ОХИ „Човекът и труда“

ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА (ОХИ) е масова изложба с творби от  български художници,  организирана по времето на социализма.  Обикновено има зададена тема, свързана най-често със социалистическия строй, работническата класа и други клишета на времето. Голяма част от галериите в страната по това време организират фондовете си, купувайки картини от ОХИ. Творбите се допускат за участие след подбор от жури.

През 70-те години на 20-ти век ОХИ се организират от местните представителства на СБХ във всички градски галерии. Темите са строго подбрани, конкретно формулирани,  предпазващи от тълкуване и импровизации. Промъкват се и по-свободни заглавия, като – „Акварел”, „Шумен” и др. Много секции към СБХ също организират свои ОХИ, но не в зали а на открито по следните раздели: графика, дизайн, скулптура.

Провеждат се и общи художествени изложби по видове и жанрове: „Дизайн” в София и Сливен, „Живопис“, „Карикатура“, „Керамика“, „Малка пластика“, „Малка пластика и рисунка“ в София, „Пейзаж“ във Видин, „Портрет“ в Пазарджик, „Приложна графика“ в София и др.

Организатори на ОХИ „Човекът и труда“, провеждана в Габрово са: Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централния съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание е през 1974г.   и се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РЪБОТНИЧЕСКА ТЕМА“. Журито е в състав:

Светлин Русев – председател,

Секул Крумов,

Александър Апостолов,

Александър Терзиев,

Бисера Прахова,

Бойчо Григоров,

Величко Минеков,

Димитър Остоич,

Дора Бонева,

Зафир Йончев,

Йоан Левиев,

Мария Столарова,

Найден Петков,

Никола Николов,

Панайот  Панайотов,

Петър Чуклев,

Стоян Сотиров,

Тодор Атанасов,

Тома Върбанов,

Христо Нейков,

Иван Б. Иванов – представител на КИК,

Димитър Мицев – представител на ЦС на БПС,

Иван Николов – представител на ОСИК – Габрово,

Методи Владимиров – представител на ОК на БКП – Габрово.

 

От архивните документи става ясно, че организаторите „посрещат“ много живописци, скулптури и графици от цялата страна, като им осигуряват „добри условия“ за работа и почивка. Дават им възможност да посетят промишлени, строителни и исторически обекти на територията на тогавашния габровски окръг.

На така зададената тема откликват предимно млади автори.

В своята статия, озаглавена: „ОХИ „ГАБРООВОˈ74“. ВЪЗХВАЛА НА ТРУДА, ВЪЗХВАЛА НА ЧОВЕКА“ Аксиния Джурова отбелязва: „Габрово отново стана център на голямо културно събитие…Изложбите в последните години се отличават със своята тематична определеност. Това от своя страна налага известна насоченост, като и наред с всички положителни качества крие опасността от прекомерен тематизъм…В това отношение изложбата в Габрово бележи безспорен успех. Налице е едно по-голямо разнообразие не само по отношение на заглавията, но и кръга от проблеми, към които се насочват творците. Творческите командировки на строителните обекти, разговорите и съвместния живот с работниците, непосредствения контакт с обекта на темата, която разработват, им е дала богат източник, който те са използвали продуктивно.“

Според тогавашната критика ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. И в същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци. При това не става дума за чисто професионални качества или за формални находки, а по-скоро за нова ориентация на самото съдържание. За едно ново разбиране относно предназначението на кавалетното произведение, за нова позиция на художника пред действителността и за нов тип връзка художник – зрител.

Още от първото издание се налага мнението, че живописците най-добре се справят с основните проблеми от идейно-тематичен и стилово –пластичен характер. Това не означава, че представителите на другите два раздела /скулптура и графика/ остават в страни от актуалната тогава проблематика. Тяхната изява се характеризира с факта, че произведенията им са в по-голяма степен зависими от собствените им творчески търсения и решения отколкото с поставената проблематика.

Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988г.

error: Content is protected !!