Биография

Христо Цокев (1847 – 1883г.) е един от първите български даровити и добре школувани художници от доосвобожденската епоха. Първият художник – габровец със специално завършено образование. Историографът д-р Петър Цончев е сред тези изследователи, които първи обръщат внимание в “Из общественото и културно минало на Габрово” (1934г.) на личността и творчеството на големия възрожденски живописец, потънал в забвение. За него преди това заговарят “културните габровци” – гимназиалният учител и негов колега Никола Голосманов (писмо от 1917г. с биографични бележки за художника) и иконом Стефан Станимиров. Едва през Първата световна война малка сбирка от най-ранните му творби попада в Народния археологически музей в София. Александър Протич през 1923г. за първи път публикува негови творби с кратки сведения за живота му. В голямата юбилейна изложба “Сто години българско изкуство”, уредена през 1935г. в София, Христо Цокев за първи път е представен в столицата със свой оригинал пред българската общественост. Сериозно за делото на художника заговаря известният учен, историк и изкуствовед Никола Мавродинов в “Новата българска живопис” и “Изкуството на Българското възраждане”. Проявен интерес инспирират задълбочените изследвания на Асен Василев “Възрожденските художници” (1956г.) и “Възрожденски майстори” (1965г.), Цанко Лавренов в студията “Нови данни за художника възрожденец Христо Цокев” (1956г.). Висока оценка за творчеството на художника, разгледан във всички жанрове (битопис, пейзаж, историческа многофигурна композиция, свободна и приложна графика), в които се изявява, дава през 1962г. Мара Цончева в “Българско възраждане – живопис и графика” и др. През 1973г. излиза монографията на Вера Динова – Русева “Христо Цокев”, която изяснява много моменти от неговата лична и творческа биография, придружена с богат илюстративен материал.

Христо Цокев е вторият син на Христо Иванов Банков – буден човек, от стар род, занаятчия – майстор на еминии (чехли) от колиби Цокювци, Габровкско. Дядото притежавал земя и дом в Трявна, но през 1798г. кърджалии и даалии нападат и опожаряват селото и заедно с много тревненчани избягва към Габрово. Колибите носят името на неговият род “Цокювци”. Името на старата тревненска фамилия Цокеви може би е род на зографи и свещеници, ако се съди по наклонностите на синовете. Основното си образование малкият Христо получава в Светогорския габровски метох (до Палаузовото училище в Шести участък) с гореща молба към баща си да продължи учи. През пролетта на 1859г. малкото момче заминава с хилендарски таксидиот (калугер, които събира помощи за манстира) и габровски поклонници за Атон. Единственият изход да задоволи жаждата за знание и художествено образование на сина си е бащата да се съгласи бедното, невръстно момче да се посвети на монашеския живот. Като послушник в Хилендарския манастир, където са живели и мечтали за свободата на България Паисий Хилендарски, Иларион Макриополски, Неофит Бозвели и други големи български просветители, той остава до пролетта на 1860г. По това време из светогорските манастири работили много български зографи. Рядката дарба на момчето – да рисува, е поощрена от игумена на манастира, който го изпраща на художествено обучение в Русия като използва пътуването на хилендарски пратеници за годишната помощ на манстира. Както в хилендарския манастир, така и в Киево-Печорската лавра, където остава седем години, той се обучава в иконопис.  Тук е посветен в инок Харалампий (покалугерен на 16/17 години).

Монахът художник, преминал през непосилно тежкия за свободолюбивия му дух живот по строгия киево-печорски устав, напуска Лаврата доброволно и отива в Москва, хвърля сам расото и започва да учи светска живопис в училището за живопис, склуптура и архитектура. Какво сходство с биографията на Левски. Васил Левски хвърля расото, за да стане революционер, Христо Цокев – за да стане  светски живописец, на който не са чужди усилията за освобождение. Целта и на двамата е една и съща – да служат на поробеното Отечество в името на свободата. В Московското училище Христо Цокев разкрива много ярко дарбата на портетист. Стипендиант е на Славянския благотворителен комитет в Москва, подпомагане по различно време и от Одеското българско настоятелство. През 1873г. той отправя молба до съвета на московското училище: “Имея намерение поступить во вновь  открь|вшееся в Габрово училище, кода я преглъшен в качестве учителя по рисования и живописи – всепокорнеише прошу Совет удостоит меня званием свободного художника”.

При завръщането си в Габрово Христо Цокев не постъпва в Главното класно училище (гимназията), тъй като мястото за учител по рисуване все още не се открива. Работи като “Свободен художник”. Въпреки трудни материални и творчески условия той създава много портети и икони за габровските, свищовски и горнооряховски църкви и манастири. Той рисува цяла галерия от образи на видни габровски учители (свещеник Васил Михов), търговци (Илия Видинлиев, Петко Манафов, Цанко Добрев), занаятчии, техните бащи, майки (на Райчо Каролев), жени (съпругата си Кичка Бедрозова), деца (Марийка Виденлиева, Марийка Добрева) и др. “За по-малко от десет години – отбелязва Вера Динова-Русева – той намира себе си като творец. Озовал се е в родната среда, изправен срещу високо етичната личност на българина възрожденец, заобиколен само от религиозната живопис с български традиции, той създава свой собствен стил. По поза някои полтрети напомнят ктиторскитеобрази от църковните стени. Основният интерес на художника е съсредоточен в лицето на портетувания, отразило едновременно както личното у човека – българина, така и неговото време – Българското възраждане… с онази предприемчивост, енергия, човешко достойнство и осъзнаване на личността, характерни за епохата. Със своите графики и рисунки със сюжети от страданията на потиснатия от робството българин, Христо Цокев – допълва Вера Динова-Русева – се оформя като активен радетел за издигане националното самосъзнание, като истински революционер романтик.

През есента на 1879г. мечтата на Христо Цокев да бъде учител в гимназията в Габрово се сбъдва. Отечеството е свободно. Един от първите учители по рисуване в България може да разгърне педагогическата си дейност.”

“Трябваше человек да види с очите си с какво усърдие Цокев – отбелязва Н. Голосманов – се занимаваше с младите си възпитаници…, за да се узнае любовта му към живописта и желанието му да разбуди в младите си съотечественици любов към това благородно изкуство.”  Класен наставник на 31 ученика през учебната 1881/1882г., по спомени на негови ученици той бил много демократичен, съвестен преподавател, отличаващ се с голяма отзивчивост към личните грижи на момчетата. Една силна простуда помага на отдавна дебнещата туберколоза. През 1883г. Христо Цокев участва в конкурс за преподавател в столична мъжка гимназия, за който изпратил своя творба и го спечелил. Бързо развиващото се заболяване осуетило преместването му в София. Едва навършил 36г. той умира в Габрово. “Един от най-добрите учители на държавната реална гимназия в Габрово, която се лиши от едного от най-достойните учители, градът Габрово от един от най-добрите си граждани, който в късо време беше съумял да спечели любовта на всички съграждани, а България – едного от забележителните си талантливи синове”, отбелязва списание “Учебен вестник” през 1883г.

Творбите на Христо Цокев днес са част от златния фонд на Националната художествена галерия. Шест портрета с образи на габровци са в откритата преди пет десетилетия габровска галерия, първоначално художествен отдел на Историческия музей. Обновена, в последните години Художествена галерия “Христо Цокев” в Габрово е изявен притегателен културен и творчески център.

Вела Лазарова

error: Content is protected !!