в ханчето в село Дядо Страт /днес Донино/. Версиите са различни, причината и извършителя обаче остават неизвестни.

Картината „Моето семейство“, не е датирана, но без съмнение е една от последните творби на Гатьо Миневски. Младостта и неопитността не е попречила на автора да ни остави една забележителна творба. Живописта е на завидна висота, особено ако се има предвид факта, че автора е бил лишен от възможността за контакт с академизма и с живописните традиции обхванали Европа по това. Впечатляваща е лекотата с която е пресъздадена младата дама на преден план /сестра на художника/, реализма в обстановката на стаята. Разглеждайки творбата проф. Асен Василев пише: „Техническото изпълнение е на висота и по-нататъшното обработване на картината би било в ущърб.“

Талантът на Гатьо Миневски, неговите убедителни живописни изяви, които не останали незабелязани от неговите съвременници свидетелстват, че Габрово има своето място във възникването и развитието на българската светска живопис. Фактите, които са ни известни днес показват, че габровци не само, че не са били безразлични към изкуството, а и са насърчавали и подкрепяли младия художник, устройвайки му изложба, събирайки средства за платна и бои. Всичко това показва способността им за оценка на таланта. От друга страна те са били напълно наясно със значението на образованието и постиженията на европейската култура и това обяснява опита им да изпратят Гатьо Миневски да учи в Европа.

Творбата „Моето семейство“ е един своеобразен времеви отпечатък. Виждаме една млада дама, по нищо не отстъпваща на европейката по външен вид и излъчване. Подробностите в детайлите на облеклото и прическата, пръстенът на лявата ръка са доказателство за бързата еманципация на българката след освобождението.

Детайлите от интериора на стаята ни показват един домашен уют и атмосфера, свидетелстващи за свобода на духа и една семейна атмосфера излъчваща сплотеност.

 

Март

Творбата „Трети март“ на Йордан Лазаров

Йордан Лазаров е изявен габровски художник. Завършил Априловска гимназия /1959/ и Художествена академия „Николай Павлович”, специалност – декоративно-монументална живопис при проф. Гочо Богданов /1967/. Член на СБХ.

Участва редовно с пейзажи, портрети, композиции и други във всички окръжни и национални общи художествени изложби. Творческият му път преминава изцяло  в родния град.

Работите му са създадени с невероятен лиризъм и перфектно живописване,  с усет за ритмика  на багрите и образа. Артист във всичко, което преживява, премисля и върши. Разговорите с него непрестанно изненадват и разведряват, а понякога направо взривяват вечерите в артистична среда.

През 2001 г.  прави голяма  самостоятелна юбилейна изложба „Моят град”. Първата художествена изложба изпълнена изцяло с мотиви от Габрово. „Пейзажът трябва да има дух. Иначе става само нещо нарисувано”, убеден е  художникът. „Посветена на 60 годишнината му изложбата  представя твореца в един познат и същевременно нов начин. Неговият град е минал през душата му, станал е по-красив, по-човечен и някак си есенно тих”, пише поетът и белетрист Велизар Велчев.

„Изложба на съкровеното изкуство, в която сюжетът е важен, но съвсем не е всичко, изкуство, за което духът, „портретът” на природата стои над всичко и затова достоверното прераства в поетично, без да губи конкретните си черти и благородната си провокация ”, отбелязва in memoriam за него журналистът Петър Цокев.

На уредената през 2003 г. в галерия „АРТ  36” – София изложба с двадесетина негови живописни картини, художникът Георги Трифонов отбелязва: ”Когато Данчо вече го няма тази изложба е символично възкресение на едно име със свое място в българското изобразително изкуство. Тя е откритие на  един нов Йордан Лазаров, малко познат на специалистите. Помним го от 70-80 те години, когато участваше активно в културния живот като изявен габровски художник”.

През септември 2011 г. за неизживените негови 70-години Община Габрово и Художествена галерия „Христо Цокев” откриват в Дните на камерната музика негова изложба  – живопис.  Показаните повече от 40 картини са своеобразна ретропескция на творчеството му като художник с ярка живописна визия. „Живописните му картини запазват лиричната монументалност на стенописец. В тях умело прозира тънко чувство за ирония. В същото време той  е изключителен колорист, който майсторски умее да вплита светлината като елемент. Йордан бе много дързък в цветосъчетанието”, казва проф. Иван Кънчев.

Два пъти е носител на наградата  „Христо Цокев” за постижение в пластичните изкуства и др.

Негови творби са показвани и получават най-високи оценки в експозиции и колекции в България, Германия, Полша, Русия, Англия и др.

Автор е на декоративната мозайка в Община Габрово в съавторство с Никола Николов и Емил Попгенчев, на декоративно пано в почивна станция в Китен и др.

Лайтмотив е убеждението му: „Голяма работа е Габрово! То всичко си има: труда, предприемчивостта, зевзелъка, веселбата.  И най-интересното не са вицовете му, а хората, които създават толкова ценни неща”.

Автор: Вела Лазарова

 

Февруари

Творбата „Италиански пейзаж“ на Христо Кутев

Христо Кутев е роден на 25 декември 1869г. в село Шипка. През есента на 1892г. като стипендиант на княз Фердинанд, той заминава да учи в Краковската академия. Попада в ателието на един от най-значимите полски художници – Ян Матейко. Учи и при известните по онова време професори – Аксентович, Вичулковски, Унежински и Льофлер. Талантът и усърдието на младият творец са възнаградени с един бронзов и два сребърни медала.

След дипломирането си получава покана от тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков да стане преподавател в Държавното рисувателно училище. Атмосферата на Краков и отворения към художествените процеси на Европа живот надделяват в него при решението да откаже на предложението.

През ранните години на творческо развитие най-впечатляващи са успехите му в областта на портрета. Още в края на 10-те години на ХХ век, Христо Кутев печели интереса на публиката и критиката бързо добавя името му към списъка на краковските майстори.
Интереса към този жанр постепенно отминава и авторът се отдава на своята истинска страст – пейзажа.

През 1947г. настъпва края на един пълноценен творчески и житейски път, изминал през редица кътчета на Полските Татри – долини, селца, горски кътчета, реки, водопади. Пресъздадени с умение и психологическа чувственост. При откриването на организираната в Краков посмъртна изложба през 1947г., д-р Станислав Мазуркевич споделя в словото си: „ Артистичният ентусиазъм, възбуден от красотата на полската планина, поражда в душата на българина Кутев силни чувства… Кутев е рисувал своя цикъл „Татрите“ с желание да представи красотата на планината от всичките аспекти, като цялостно композиционно решение… С този колосален цикъл Кутев вероятно е единствен в славянското изкуство, който представя Татрите в своите картини в цялата им красота и разнообразие…“

Четири години след смъртта на художника в Краков, неговата съпруга Зофия Кутева обявява желанието му да завещае подбрана част от творчеството си на Родината.  Така в София след три години е открита изложба, включваща осемдесет творби на автора. Тава е първата и за съжаление за дълъг период от време единствена среща на българите с живописта на Христо Кутев.

По настоящем тези творби са собственост на Националната художествена галерия, Казанлъшката галерия и родната Шипка.

Каква е връзката на Габрово с Христо Кутев и как галерия „Христо Цокев“ се оказва собственик на една от 4-те известни ранни негови творби?

Отговорът:

След като завършва първи прогимназиален клас в Тулча, през 1884г. постъпва в Априловската гимназия. Именно тук за пръв път проличава дарбата и темпераментната душа на бъдещият художник. Христо Кутев е активна фигура в Първия ученически бунт в Габровската гимназия през януари 1888г., поради което е изключен. Съдбата го отвежда във Велико Търново, където негов учител по рисуване става известния чешки живописец Ото Хорейши, който също като Мърквичка пристига в България през 80-те години на XIX век. Под негово наставление изучава акварел и маслена живопис. Рисува пейзажи и икони.

Именно тук под вещото ръководство на своя знаменит учител Христо Кутев рисува творбата „ИТАЛИАНСКИ ПЕЙЗАЖ“.

 

Януари

Изложба на „Миклош Мажаров”

Миклош Мажаров (1929-1997)

Унгарски живописец с българско потекло по бащина линия, гостува с творби създадени през втората половина на XX в. Жанрово и сюжетно, носещи характеристиката на традиционната унгарска живопис от този период. Художникът е последовател на най-добрите традиции от прогресивната школа на БАУХАУС, която оставя трайни следи в унгарското изкуство. Експозицията е доминирана от пейзажи и натюрморти в експресивен колорит, динамична мазка и обощени форми, творби, които може да видите в ХГ „Христо Цокев”. Изложбата на „Миклош Мажаров” е  резултат от плодотворното сътрудничество между ХГ „Христо Цокев” и Унгарски културен институт „Балаши“ – София.

 

 

error: Content is protected !!